Кучетата си лаят, "мандатът" и бонусите на Комисията за защита на личните данни си вървят

На 16 април 2019 година изтече мандатът на ръководството на Комисията за защита на личните данни. Въпреки че оттогава досега са изминали близо две календарни година, управляващите все още не са решили да удостоят обществото с честта да свършат работата си – да изберат ново началство на Комисията или да преизберат старото, което продължава и към днешна дата да изпълнява функции.

Ще припомним, чe председателят на Комисията за лични данни Венцислав Кирилов Кaрaджoв е встъпил в длъжност като прeдceдaтeл на КЗЛД на 16 aприл 2014 гoдинa. В Зaкoнa зa зaщитa нa личнитe дaнни, глaвa втoрa, члeн ceдми, aлинeя втора, e зaпиcaнo следното: „Члeнoвeтe нa кoмиcиятa и прeдceдaтeлят ѝ ce избирaт oт Нaрoднoтo cъбрaниe пo прeдлoжeниe нa Миниcтeрcкия cъвeт зa cрoк от 5 гoдини и мoгaт дa бъдaт прeизбирaни зa oщe eдин мaндaт. Прeдceдaтeлят и члeнoвeтe нa кoмиcиятa изпълнявaт функциитe cи и cлeд изтичaнeтo нa мaндaтa им дo избoрa нa нoвитe прeдceдaтeл и члeнoвe“.

Мандатът е изтекъл отдавна, но правителството така и не се е заело с новите предложения, а единственото, което парламентът стори на 24 юни 2020 година, беше, че прие процедура за избора на нов председател и членове на Комисията. Преди това, през септември 2019 година депутати от ГЕРБ заявиха пред медиите, че предложенията и изборът на председател и членове на КЗЛД ще бъдат оповестени след местния вот през октомври същата година (2019), но политиканстването продължи и никой така и не се ангажира без недомлъвки да заяви конкретни срокове, чакайки темата да се размие напред във времето сред останалите проблеми в бурния политически живот в България. Както и стана.

Защо от 16 април 2019 година досега Народното събрание все още не е избрало нов председател и членове на Комисията по защита на личните данни, 19 месеца след изтичането на мандата на Караджов и колегите му? Какво стои в основата на подобно дълго забавяне на процеса? Има ли място за притеснения, че изборът на нов председател и членове на КЗЛД няма да се състои в рамките на 44-ото Народно събрание с оглед на факта, че мандатът му изтича съвсем скоро?

На подобни въпроси ФАКТИ дълго време така и не получи отговор от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева въпреки търпеливото чакане. Остават сериозни съмения, че някой ще поеме отговорност по случая, който, за жалост, е пореден пример за ширещия се административен хаос в управлението на държавата.

Странен е и фактът, че на фона на политическото протакане се чуха депутатски твърдения, че председателският пост в Комисията е от голямо обществено значение и изборът му не трябва да бъде претупван. Това, всъщност, е така, позицията наистина е важна – в началото на 2019 години същият този парламент прие спорни поправки в Закона за личните данни, внесени от кабинета "Борисов 3", които предоставиха на КЗЛД още по-големи правомощия. Чрез този ход на практика се ограничи свободата на словото. Беше позволено на Комисията да следи журналистическите публикации и да санкционира сурово медиите под претекст, че са нарушени произволно избрани критерии за опазване на личните данни. Всичко това засилва подозренията покрай липса на окончателно решение по казуса с избор на нов председател и членове на Комисията за защита на личните данни.

Връщайки лентата отново напред, от неправителственото гражданско сдружение БОЕЦ ("България, обединена с една обща цел") изискаха данни за раздадените бонуси в Комисията за защита на личните данни през 2020 г. по Закона за достъп до обществена информация. От получения преди три дни отговор става ясно, че раздаденото на членовете на КЗЛД и на чиновниците към нея тъй наречено "допълнително материално стимулиране" през изминалата година е в размер на 272 212 лева.

Отговорът до БОЕЦ за бонусите в КЗЛД

От Комисията за защита на личните данни не упоменават каква част от бонусите са разпределени между четиримата членове на Комисията и нейния председател и каква част е отделена за чиновниците, работещи по трудов договор. Както отбелязват от БОЕЦ, водени от административната законодателна рамка, която регламентира допустимия размер на ДМС и съотнасяйки го към размера на заплатите, то можем да предположим, че по-голямата част от общата сума е разпределена между председателя Венцислав Караджов и четиримата членове на КЗЛД, което значи, че петимата може да са получили премии от по близо 50 000 лева "на калпак" за дейността си през 2020 г. Пак припомняме – мандатът им е изтекъл в средата на април 2019 година.