Инвестицията в имот е 30% начален капитал и 70% експлоатационен

Кои са най-добрите международни практики и политики за развитие на жилищния сектор и как те могат да бъдат приложени в българската среда? Отговор на този въпрос ще бъде даден по време на международния форум „Моят град, моят дом, моят бизнес”, който ще се проведе на 15 и 16 ноември в София, чийто медиен партньор е най-големия сайт за недвижими имоти imot.bg. Колко важна е устойчивостта в жилищния сектор разказва в интервю за imot.bg инж. Ирена Перфанова – заместник-председател на Национално сдружение „Недвижими имоти”.

Инж. Перфанова на 15 и 16 ноември ще се проведе международна конференция, касаеща устойчивостта на жилищния сектор. Какво точно влагате в думата "устойчивост"?

Устойчивото развитие по дефиниция е „развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да прави компромиси за способността на бъдещите поколения да посрещнат собствените си потребности“ или казано с други думи да създаваш такова настояще, което може да бъде основа за бъдещето.

Устойчивото развитие минава през няколко етапа - планиране, действия, отчитане на напредъка, подобряване и надграждане, то не е само „зелени сгради“ и намален разход на енергия, а е много по-широко разбиране за средата, в която живеем, нова социална нагласа, начин на мислене, форма на инвестиция за по-икономичен и здравословен начин на живот.

ООН определя и поставя 17 основните цели на устойчивото развитие. На форума сме се концентрирали върху три от тях: 7-ма, 11-та и 17-та, т.е. свързаните с достъпността на жилищата и жилищни политики, енергийната ефективност, устойчивостта на градовете и общността и публично-частното партньорство. Тези три цели са пряко свързани с недвижимите имоти и инвестициите в тях.

Къде е България на световната карта по отношение на устойчивостта на жилищата?

В един разговор наскоро с международни експерти за процесите на устойчиво развитие в страната, някой от тях бяха определени като „останали в осемдесетте години“ на миналия век. Можем сами да си направим извода къде сме на световната карта. И това изоставане се усеща много сериозно именно в жилищните политики или липсата на такива. Създаването им тръгва от държавата, минава през общините и стига до хората. Ако не тръгне от правилното място, няма как да стигне до тези, за които е адресирано. Затова инициативността на държавата да създава устойчив жилищен сектор е много важна.

Жилището има социален аспект, т.е. задоволява определени нужди на хората. Често го разглеждаме и като инвестиционен инструмент. И в двата случая обаче то се нуждае от адекватно управление, за което в България трябва да бъдат извършени редица законодателни промени на базата на стратегически решения. Това може да се постигне чрез добра Национална жилищна стратегия, каквато в момента се изработва от МРРБ.

Една инвестиция в имот е 30% начален капитал и 70% експлоатационен, т.е. купуването на имот не изчерпва инвестирането в него. То продължава през целия жизнен цикъл на имота. Затова адекватното му управление и използване е важно. В съвременните условия продължителността на живота на една сграда може да бъде удължавана, благодарение на технологиите. Но най-основното е тя да бъде „убежище“ за хората, които я ползват – място, където можеш да живееш здравословно. И наистина да ползваш това място по неговото предназначение.

Кои политики по отношение на устойчивостта са най-приложими у нас?

Първо трябва да има политики и след това да ги прилагаме. ООН формулира целите за устойчиво развитие. Всяка държава от своя страна обаче трябва да създаде вътрешни политики за тяхното постигане. И ние не трябва да правим избор коя цел да постигаме или не – ако искаме да говорим за устойчиво развитие трябва да постигнем всичките 17 цели.

Много е важна ролята на експертите и професионалните организации и тяхното обединение с държавата, когато се създават подобни политики. Опитът и експертизата на национално и международно нива са ключови за създаването на правилните политики и стратегии. А тяхното прилагане е част от един дълъг процес на промяна. И за да се случи тя трябва да има ангажираност от хората, а за да има такава те трябва да са мотивирани. Стигнахме отново до тяхното съзнание. Моят въпрос е „С какво всеки от нас се ангажира за постигането на устойчиво развитие?“.

С какво жилищната стратегия ще бъде от полза на крайния клиент, т.е. собственикът на едно жилище, една къща?

Жилищната стратегия е рамков документ, на базата на който да бъдат създадени нови мерки за подобряване изграждането, поддръжката, управлението и ползването на жилищата в страната и средата, в която живеем. Принципно крайният клиент е различен – един е по-богат, друг – по-беден. Но до 2030 г. международните цели са всеки човек да има покрив над главата си и условия за нормален здравословен начин на живот. Имаме много кратко време, за да постигнем тази цел, особено след като дълги години не сме си давали сметка за нейната значимост. И в този контекст, когато говорим за жилищна стратегия, не може да определяме хората като клиенти – ние ги приемаме като човешки същества живеещи в една общност. В подобен документ трябва да съумеем да балансираме интересите и нуждите възникващи от социалните различия.