Прокурорите сезираха европейски институции за намеса в съдебната власт у нас

Асоциация на прокурорите в България (АПБ) сезира Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) и посланиците на страните членки на ЕС, САЩ и Великобритания у нас за "недопустим опит за намеса в независимостта на съдебната власт" по повод внесените в 45-то Народно събрание законопроекти, които имат пряко отношение към върховенството на закона в Република България.

Според АПБ предложените промени „застрашават върховенството на закона и разделението на властите в страната“, не са подложени на никакво обществено обсъждане (каквито са препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), и „по същество представляват недопустим опит за политическа намеса в независимата по Конституция съдебна власт“.

АПБ посочва, че внесените от „27 народни представители от парламентарната група на „Демократична България“ предложения за поправки в Конституцията касаят промяна на елементите на формата на държавно управление, което означава, че са от компетентността на Велико народно събрание (Решение №3 от 2003 г. по конституционно дело 22/2002 г. на Конституционния съд на Република България), а не на обикновено, каквото е 45-ото. Текстовете, отнасящи се до прокуратурата в предложените промени, предвиждат, че „главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание…“ и са идентични с тези в Конституцията от 1971 г. (известна като „Живкова конституция“). Приемането им би превърнало държавното обвинение в политически фактор, изцяло зависим от парламентарното мнозинство, предупреждават от АПБ и напомнят, че именно независимостта се смята за достижение на приетата преди 30 години Конституция на Република България, издържана в духа на най-добрите европейски демократични традиции.

Асоциацията на прокурорите в България изразява тревогата си и от други предложени законопроекти. „От председателя на парламентарната група на „Демократична България“ и група народни представители на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“, с които се цели закриването на специализираните съд и прокуратура – структури, които се занимават с най-тежките дела в държавата, а работата им е оценена като добър модел за борба с организираната престъпност и корупцията. Премахването им би затруднило работата по разследвания от компетентност на Европейската прокуратура, тъй като именно Специализирания наказателен съд е компетентен да разглежда делата от тази категория. Още повече – дейността на специализираните съд и прокуратура вече в продължение на над 10 години е оценявана положително в доклади по Механизма за сътрудничество и проверка, на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO), както и в Доклада по новия механизъм относно върховенството на закона в страните членки на ЕС.

От АПБ предупреждават и за възможно блокиране на борбата срещу организираната престъпност и корупцията в страната в случай че бъде приет внесения от политическа партия „Да, България“ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с който се цели закриването и разделянето на КПКОНПИ. „ В унисон с внесените законопроекти, последваха одобрителни изказвания и интервюта на едни от най-знаковите лица, засегнати от действията на специализираните съд и прокуратура, както и на КПКОНПИ…“, отбелязват от Асоциацията.

„Подсъдими и обвиняеми лица …… приветстваха и друг законопроект за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народни представители от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“, с който се възстановяват отменените през 2010 г. текстове, даващи възможност на обвиняем да поиска делото му да се разгледа от съда, ако до две години след повдигане на обвинение не е внесен обвинителен акт“, се посочва в писмото на АПБ. А наказателните производства срещу тези лица се отличават с фактическа и правна сложност, които предполагат по-дълъг период на разследване.

Принципът на разделение на властите и върховенството на закона е застрашен и от друг законопроект, внесен от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“, който би позволил на съдии, прокурори и следователи да участват в избори като непартийни или независими кандидати, предупреждават от АПБ и посочват Декларацията от Бордо (8.12.2009 г.), според която „Подобно на независимостта на съдиите, независимостта на прокурорите не е привилегия или прерогатив, която им се дава според закона, а е гаранция в интерес на справедливото, безпристрастно и ефективно правосъдие“.

В деловодството на 45-то Народно събрание от партия „Има такъв народ“ е внесен и законопроект, с който се цели преобразуването на „Бюро по защита при главния прокурор“ и преминаването му от съдебната власт (главния прокурор) в изпълнителната власт (министъра на правосъдието). От АПБ предупреждават, че това е лобистко предложение, изцяло в интерес на организираната престъпност и обслужващо чужди национални интереси, тъй като дейността на Бюрото е насочена към защита на прокурорите и техните семейства, на жертви, свидетели и други лица, участващи в производството, и мястото му е именно към независимата съдебна власт, каквито са и препоръките на Консултативния съвет на европейските прокурори.

Предвид гореизброените примери в момента съществува реалната опасност от застрашаване устоите на правовата държава и върховенството на закона в страната и заличаване на напредъка, граден с десетилетия. Решението за налагане на мораториум от 22.04.2021 г., с което бяха блокирани действията на всички държавни органи, вкл. Висшия съдебен съвет, е пример за тази тенденция, посочват от Асоциацията на прокурорите в България в писмото си до европейските институции и посланиците.