По-малко болници, по-високи заплати

Протестът на медицинските сестри не е изолирано явление. Това, че не протестират лекарите, не значи че ситуацията с тях е по-добра. Премиерът ще ги приеме, но въпросът е какво ще стане след това. Това заяви пред БНТ директорът на болница "Св. Екатерина" в София проф. Генчо Начев по повод поредната протестна проява на медиците пред Министерския съвет.

Той бе категоричен, че няма как да има повишение на заплатите, ако няма промяна на финансиране на болничната дейност.

Проф. Начев поясни, че според него няма големи и малки болници. По негови думи разликата е в дейността, която извършват болниците в по-големите градове и тези с по-малък обем от дейност - именно това рефлектира върху средствата, които остават за работни заплати.

Според проф. Начев болниците у нас са твърде много и даде пример с други страни със сходно на нашето население за справка. Той заяви, че повече от 120-130 болници не са необходими у нас, а в момента те са над 300.

Това преструктуриране ще доведе до отделяне на повече средства за възнаграждения и ще натовари болниците с реална дейност, защото в момента в много болници дейността е донякъде изкуствена, докарана с химикал, обясни той, пояснявайки, че се отчитат дейности, които всъщност не са извършени.

Не трябва една лъжица катран в кацата с мед да разваля всичко. Така проф. Начев коментира случая от Хасково с фиктивното поставяне на стентове. По негови думи това са единични случаи, но рушат доверието на пациентите.

"Нишката между пациенти и лекари винаги е била тънка, естеството на работата е такова. Където има добър резултат, пациентите имат доверие, където е негативен, те са настроени срещу лекаря, защото си мислят, че всичко зависи от него", обясни той и по повод случая с починалото 3-годишно дете.

Според него доверието на пациентите в лекарите не е нарушено, но в обществото чрез медиите излизат най-вече неблагополучните случаи и много рядко има позитивни сигнали от областта на здравеопазването.

По негови думи е изключително неправилно, че се дават заключения, преди компетентните органи и случаите с негативен завършек се преекспонират.

За 3-годишното дете експертите казват, че не е допусната лекарска грешка, а бяхме готови да анатемосаме всички, които са докоснали това дете, подчерта той.

Проф. Начев бе категоричен, че за отношението на лекаря към пациента се изискват не пари, а възпитание. От управленския екип на съответното лечебно заведение зависело да мотивират или санкционират за отношението.

Запитан как медицинската сестра ще има добро отношение, когато е на многочасови дежурства и взима минимална заплата, той посочи, че каквото и възнаграждение да получават, отношението ще е същото, ако няма изисквания. Първо трябва да се даде и след това - да се иска, изтъкна професорът.

По негови думи въпреки че средствата за здравеопазване се увеличават, няма да има промяна, докато не се въведе и контрол на качеството чрез електронна здравна карта. Той обясни, че само у нас не се прави контрол на извършената дейност.