Отбелязваме 150 години от подвига на националните герои Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Честването на връх Бузлуджа в Стара планина ще бъде под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Там ще има историческа възстановка на битката на войводата и неговата чета, в която ще участват близо 150 активисти на Националното дружество „Традиция". Ще бъде отслужена и заупокойна молитва в памет на загиналите.
На 18 юли 1868 г. е последната битка на четата, водена от Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов), на върха, носещ неговото име днес, известен като Бузлуджа. Според свидетелски показания на останалите четници, 28-годишният войвода е убит именно на върха.
Графити на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в столичния квартал "Стрелбище", снимка: "Любословие"
Гибелта на Димитър Николов Асенов е повод Христо Ботев да напише едно от най-известните си произведения - поемата „Хаджи Димитър“.
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
„Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 плевен
До коментар #1 от "Иванов":
Това остави да го решим ние, българите.12:02 14.07.2018
3 За героите, загинали за България...
НА КОЛЕНЕ....!!!!
Благодарност, че ВИ е имало, за да ни има нас сега!!! Поклон до земята!!!
Само ако знаехте колко сте ни нужни и ДНЕС!!!
Коментиран от #4
14:04 14.07.2018
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Емил Папазов
15:45 14.07.2018
6 Шансу Имамов
Коментиран от #7
15:58 14.07.2018
7 гост
До коментар #6 от "Шансу Имамов":
А на накива като теб и едно време и сега все тъпаци си им викат16:04 14.07.2018
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Sky-blue
17:44 14.07.2018
10 111
18:40 14.07.2018
11 Бай село
20:49 14.07.2018
12 The TRAPPER
17:27 16.07.2018