Събор на 70-те св. Апостоли

Св. евангелист Лука разказва, че Господ Иисус Христос, освен дванадесетте Си ученици, които вървели подир Него, избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това - да призовават човеците към вечен живот. Когато тези седемдесет апостоли се върнали след първата обиколка на своето проповедничество, с радост те казали на своя Учител: "Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!" Иисус им отговорил: "Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!" (Лук. 10:17-20).

Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост.

Св. апостол Павел пише от името на всички: "Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме, гонение - търпим, хулени - молим се" (1Кор. 4:11-13).

Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел "не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (1Кор. 2:4). Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.