Родителите на починало от обезводняване дете търсят справедливост от съда

Баща на момиченце, починало преди две години, след престой в педиатричната болница в София, твърди че лекарите са неглижирали състоянието на детето. Малката Александра е приета със съмнения за бронхопневмония. След денонощие в интензивното отделение на детската болница, състоянието ѝ се влошава. Стига се до обезводняване, което е и причина за фаталния изход, съобщава Нова ТВ.

Александра е само на година и половина. Родена с генетичен синдром, според който мускулният ѝ тонус е много слаб. Животът ѝ преминава в рехабилитации и постоянна борба на семейството ѝ да ѝ осигури възможност за нормален живот. Няколко пъти е приемана за лечение в педиатричната болница в София. Родителите ѝ срещат разбиране и подкрепа от медиците там. До 18 ноември 2017 година.

„На 18- ти през нощта закарахме дъщеричката ни в Педиатрията, където я приеха със съмнение за брохнопневмония. След проведено, така да го нарека „лечение”, до края на следващия ден, имаше подобрение. Казаха, че има малко огнище, което е локализирано”, каза бащата на Александра Георги Георгиев.

На 20 ноември детето се влошава. Появява се разстройство и Алекс остава в интензивното отделение. „До следващия ден, в който я транспортираха в Трета градска болница, в състояние почти несъвместимо с живота, дъщеря ми имаше над 40 изхождания за 24 часа. При бебета, след 3 или 4 часа разстройство, задължително трябва да се постави система и трябва да започнат да се вливат течности венозно. Оправданието им беше, че вените ѝ са твърде тънки и не могат да намерят път”, каза още Георгиев.

Лекарите дават на детето да пие разтвор на соли и други течности. „В Трета градска болница се опитаха да направят каквото можаха, но на 22-ри вечерта към 6 часа, се обадиха по телефона и ми казаха, че дъщеря ми вече я няма. Малката Алекс вече е ангел”, добави бащата на починалото дете.

Георги недоумява защо прехвърлянето е закъсняло. И пита – как лекарите са решили, че състоянието на дъщеря му не е животозастрашаващо.

„Няколко дни след като дъщеря ми почина, синът ми, който тогава беше на осем години, ме попита следното нещо: „Тате, аз лош батко ли бях, че Господ ми взе сестричката?”, коментира бащата.

Генетичното заболяване на Алекс не е било фатално за живота ѝ. Оказва се обаче, че в педиатричната болница и него не са лекували адекватно, твърди баща ѝ. „Шест месеца тя беше на кислородотерапия, което впоследствие се оказа, че това нещо – 6 месеца е потискало сърдечен проблем, който тя е направила”, каза още той.

Георги е категоричен - в педиатричната болница работят прекрасни специалисти, които са помагали на дъщеря му. До 18 ноември 2017-та. „В 21-ви век не е нормално дете, което е в болница, в интензивно отделение, под лекарско наблюдение, да почине от обезводняване. Никой на този свят не може да ме убеди, че не е можело да се направи нищо”, каза още той.

Георги разказва, че завели Алекс в педиатричната болница заради предходните ѝ хоспитализации там. Вярвал, че медиците са добре запознати със заболяванията ѝ. Лекарите припомнят – те нямат спешно отделение и всеки търси помощ именно от тях.

„Много от хората смятат, че това е болницата, в която трябва да дойдат веднага, когато тяхното дете има температура, или хрема, или какъвто и да било проблем, който те оценяват като медицински. Без да се съобразяват, че тази болница поема доста по-специализирани тип заболявания. И когато ние откажем или пренасочим детето, след преглед от нас, към друго лечебно заведение, те започват да ни се сърдят и казват: „Ама аз не искам там, аз искам тук”, коментира педиатърът д-р Адил Кадъм.

В България има цялостен проблем с детското здравеопазване, категорични са медиците. „Цялата система е проблематична. Реално ние нямаме система. Ние крепим ненужно нещо прогнило. Това са някакви отдавна прокарани коловози, по които се работи”, каза още Кадъм.

С днешна дата Георги и съпругата му подготвят документи, за да търсят правата си по съдебен път. И тук обаче срещнали спънки – трябвало да платят по лев за всяка страница копие на медицинската документация.

„Накрая ще ги съди Господ. Аз прошка не мога да им дам. Когато ми я взеха, сърцето ми умря. Нямам сърце вече. Мъртвите не дават прошка. Аз прошка не мога да им дам. Ако могат, нека си я искат от Господ”, каза бащата на Алекдандра.