Институтът за пътна безопасност: Няма синхрон между институциите, кърпят стария компрометиран закон

Направените предложения от страна на МВР и ДАБДП за промяна на административно-наказателната процедура в ЗДвП са безпрецедентни, но няма да дадат необходимия резултат, защото отново сме свидетели как под обществен натиск и паника от страна на държавната администрация се предлагат революционни промени в сега действащия закон вместо да се създаде изцяло ново законодателство, с нова философия, която на първо място да въздейства върху системните нарушители (това са най-опасните водачи на МПС). Това пишат от Института за пътна безопасност, възмутени от действията на държавните институции.

"Учудващо е за нас, че точно преди 2 седмици министърът на транспорта обяви, че се работи по нов закон за движение по пътищата, а изведнъж МВР и ДАБДП ни предлагат поредните кръпки на действащия зaкон, който е доказано компрометиран. С тези си действия държавната администрация ни показва, че отново няма синхрон между отговорните институции. ИПБ повече от 2 години настоява за реформа на начина, по който се извършва контролът, налагат наказания и събират глобите в България", недоволни са експертите от управляващите.

Институтът за пътна безопасност вижда като първична слабост на така направените предложения:

- липсата на логика и взаимозависимост между отделните наказания и глоби, спрямо степента на обществена опасност (продължават наказанията за без гражданска отговорност и винетка да са в пъти по-големи от преминаване на червен светофар, при алкохол или без СУМПС). Всички наказания по ЗДвП са изброени хаотично в 33 члена, без да са степенувани или групирани под каквато и да било форма. 9 от членовете не се отнасят до нарушения, водещи до риск за участниците в движението, ПТП или смърт на пътя, но се намират между тези насочени към дисциплинирането на водачите. За съжаление тази практика се продължава и с предложения ЗИД. § 16 и 17. Те се отнасят до различните форми на едно и също нарушение, с различна степен на обществено опасен резултат от извършването му, но са в различни членове и противоречащи си по размер глоби – при никаква опасност от ПТП 20 лв., при спиране в специално определени зони – 50 лв., при спиране със създаване на условия за ПТП от 20 лв. до 150 лв. По същество първите две нарушения, се предлага да се намират в чл. 183, а най-тежкото в чл. 180.

- отсъства какъвто и да било опит за конкретизиране и групиране на наказанията, като отново остават в сила наказания с прекомерно голям диапазон между горна и долна граница, относими към нарушения без особена връзка по между им. В общо 18 от 38 чл. присъстват наказания, за които се предвижда прекомерно голям диапазон между долната и горната граници. Това създава предпоставка нарушителите да обжалват не нарушението, а размера на глобата и/или отнемането на права и по този начин да забавят изпълнението на наказанието с години. Освен забавяне на правоприлагане, така написаните текстове са предпоставка нарушителят след окончателното произнасяне от съда да получи под формата на признати разходи, повече от колкото следва да плати.

- не се предвижда възможност за предварително изпълнение на наказанията с глоба (това е разпространена практика в ЕС), която може да пресече практиката на шиканиране на процеса, т.е. нарушителят да е задължен да внесе сумата, която следва да заплати едновременно с жалбата против наказателното постановление. Това би дисциплинирало всички водачи и би отказало онези, които системно оспорват актове с цел избягване от навременно правосъдие и плащане на глоби и/или изтърпяване на наказание.

- не са подредени и не е обърнато внимание на принудителните административни мерки и сроковете им. Вместо фиксиран срок спрямо обществената опасност, две от мерките, които се прилагат срещу нарушения с изключително висока обществена опасност (като шофиране в нетрезво състояния или от неправоспособен водач) изискват от органа да го определи, което е предпоставка за съдебно оспорване и избягване от правораздаване.

- въвеждането на Фиш за установяване на административно нарушение (ФУАН), се предлага като извънреден способ за бързо правораздаване, но концептуално той няма възможност да отмени проблемите. С него се отнема възможността да се обжалват нарушенията пред наказващия орган, а през същото време условно се запазва процедурата за обжалване пред 2 съдебни инстанции. Условно, защото за разлика от красноречивия текст на ЗАНН по отношение на възможността за оспорване на решението на Районен съд, в проекта не е изрично записано дали решенията подлежат на Касационен контрол, с което към възможността за шиканиране на административно-наказателния процес се добавя и потенциалната спорна практика при обжалването на първоинстанционните решения. Освен нов ред за оспорване, чиято обективност е меко казано спорна и би довела до повече проблеми отколкото ще реши.

- отпада контролния талон, но се запазва изискването на носене на талон за гражданска отговорност и поставянето на стикер, при наличие на електронни винетки и електронна система, до която МВР може в реално време да следи статуса на застрахованите МПС.

Предвид посочените проблеми, от ИПБ не намират основание за продължаване на обществения дебат върху предложения проект на ЗИД и приканват МВР и ДАБДП да го оттеглят.