Необходими са промени в Закона за кадастъра

„КИГ се стреми в максимална степен да контролира професионализма на своите членове, които, както знаете, са и инженери от частния сектор, и работещи в общински и държавни администрации – така е по ЗГК. Това се осъществява при ежедневните контакти, които имат тези категории колеги едни с други, сведенията и жалбите, които разглежда комисията по професионална етика, както и чрез различните форуми, комисии и съвети, в които участват наши представители”, казва в интервю за в-к „Строителство имоти” инж. Валентин Йовев, председател на Камарата на инженерите по геодезия.

Инж. Йовев, наскоро бяха приети поредните промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Смятате ли, че те са стъпка в правилната посока и бяха ли взети под внимание предложенията на браншовите организации за промени в текстовете?

Съвършени закони няма и не може да има най-малкото защото обществените отношения, които те уреждат, непрекъснато се променят, но всяка една промяна трябва да води до по-добро уреждане на съответната материя. Е, точно това не се случи с последните промени в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), обнародван в бр. 57 на „Държавен вестник“ (ДВ) от 2016 г., въпреки че в мотивите към законопроекта е записано, че „целта на изготвения законопроект е да се ускори процесът по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на страната, като се регламентира облекчена процедура за създаването им за неурбанизираните територии.

Нито опашките от хора намаляха, нито собствеността е по-надеждно защитена. Последните скандали са плод преди всичко на „пропуски“ и „вратички“ в законите, уреждащи собствеността, от което се възползват мошеници не без помощ „от вътре“. Като прибавим към това и промените в чл. 49а, ал. 4 (нова редакция в ДВ, бр. 57 от 2016 г.), според които „одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 не подлежат на обжалване“, картинката с тотално нарушените и то в голяма степен права на българските граждани, гарантирани им от Конституцията на Р България, е пълна. Тези изменения бяха приети от мнозинството в 43-ото НС, без тотално да се съобразят с мненията на професионалните гилдии – нашата на КИГ, на КИИП, на съдиите по вписванията, на нотариусите, Съюза по геодезия към НТС, Асоциацията на геодезическите фирми и други.

Очевидно е, че едно ново НС ще трябва да поправя тези недомислици, защото, както се вижда, мотивите на измененията са в правилна посока и после в закона се отменя правото на гражданите да търсят своите права, като оспорват по съдебен път актовете на администрацията, които ги засягат. Това „простичко“ изменение обаче нарушава, от една страна, редица норми, на които България като страна членка на ЕС е длъжна да се подчинява, а от друга, конституцията и законите на страната (може да звучи малко крайно, но наистина мисля, че е така). Ами ако може така, нека да дадем възможност и на органите на НАП, КАТ, НОИ и т.н. да издават необжалваеми административни актове. И приходите ще са фантастични и за държавата, и познайте за кого.

Механичното обединение на графичните части на Картата на възстановената собственост (КВС) (получено и изработено чрез дигитализиране на карти в М1:5000, актуални към 1980 г., почти без измервания на място) с Кадастрална карта (КК) (получена чрез ново заснемане, съчетана с кадастрални и регулационни планове в М1:500 и 1:1000) и „неизчистени“ предварително контактни зони помежду тях е нещо като дървено желязо, т.е. нищо.

С други думи, отговорът ми на вашия въпрос е: Да, измененията са стъпка в правилна посока, обединението на регистрите от КВС и КК е предвидено да се случи още в началния вид на ЗКИР, но така направени и в момент, когато нито е изпълнена дългосрочната програма за кадастъра и имотния регистър поне на 80-90%, нито капацитетът на АГКК е достатъчен, нито пък ръководството на агенцията бе подготвено в организационно, камо ли в професионално отношение за такава мащабна реформа, приетите изменения са катастрофа. И резултатът е видим – АГКК е с отстранен поради съмнения за конфликт на интереси изпълнителен директор, освободен е главният секретар, назначен е нов (предишен съветник в МРРБ), няма директор на Дирекция „Геодезия“ – „напуснал“ е, липсва и човешки състав в дирекцията, а никакви дейности, разписани в ЗГК, вече не се изпълняват.

Същото е в Дирекция „Кадастрална и специализирани карти“ – директорът е в продължителни болнични, малкото останали служители правят каквото могат, за да кърпят положението. От административно-правната дирекция „напуснаха“ най-добрите и най-опитните юристи. Агенцията по геодезия, картография и кадастър е „обезкостена”. Областните служби по кадастър работят без централизиран контрол и добре че колегите по места са изключително съвестни, та не стават по-големи бели. Предупредихме още в средата на годината, че ако се продължава така, опашките ще заприличат на митинги. И както виждате, инцидентите не закъсняха. Бяха освободени от работа опитни служители, безпричинно и безпринципно. Свърши се една башибозушка работа. Беззаконието взе връх и резултатите са налице. Извършеният мониторинг от Агенцията по обществени поръчки (АОП) върху дейността на АГКК през 2016 г. доведе до спиране на поръчките, а направените изводи са ужасяващи. Съветът по геодезия се е събирал за последно при служебното правителство на проф. Георги Близнашки. Този орган е важен за управлението на сектора, създаден по закон и е със задължителни членове. Задължителен член на съвета е и председателят на УС на КИГ, който и да е той, но… съвет няма, не е свикван.

Как ще коментирате обединението на два кадастрални продукта с различни по своята същност качества, ще се облекчи ли издаването на скици?

Издаването на скици е най-малкият проблем. Те могат да се издават за секунди. Информационната система може в най-близко бъдеще да осигури и отдалечено издаване на скици, заверени с електронен подпис. Засега подобна услуга има за нотариусите и тя действа от 2014 г., но за всички останали скиците се издават на гише. Големият проблем е не със скиците, а с явните и неявните фактически и нефактически грешки, с измененията на кадастралните карти, тяхното процедиране и контрол.

Проблеми има и със създаването и приемането на новите КК. Там липсва капацитет, липсва достатъчна специализирана администрация. Организацията и контролът на работата не са на необходимото ниво. Знаете какво е заплащането и млади кадри (геодезисти, правоспособни лица) много трудно идват да работят там, особено при създаденото напрежение напоследък. От друга страна, АГКК носи на бюджета фантастични приходи. КИГ се стреми в максимална степен да контролира професионализма на своите членове, които, както знаете, са и инженери от частния сектор, и работещи в общински и държавни администрации – така е по ЗГК. Това се осъществява при ежедневните контакти, които имат тези категории колеги едни с други, сведенията и жалбите, които разглежда комисията по професионална етика, както и чрез различните форуми, комисии и съвети, в които участват наши представители.

Има ли недостиг на млади специалисти в сектора?

Млади кадри в сектора не липсват, но младите колеги са демотивирани от заплащането и от липсата на перспективи за така нареченото израстване на място, в администрацията действат подмолни механизми, а частният сектор е недофинансиран и недоразвит. 90% от геодезическите фирми имат по не повече от петима-шестима специалисти и текучеството на кадри е голямо.

През последните две години условията за създаване на монополизъм станаха максимално благоприятни. Ако видите обществените поръчки за нови ККР през 2016 г., ще се убедите, че 50 обявени поръчки са спечелени от 5 фирми, като част от тях нямат и никога не са имали дейности по кадастрална карта или въобще по геодезия. Участниците са над 50. Този факт създаде огромно напрежение в гилдията и доведе до отлив на млади колеги – магистри по геодезия от сектора.

Защо е важно да има съвременна кадастрална карта?

Съвременната кадастрална карта е продукт, който в максимална степен защитава недвижимата собственост, има охранителни, регистрационни и оповестителни функции. Създаването и поддържането в актуално състояние на единна за цялата територия на страната кадастрална карта в електронен вид е гаранция за нейното вечно съществуване.

Обединението на графични и семантични данни, както и данните от Агенцията по вписванията, облекчава обслужването, историята на имота и поддържането му в актуално състояние. С възможностите на интернет и електронните социални мрежи тези изменения могат да се проследяват в реално време от всички заинтересовани лица.

Увеличило ли се е покритието на територията на страната с кадастрални карти и има ли още проблеми с т.нар. „контактни зони”?

За съжаление до момента покритие с КК за страната – при 18% през 2009 г., е около 22%, т.е. за времето от 2009 до 2013 е 18%, през 2014-та са възложени поръчки за около 5% и в момента покритието е около 22%. С тези темпове няма да дочакаме покритието на цялата страна. Трябва да се увеличи рязко финансирането на дейностите, да се промени нормативната база, да се допуснат нови технологии и прозрачност, справедливост и законност при обществените поръчки. Увеличението на капацитета на АГКК е задължително условие. За да се върне авторитетът на националната геодезическа служба, специализираната администрация трябва да се увеличи в пъти, имам предвид в цялата страна.

Добре ли си сътрудничите с останалите браншови организации?

Сътрудничеството на КИГ с другите браншови организации е на отлично ниво. Заедно с Камарата на строителите сме членове на КРИБ и имаме съвместни инициативи, една от които е строителството на 11 къщи за най-пострадалите жители на с. Хитрино. КИГ ще подпомогне, включително и финансово, извършването на необходимите геодезически дейности както в процеса на проектиране, така и по време на строителството.

С КИИП имаме почти винаги съвместни становища по професионални теми. Единственото нещо, което създава сериозно напрежение, е фактът, че от всички специалисти, участващи в процеса на инвестиционното проектиране, единствено геодезистите са задължени по закон (ЗКИИП и ЗГК) да членуват в две камари – КИГ и КИИП.

Доколкото разбрах, вече има сериозна подписка сред колегията това положение да се поправи от следващото НС, да имаме право на избор (както е в редица страни от ЕО) и всеки геодезист да членува само в една, избрана от него камара – КИГ или КИИП секция ГЕОДЕЗИЯ. Няма здрава логика в сегашното положение. Не е прецедент – архитектите също имат отделна камара, но никой не ги принуждава да членуват едновременно в две.

Какво предстои пред камарата през тази година?

През тази година КИГ ще кандидатства за домакинство на Генералната асамблея на CLGE през 2018 г. в България, когато Европредседателството ще бъде поверено на нашата страна. CLGE е създадена през 1962 г. и е утвърдена в сегашния си вид през 1972 г. във Висбаден. Целта й е да подпомага изпълнението на Римския договор за създаване на Европейската икономическа общност по отношение на геодезическата професия. В рамките на CLGE е интегрирана европейската група на геодезистите с делегирани от държавата правомощия (IG-PARLS) – т.нар. правоспособни геодезически лица. КИГ е член на CLGE от 2008-а, а на ядрото на IG-PARLS – от 2010 г.