Радан Кънев с призив към Бойко Борисов

Евродепутатът от групата на ЕНП Радан Кънев призова министър-председателя Бойко Борисов за разработването на нов икономически план за справяне с коронавируса. В отворено писмо до премиера Кънев посика и смяната на финансовия министър Владислав Горанов.

Според евродепутата сегашната политика "заплашва с всеобхватен фалит националната икономика и поражда страх и отчаяние вместо да дава кураж и надежда в трудни времена".

Ето и цялото обръщение на Радан Кънев, както и алтернативните ходове, които той предлага на правителството:

Уважаеми г-н Премиер,

Обръщам се към Вас по искане на стотици предприемачи, самоосигурени лица, български граждани и
семейства, бизнес организации, с които имах разговори и срещи само през последните дни, с едно
послание: Приложете спасителните икономически мерки, които прилага цяла Европа.

На първо място бих искал да Ви уверя, че мерките за социална дистанция и забавяне на разпространението на вируса, колкото и да са тежки за икономиката, срещат значително разбиране и подкрепа. За всички ни е ясно, че животът и здравето на българските граждани са абсолютна ценност, която не може да бъде нито измервана, нито сравнявана. В цяла Европа тежката криза и трагичната съдба на мнозина наложиха почти пълен експертен и политически консенсус за нуждата от тези мерки.
Същевременно всички сме наясно, че тяхната икономическа цена за отделните граждани, семействата, дребните предприемачи, бизнеса и националната икономика е огромна, а в близка перспектива – и непосилна. Удържането на тези мерки изисква изцяло нова икономическа политика, както на национално ниво, така и за целия ЕС. Политика, която да не допусне страхът от заразата да прерасне в икономическа паника и отчаяние за бъдещето.

През последните дни, институциите на ЕС се обединиха около безпрецедентни икономически мерки,
които да дадат надежда и сигурност на гражданите на Европа. Гласът на всички, които призовавахме за европейска солидарност, увеличен бюджет и общи гаранции за най-пострадалите от кризата, беше чут и в Европейския парламент, и в Комисията. Особено силен е нашият глас в семейството на ЕНП -
традиционният представител на малкия бизнес, на семейните предприемачи, на свободните професии.

Днес, наред с консенсуса за здравната политика, е налице и консенсус за защита на гражданите от
икономическите последици на кризата. Както правителствата на всички държави в ЕС, така и Европейската комисия и Европейската народна партия категорично заявяват, че:
- Специална грижа трябва да бъде положена за малкия и семейния бизнес;
- Подкрепата трябва да стигне до всички засегнати граждани и предприятия;
- Самонаетите лица са отделна уязвима група, която трябва да бъде подпомогната;
- Помощта на националните правителства и ЕС не може да се изчерпва само с кредити, а следва да
включва преки парични помощи и освобождаване от данъчни тежести.

За постигане на тези цели, отделните държави обявяват спасителни планове между 10 и 30% от брутния си вътрешен продукт, а ЕС мобилизира кредитна програма от 2.77 трилиона евро, или 15% от съвкупния БВП на страните-членки за 2019г., като 100 млрд. е само първоначалната, спешна помощ за краткосрочна защита на работните места.

Тревогата, с която се обръщам към Вас, е че днес България не е част от този консенсус. Обявените от Вашето правителство мерки за защита на икономиката, бизнеса и домакинствата, поставят България в
изолация от общите европейски политики. Те не отговарят на стандартите на ЕС нито по размер (при най-благосклонно изчисление те не достигат и 4% от БВП), нито по обхват:
- Мярката 60/40 вече се доказа като непостигаща заявените цели. Интересът на бизнеса към нея, дори след предложените корекции, ще остане незначителен, а съкращенията и болничните нарастват лавинообразно. Няма да повтарям множеството градивни критики, отправени както от опозицията в лицето на Обединение “Демократична България”, така и от работодателските организации. Независимо от някои предложени подобрения, тази мярка е очевидно насочена към големия бизнес, и то само към сектори, слабо засегнати от кризата;
- Мерки в защита на малкия и семейния бизнес, съобразно изискванията на Европейската комисия и
политиката на ЕНП, изобщо не са предвидени;
- Над 800 000 самонаети лица са изцяло пренебрегнати;
- Туристическият бранш, и особено малките и семейни туристически фирми са обречени на фалит;
- Завърналите се от страни в ЕС български граждани, които само за миналата година внесоха над 1
млрд. евро в българската икономика, не срещат никаква подкрепа;
- Родителите, които останаха в домовете си за да отглеждат децата си и да предпазят своите
възрастни роднини, остават незабелязани от правителството;
- Много малки фирми продължават да имат неиздължени вземания към бюджета.

Тази политика заплашва с всеобхватен фалит националната икономика. Тя поражда страх и отчаяние,
вместо да дава кураж и надежда в трудни времена. Недостатъчните мерки и арогантното поведение на
ресорните министри уронват малкото доверие на гражданите и бизнеса в управлението и представляват непосредствена заплаха и за здравните мерки на кабинета и щаба.

И не на последно място, прилагането на икономическа политика в разрез с препоръките и изискванията на ЕС изправя държавата ни пред риска да остане извън обхвата на европейската солидарност и да не получи подкрепа, каквато ще получат други европейски държави.

Допуснатите грешки са поправими. Но в сегашната ситуация само навременната помощ е помощ. Времето за променяна на политиката и съобразяване с реалностите на кризата се брои в дни, а не в седмици.

Необходимо е спешно:

1. Мярката за защита на работните места да бъде изцяло променена или допълнена с друга мярка,
която да е насочена изключително към малките предприятия и семейния бизнес, като за най-
засегнатите фирми подкрепата достигне 80% от реалните разходи за труд, а не от брутната заплата;

2. На засегнатите предприятия и самонаети лица бъде дадена данъчно-осигурителна ваканция,
включваща вече изискуемите осигурителни плащания за м. Март. Само така ще се избегне включването им в “черния списък” на неизрядните длъжници и отпадането им от всички схеми за
подпомагане и кредитиране;

3. На малките и семейни предприятия, и особено тези от сферата на туризма, да бъдат предложени
преки финансови помощи за съхраняване на бизнеса и работните места;

4. На родителите, които са в неплатен отпуск и отглеждат малки деца и ученици, да бъдат
предоставени преки и безвъзмездни помощи, а не кредити;

5. Всички задължения на бюджета към бизнеса да бъдат изплатени незабавно;

6. За осигурените в страни от ЕС българи да бъде отворена гореща телефонна и онлайн линия на
Агенция по заетостта, на която да им бъде осигурено консултиране за правата им в рамките на
законодателството на ЕС. Да бъдат предприети и незабавни действия на ниво МТСП за уреждане
на всички висящи осигурителни въпроси с държавите-членки, от които те се завръщат;

7. Да бъде въведена проста и ясна програма за безлихвено кредитиране на бизнеса и домакинствата
с бюджет далеч над заявения 0.5 млрд. лева и без посредничеството на Българската банка за
развитие.

Тази програма минимум беше вече многократно предлагана, както от “Демократична България”,
политическата сила, която представлявам в ЕП и групата на ЕНП, така и от други обществени организации.

Сега не е време за ревност и претенции за авторство, а за общо усилие в интерес на всички български
граждани, в което всички да бъдем съпричастни според знанията, силите и позициите си.

Всички, с които съм обсъждал това писмо, и от чието име се обръщам към Вас, са наясно, че спасителните мерки изискват огромно усилие за бюджета, емитиране на нов дълг и използване на кредитните линии на

Европейската комисия. И всички сме наясно, че досегашната политика на спестявания и лишения има
смисъл единствено, ако днес добрият кредитен рейтинг на Българската държава бъде използван за
спасение на нейните граждани.

Като общество, като нация, като общност, ние имаме нужда от надежда, от взаимна подкрепа, солидарност и доверие. Моят непоискан съвет е да дадете надежда на българските граждани и да потърсите нашето доверие за трудните месеци, които предстоят, с нов, по-хуманен икономически план, представен от нов финансов министър.