Над половината училища - без мълниезащитни системи

Повече от половината от училищата, както и другите стари обществени сгради у нас са без изправни мълниезащитни системи. Твърдението е на инж. Валентин Тарльовски от фирма, занимаваща се монтажа и проверката им.

Според специалистът най-често става дума за сгради, които не са ремонтирани отдавна и старите арматури на гръмоотводите са ръждясали и не вършат работа, пише в. "Монитор". По думите му нерядко при правени някога ремонти на покривите, особено когато те са плоски, въпросните стоманени проводи са прекъснати или направо са били махнати, защото пречат на майсторите и след това не са били монтирани отново.

Експертът уточни още, че гръмоотводите на училищата трябва да се проверяват на всеки 2 години, а на по-специалните сгради всяка година. "Резултатите от тях, направени от специализирани лаборатории е редно да се вписват в паспорта на мълниезащитната инсталация, за което грижа има собственикът, ползвателят на сградата или упълномощено от него лице", каза още той. Инженерът обясни, че наличието на пръчката на гръмоотвода на покрива не означава, че той върши работа, а само експертна проверка може да установи дали е в изправност цялата система и може да защити сградата.

По данни на просветното министерство по-голямата част от училищата в страната се стопанисват от общините. На въпрос на изданието за състоянието на мълниезащитата в София, където има най-много школа, от Столичната община обясниха, че при тях нещата са наред. Извършват се редовни проверки, а където е правен основен ремонт са монтирани нови модерни гръмоотводи.

Инж. Тарльовски обясни, че най-модерните активни системи са с изпреварващо действие и покриват радиус от 50 м от мачтата на гръмоотвода.

"Те са подходящи за къщи с големи дворове или промишлени обекти", обясни той и добави, че цената му е към 1800 лв. за панелен 8-етажен блок от с 4 входа. При подмяна на старата мълрниезащита обаче може да трябват и над 2000 лв., защото се прави нова мрежа на целия покрив и се пускат повече отводни кабели към заземителите. "За малки обекти обаче по-старата конвенционална система излиза по-евтина", поясни той.

От приложението към наредбата на МРРБ за мълниезащита, става ясно, че най-много мълнии на квадратен километър (средно по 15 на година) падат във Враца, а най-малко (само по 3) - в Бургас. Морският град е и с най-нисък брой часове (по 32) на година с гръмотевични бури. Лидерът Враца е с над 3 пъти повече - 108,26 часа.

На второ място по „привличане“ на светкавици и времетраене на бури е Чирпан с 12 мълнии на кв. км. Със същия брой, но с по-малко часове бури, са в смолянския квартал "Райково", Севлиево, гр. Сандански, Ивайло край Пазарджик, Кюстендил, Ботевград и София.