Още двама бивши членове съдят ВСС за над 180 000 лева

Двама бивши членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) търсят обезщетения за десетки хиляди левове от кадровия орган. Незабравка Стоева и Васил Петров са завели дела срещу ВСС като претендират за общо над 180 000 лева компенсации за прослужено време в съдебната власт, съобщи "Лекс".

Но имат ли право на обезщетения и от кого? По този въпрос за пореден път спорят Софийският районен съд (СРС) и Софийският градски съд (СГС).

Както Стоева, така и Петров твърдят, че ВСС им дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), каквото магистратите получават, когато напускат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея. Искът на Стоева е за 106 072 лева, а на Петров за 77 892 лева.

Случаите им обаче са по-различни от тези на бившите им колеги от ВСС и от Инспектората към ВСС, които също търсят обезщетения - Румен Боев и Димана Йосифова.

Боев и Йосифова подадоха молби до ВСС да им бъде платено обезщетение за последващо напускане, каквато възможност беше предвидена в началото на годината с новата ал. 4 на чл. 225 от ЗСВ, но те бяха оставени без разглеждане до приемането на правила, по които ще се изчисляват компенсациите. На 5 ноември Пленумът на ВСС прие въпросните правила, но Боев вече беше подал жалба срещу мълчалив отказ до Върховния административен съд, която съдът отхвърли.

В общия случай става дума за дългогодишни магистрати, които са получили обезщетението си при напускане на системата, след като са били избрани за членове на ВСС и ИВСС. След края на мандата си са се върнали на работа и при пенсиониране или последващо напускане, придобиха право на допълнително обезщетение.

Незабравка Стоева изчислява и "стар" стаж

Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и районен съдия в Благоевград до юни 1992 г., когато е била освободена. Към онзи момент тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал подобни обезщетения при напускане.

След това повече от 15 години е работила извън съдебната власт като адвокат, преподавател и председател на общинския съвет в Благоевград.

През юни 2008 г. тя беше един от кандидатите, избрани да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му в началото на 2012 г. След това Стоева беше избрана и за член на ВСС от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 г. не се е връщала в съда, а започна работа в Националния институт на правосъдието.

Пред районния съд Стоева декларира 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в съдебната система и казва, че при освобождаването ѝ през 1992 г. не е получила обезщетение и смята, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото изчислява общо прослужените си години.

Съдебният съвет е поискал искът да бъде отхвърлен, като е посочил, че не може да отговаря по него.

Съдия Ива Анастасиадис от СРС е отхвърлила иска на Стоева, като в решението си пише, че тя изобщо няма основание да иска такова обезщетение. Позовавайки се на материал в "Лекс" от октомври 2019 г., съдийката отбелязва, че е известно, че се готвят промени в ЗСВ, които предвиждат право на обезщетение на кадровиците при напускането им за прослужено време в съвета, но не за повече от пет години, което според СРС, само по себе си потвърждава факта, че те към настоящия момент не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

"Ищцата не е полагала труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, като правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата ѝ като член на ВСС. Затова не ѝ се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат", пише СРС.

Според съдия Анастасиадис обаче правилно искът е насочен срещу ВСС като последен работодател, с който Стоева е имала сключен трудов договор.

Решението обаче е обезсилено изцяло от Софийския градски съд (СГС), който връща делото отново на първата инстанция. Според съдиите ВСС не може да се произнася за еднократното обезщетение, каквато е и константната практика на Върховния административен съд. Затова СГС решава, че искът е трябвало да бъде насочен към районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 г.

Според градския съд ВСС не се явява работодател съгласно чл. 61, ал.2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото срещу съдебния съвет.

Васил Петров по стъпките на Стоева

Проверка показва, че аналогичен казус в съда има и с още един бивш член на ВСС - Васил Петров.

Както Стоева, така и Петров бяха членове на ВСС от 2012 г. до 2017 г. Преди това той е бил 3 години и половина инспектор в ИВСС. Като прокурор обаче Петров е работил само от 1981 г. до 1984 г., когато е ръководил районната прокуратура в Благоевград.

И той като Стоева е сумирал стажовете си, за да изчисли, че има общо прослужени 11 години и половина и иска 11 брутни заплати, които се равняват на близо 78 000 лева. Петров също е завел иск срещу ВСС, който в началото на годината е бил отхвърлен от съдия Цветелина Костова от Софийския районен съд, въпреки че и според нея делото срещу ВСС е допустимо, защото това е бил последният работодател на Петров.

В решението си съдия Костова пише, че възнаградителният характер на обезщетението, което по дефиниция представлява благодарност и награда, е за точно определен труд - на съдия, прокурор или следовател .

Васил Петров е обжалвал решението и делото вече е в градския съд.

Върховният касационен съд прие в решение за развитието на правото по чл. 290 от ГПК, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 г., а после пак се е върнал, не се зачита за обезщетението за прослужено време в съдебната власт.