Ром до ром в люлката на Възраждането

В Подбалкана от Калофер до Клисура пак дрънкат пушки и се точат ножове. Оръжията обаче нямат нищо общо с бунтарите от Април 1876, нито пък с продукцията на ВЗМ от славните за района години на соца. Размахват ги главатарите на ромските кланове, воюващи за територии.

Това коментира в. „Марица“.

Люлката на Възраждането, дала на страната Левски, Ботев, Вазов и цяла плеяда строители на съвременна България, съвсем скоро ще е с преобладаващо циганско население. На фона на демографските и социално-икономическите процеси в страната това не е новина. Тревожното е, че новите граждани на Подбалкана често действат на принципа "бог - високо, цар - далеко" и създават огромна маргинална общност, за която законите и общественият ред са нещо напълно непознато. А държавата, която изхарчи милиони за прословутото ромско включване и интеграция, сега хвърля маса пари за униформените от различни служби, командировани да дежурят в Розино, за да не се изтрепят Сребреви и Скендерови.

Как се случи така, че младите българи масово напускат, а на тяхно място се заселват ромите? През 19. век Подбалкан​ът е най-силно развитият икономически район в европейската част на Османската империя. Тукашните занаятчии и търговци продават продукцията от Багдад до Виена. Със спечеленото изпращат децата си да учат в най-добрите университети. Именно местните фамилии са в основата на икономическото чудо на Източна Румелия в седемте години между Освобождението и Съединението. В годините на социализма пък Подбалканът се превръща в Меката на българската военна индустрия. ВМЗ и Кинтекс дават огромни за времето заплати и работната ръка пак не достига, та се налага да се внасят гурбетчии от братския Виетнам. Голяма част от мъжете служат срещу добро възнаграждение и в десетките военни поделения в района.

Възходът на Подбалкана свършва още в първите години на прехода. Много от армейските поделения са разформировани, военнопромишленият комплекс закъсва и младите хора поемат към София, Пловдив или чужбина. Поминъкът намалява, селата започват да се обезлюдяват. С инвестициите в рози, лавандула и лозя през последните години обаче се появи нова нужда от хора. Българите обаче отдавна не са склонни да си вадят хляба с кърска работа, ако не са чорбаджии или най-малкото трактористи. Така пазарът на труда доведе в Подбалкана ромите.

Днес населението в Розино, Кърнаре, Певците и Христо Даново вече е преобладаващо циганско. Тази тенденция скоро ще застигне дори Баня, най-младия град в Стремската долина. В курорта почти 100 процента от децата в основното училище са от ромския квартал.

В Розино, което вече наброява близо 5000 жители, живеят 1500 българи, 1500 представители на турското малцинство и 3000 представители на ромския етнос. Същата е тенденцията в Кърнаре. Там за четири години броят на жителите е нараснал с около 150 души, а броят на избирателите - едва с 5-6 души. В Певците пък обитаемите български къщи се броят на пръстите на едната ръка.

Освен с висока раждаемост в етноса специалистите обясняват феномена на циганизация на Подбалкана и с миграцията на роми. Най-мощните вълни от заселници отчитат кметовете на Баня и Розино. Между новите и старите родове често възниква вражда, породена от икономически интереси, борбата за територии за незаконно застрояване и любовни истории в стил "Ромео и Жулиета". Кървавото меле, при което роми се гърмяха с пушки на месо в Розино през уикенда, бе обяснено от жителите на махалата именно с дългогодишен конфликт между двата клана Сребреви и Скендерови. Първите са местни и живеят тук откакто се помнят, а вторите се преселили в Розино от съседното село Слатина. Още с идването на мигрантите двата рода влезли в конфликт, който продължава и до днес. Кореняците розински цигани дори обмислят да поискат изселването на Скендерови. Те обаче не са единствените пришълци в махалата. Заради по-лесния начин да се намери препитание в Розино, тук напоследък прииждат цели фамилии от Певците, Слатина, Христо Даново и Соколица. Една част от ромите, които са по-заможни, търсят терени за нови къщи с по-добри условия за живот. Други се надяват просто на сезонна работа.

Анализаторите обръщат внимание и на друг важен процес - сред ромите има все по-голямо имотно разслоение. По-предприемчивите вече сами отглеждат рози и лавандула. Някои от по-младите ходят на гурбет в Брюксел и Мюнхен. Работят в строителството и изпращат парите у дома, което прави фамилиите още по-богати.

В същото време други ромски семейства живеят изключително бедно и всеки ден се борят за парчето хляб. В Кърнаре, Певците, Слатина и Христо Даново има семейства, които обитават землянки. На 5-6 квадратни метра съжителстват дузина роми от всякаква възраст.

Социалното разслоение в ромите е огледална проекция на българското общество - ножицата между бедни и богати се отваря все повече, докато не премине точката на търпимост. Тогава опонентите вадят пушките и ножовете, а българските институции и управници продължават да се питат "къде сбъркахме".

Истината е, че сбъркахме още с идеята за интеграция. А милионите, инвестирани в нея, са хвърлени на вятъра. След провала на ромското включване днес предизвикателството е още по-голямо - как да накараме хората от етноса да се чувстват равноправни членове на българското общество с всички произтичащи от това права и задължения. Ако не стане, пак ще дрънчат оръжия и този път клановете може да не воюват помежду си.