Трите проблема на санирането

В програмата за саниране има три съществени проблема: Необосновано високи цени, наддоговаряне на одобрения финансов ресурс и липса на физическа проверка на строителните дейности са трите основни проблема на безплатната програма за саниране е мнението на заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройство арх. Виолета Комитова. След Великден ще бъдат предоставени изисканите от прокуратурата документи и сигнали, с които се подкрепят съмненията на служебното ръководство в МРРБ за извършени нарушения по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, уточни тя пред БНР. „Нашата теза е, че с предвидените по програмата 2 млрд. лв. можеха да се санират 4000 жилищни сгради, а не 2000, както е сега. Цялото общество има интерес да се пести държавният ресурс, да се харчат парите отговорно, за да се постигат по-добри резултати“, каза заместник-министърът.

В началото на програмата за саниране през февруари 2015 г. е нямало таван на цената и до октомври 2015 г. строително-ремонтните дейности (СМР) са се извършвали на цени, стигащи 400 лв. на кв.м., което е обезпокоителен факт. За период от 9 месеца са санирани 28 сгради. След това, от октомври 2015 г. стойността се фиксира на 348.60 лв. на кв.м. „Считам, че тази цена също е висока и необоснована, защото в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират блокове на цена от 114.16 лв. на кв.м. Възниква въпросът как по едно и също време, за едно и също нещо се плащат две различни цени – с европейско финансиране санираме на 114 лв., а с пари от бюджета - на 348 лв.“, каза още тя.

Тази висока цена на санирането е довела до бързо изчерпване на финансовия ресурс, одобрен от МС, и така се е стигнало до наддоговаряне на първия 1 млрд. лв., с което е нарушена финансовата дисциплина. Още през ноември 2016 г. са били наддоговорени до над 1.2 млрд. лв., т.е. с 200 млн. лв. повече от отпуснатите с ПМС средства. Веднага след това МРРБ блокира програмата, спира изпълнението и договорите с общините и очаква решението на правителството за отпускане на още 1 млрд. лв., за да разплати вече договорените средства като това решение идва през януари 2017 г. Според арх. Комитова, този втори милиард за програма е гласуван заради допуснатия дефект от поетите ангажименти, надхвърлящи първия милиард, одобрен от Министерски съвет. „С 2 млрд. лв. от държавния бюджет ние ще санираме 2022 сгради. Това касае всички български граждани, но всеки собственик на саниран апартамент получи от държавата подарък в размер на 17 500 лв.“, обяснява тя.

През цялото време на програмата е липсвал контрол. „Този, който плаща за работа не извършва физическа проверка на място какво е направено, а плаща само по документи. Този, който изготвя документите за плащане пък, няма отношение към парите”, обяснява тя. Например всички оперативни програми в момента са с контрол на няколко нива. По всички проекти се разплаща след проверка на място, а по програмата за саниране се е плащало без проверка.

Заради тези три пропуски има извънредно множество жалби от граждани и фирми за некачествено изпълнение на СМР. Много са и депозираните претенции на браншови организации, които искат проверка на качеството на вложените материали и много неразплатени дейности по програмата“, отбеляза още заместник-министър Комитова.