Василев: Сегашното поскъпване на жилища няма нищо общо с това от 2005-2008 г.

- Господин Василев, 2015 г. се очертава като доста добра в сегмента на жилищни имоти. На какво според вас се дължи това?

- Периодът от началото на година мога да разделя на няколко етапа.

Първият етап е след февруари, когато реално се осъществиха доста сделки в София, но това до голяма степен важи и за България. Предимно се отнася за хора, успели да си вземат парите от КТБ. Ние предвидихме, че декември 2014 г. и януари 2015 г. няма да се случи нищо на пазара, защото тогава първата емоция беше човек да е сигурен, че е успял да си вземе спестяванията и да се успокои. Реално очаквахме в края на февруари хората да помислят, да изберат опция и да решат какво да правят със средствата си. Тогава се и случиха най-големите сделки.

Вторият етап беше през лятото, когато имаше малък спад на сделките като обем и сега мога да кажа след като минаха общинските избори и стана ясно, че няма да има кой знае каква промяна, през октомври регистрирахме най-големия ръст в броя на покупко-продажбите спрямо 6-7 назад за същия месец.

Да, има ръст на броя на сделки, но цените не са се увеличи много. Сегашното поскъпване няма нищо общо с онова от 2005 до 2008 г. Разликата е, че тогава цените скачаха с по 10% на полугодие.

- Кои са факторите, които днес движат цените на жилищата нагоре?

- Освен търсенето, със сигурност сегмента на новото строителство и качеството. Положителното от кризата е, че инвеститорите обърнаха повече внимание на качеството, на общите и на прилежащите части и на инфраструктурата около сградите. Има допълнителни неща, които дават добавена стойност. Така например, мезонетите в сградата, в която сме (ул. „Черковна) имат соларни плочи на покрива, с които се осигурява енергия за подгряване на водата в този апартамент. Те влизат в цената на имота. В крайна сметка това може да го погледнем и като плюс за клиента за намаляване на сметките за ток и не на последно място от екологична гледна точка.

- Какво търсят клиентите?

- Сградите да са с добре поддържани общите части. Ако е възможно да има озеленяване. Ако позволява архитектурата на сградата да има прилежащи детски площадки. Това го желаеха клиентите, но сега вече го изискват, докато преди бяха по плахи в изискванията си.

- По ваше наблюдение, жилища ново строителство къде по-лесно се продават – в по-периферната част на града или в райони съседни на центъра?

- В по-широкия център, защото няма толкова много опции за построяване на сгради или ако има те са малки по размер.

Нашата сграда е доста голяма за един широк център с над 20000 кв.м надземни площи. Тенденцията на свободните площи е в широкия център и в периферията. Една малка сграда от 12-15 апартамента в центъра на София е със заявен интерес още на втора трета плоча. Дори да не е в центъра пак интересът е голям. В Гео Милев например, една сграда от 20 дори 15 апартамента се реализира още на етапа на строителство.

- Какво е мнението Ви за префасонирането на офис в жилищна сграда? Защо пазарът изисква това?

- За мен отговорът е прост. 2009-2010 г., когато настъпи най-сериозната част от кризата, имаше в проект или в начална фаза на строителство огромни офис площи, които трябваше да излязат на пазара. В период, в който бизнесът пада жестоко във всички направления, излизаха много офис площи на пазара. Потенциални инвеститори, които вече бяха започнали така или иначе някакво строителство, трябваше бързо да вземат решение стига да могат чисто нормативно и конструктивно да го направят, дали да не конвертират сградата в някакъв друг тип имот. Допреди 2-3 години бих казал: „И аз да съм на мястото на този инвеститор по-скоро бих се замислил за вариант да обърна сградата в жилищни площи. Може да изглежда странно и още да не го възприемаме, но съм го виждал в САЩ като тенденция. Това няма да е тенденция у нас, защото офисите отново стават популярни.

- Развива се северната скоростна тангента. Това как ще се отрази на пазара на имоти?

- Зависи за коя страна говорим. За мен северозападната част е по-скоро индустриалната част. Там ако има интерес, северната тангента ще направи връзка със скоростната отсечка за Сърбия и за Гърция през Люлин. Може би ще има интерес за построяване на нови индустриални площи – складове или леко производство.

Вероятно в североизточната част може и да се случат нови строежи. Плюсът там е, че спрямо северозападната се пада по-надолу и е по-близка до центъра – реално е на 5-10 минути от центъра, докато северозападната е по-отдалечена. Именно североизточната част може да представлява интерес за жилищно строителство, като за мен имотите, които евентуално ще се построят, ще са за потенциални купувачи под средните ценови нива. Това ще е района на София, който няма да привлича по-платежоспособни купувачи.

- Говори се за третия метродиаметър. Кога ще започне според вас инвеститорската подготовка на предприемачите решили да строят жилища в близост до метростанциите?

- Виждам няколко промени на конкретните спирки. За един инвеститор е важно точното място на спирката, за да прецени дали това ще е някакво маркетингово предимство, спирка на 100-200 метра.

Със сигурност ще повлияе, но в тези по-крайните райони – Овча Купел, Левски. Там ще има отражение само върху парцелите, които са в непосредствена близост до спирките.

- По отношение на вече съществуващия сграден фонд в районите, където ще минава метрото, наблюдава ли се вече някакво раздвижване в цените?

- Има си група хора, които ще си купят имот само заради метрото. Те няма да се вълнуват чак толкова много от общите части, защото за тях е важен бързият достъп до метрото. Но отново говорим за имотите в непосредствена близост до метростанциите, а непосредствена близост е на 5-10 минути свободно ходене. Това е реалния ефект на подземната железница върху цените на имотите.