Колко пенсионери ползват интернет

Почти половината „клиенти“ на Българския червен кръст (БЧК) над 60-годишна възраст имат компютър и влизат в интернет, всеки трети от тях използва електронна поща. Пенсионерите, обгрижвани от „Каритас България“, са значително по-назад в използването на технологиите.

Това са само част от резултатите, до които стигна първият етап от проучването на отношението на възрастните хора към използването на съвременните технологии, както и на техните нужди от помощ в дома. Изследването се проведе едновременно в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България от Българския червен кръст и „Каритас България“ и в Словения от Университетския институт за рехабилитация. То обхвана извадка от 498 човека около и най-вече над 60-годишна възраст. Проучването е част от международен проект за разработване на виртуален асистент за активно стареене, който ще представлява интегрирана система от отделни модули и софтуерни приложения, изцяло съобразени с потребностите на неговите ползватели.

Смартфоните сред възрастните хора, за които се грижат БЧК и „Каритас България“, са рядкост - те предпочитат да използват мобилни телефони от старо поколение. Сравнително слабо разпространени сред тях са интернет базираните приложения за комуникация като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.

Затова пък в България всички възрастни хора около двете социални организации имат телевизор, малко повече от половината – радио. Повече от две трети от тях си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.

При анкетираните пенсионери в Словения положението е сходно с това в България. Връстниците им в Австрия обаче са значително по-добре запознати с технологиите. Почти всички запитани там използват компютър, интернет и имейл. Възрастните австрийци с компютър дори са повече от тези с телевизор. Цели 77% от пенсионерите там имат смартфони и общуват чрез интернет базирани приложения. Почти половината ползват таблет, 36% дори имат профили във Фейсбук.

Повече от половината възрастни хора, анкетирани в Австрия, България и Словения, имат самочувствието да са на „ти“ с технологиите. Дванадесет на сто се плашат от тях. Почти две трети обаче са готови да се учат, за да са в крак с времето. Цели 39% от изследваните твърдят, че усвояват новостите с лекота.

Очаквано, по-отворени за съвременните технологии са най-младите сред възрастните хора – тези под 65 г. Значителен е делът на пенсионерите между 66 и 70 г., които ползват компютър – почти 74%. Повече от половината от над 70-годишните също работят с компютър. Почти толкова хора използват интернет и имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.

За да се гарантира обективност на информацията, в изследването бяха включени почти равен брой жители на големи градове или столици, на малки градове и на села. Преобладаващата част от анкетираните живеят сами (38%) или в домакинство с двама души (49%).

Най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от хипертония – половината мъже и 60% от жените. Значителен е делът на пенсионерите с диабет. Тези хора редовно следят нивото на кръвното си налягане или на кръвната захар и пият лекарства. Ето защо една от функциите на бъдещия виртуален асистент ще бъде да напомня за това.

Над една трета от мъжете и 22% от жените страдат от сърдечни заболявания. По 6% от представителите на двата пола са преживели поне един инсулт. Полезно за тези потребители би било устройство, което се носи на ръката или на дрехата и постоянно следи основни жизнени показатели като кръвно налягане и пулс.

Сред потенциалните ползватели на бъдещия виртуален асистент са също хора с двигателни проблеми. Всяка четвърта жена и 12% от мъжете, участвали в проучването, имат артрит. За тях ще се разработи модул за предупреждение при препятствия в околната среда. Мисли се също за система, която ще сигнализира роднини и съседи, ако човекът падне и не може да стане сам.

Едва по 6% от анкетираните мъже и жени признават, че страдат от депресия. Доказано е обаче, че основният проблем при възрастните хора е самотата, която често води до депресивни състояния. Изследването установява, че 3% от пенсионерите нямат никакви контакти с роднини, 4% изобщо не се срещат или чуват с приятели. Голяма част от възрастните хора редовно общуват с роднини и приятели по телефона или имейла, но личните срещи са по-редки. Тези данни са повод да се работи върху модули в интегрираната система на виртуалния асистент, които стимулират активността и социалните контакти.

Представените резултати са получени след анализ на количествените данни от попълнените анкети, събрани в рамките на проучването. В момента тече вторият – качествен етап на изследването, който включва дълбочинни интервюта с поне 30 потенциални потребители на виртуалния асистент. Задачата на тези индивидуални разговори е да разширят и детайлизират информацията, получена чрез въпросника.

Паралелно с интервютата ще се проведат и срещи с близо 100 представители на социалния кръг на евентуални ползватели на системата. На тях близки на възрастни хора, социални работници, доставчици на социални услуги ще могат да споделят своите представи и изисквания към бъдещия виртуален помощник. Това е изключително важно за работата по проекта, тъй като една от неговите задачи е да облекчи работата на тези хора и институции.

Проучването включва също срещи с експерти в различни сфери – законодателство, социално осигуряване, телекомуникации и др.

За проекта

Виртуалният асистент в подкрепа на активното стареене (SAAM - Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се разработва в рамките на европейски проект. Той се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Крайната му цел е да удължи максимално активния и самостоятелен живот на хората над 60 години в собствените им домове, като запази доброто физическо, емоционално и умствено състояние, както и социалните контакти на своите потребители за възможно най-дълго време.

Системата ще съдейства на хората да се чувстват добре в обичайната си среда, като събира данни за здравословното и емоционалното им състояние чрез сензори, интелигентни измервателни уреди, видео и аудио приемници. Тя ще следи жизнените функции и приемането на медикаменти, ще открива и алармира за негативни промени в настроението и поведението на своите потребители. След анализ на здравните показатели и навиците на възрастния човек невидимият помощник ще дава препоръки за здравословна диета, ще предлага социални и културни занимания.

Проектът започна на 1 октомври 2017 г. и ще продължи три години. В международния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет европейски държави. Сред тях са водещи висши училища като Единбургския университет (Великобритания) и Залцбургския университет „Париж Лодрон” (Австрия), словенските изследователски организации Университетски институт за рехабилитация и Технологичен институт „Йозеф Стефан”, доказани технологични компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG. Участват също утвърдени неправителствени организации с богат опит в работата с възрастни хора – Българският червен кръст, „Каритас България“ и Европейската федерация на възрастните хора със седалище в Австрия.

Координатор на проекта е Балканският институт по труда и социалната политика в София, който от 2001 г. насам управлява и изпълнява множество социални проекти по различни програми на ЕС и други международни донори.