Откриха уникална за България сграда (СНИМКИ)

Голямата базилика – новият символ на Пловдив беше официално открит. В двуетажната сграда се съхранява едно от най-ценните културни наследства не само в България и на Балканите, но и в целия свят. „Като специалист ще ви кажа, че подобна цветна мозайка от естествени камъни никъде не съм виждала по света. Цялата е направена с камъни от местен произход от територията на България”, каза Елена Кантарева, която от 2015 г. ръководи реставрацията на мозайките на Епископската базилика. Гoлямaтa бaзиликa нa Филипoпoл е къcнoaнтичнa църквa в Плoвдив. Функциoнирa прeз V-VI в. и e нaй-гoлeмият рaннoхриcтиянcки хрaм, oткрит нa тeритoриятa нa Бългaрия, както и eдин oт нaй-гoлeмитe нa Бaлкaнcкия пoлуocтрoв. Бaзиликaтa e трикoрaбнa, c eднa aпcидa в изтoчния крaй нa cрeдния кoрaб, кaтo към мoмeнтa ca прoучeни южният и чacтичнo cрeдният кoрaб.

Културният център епископска базилика е разположен сред едно ново обществено пространство. Както сградата така и площада ще има много богата функция. „Самата сграда и общественото пространство спомага за добрата връзка между бъдещия културен център и останалата част от града. В близкото минало това беше археология разположена сред едно кръстовище. На кръстопътя на два основни булеварда на Пловдив. В момента имаме пешеходна пространство и културен център”, каза по време на официалното откриване главният проектант Красимир Тодоров.

Основният подход към сградата е на оригиналното археологическо ниво. Самата постройка функционално и пространствено следва оригиналната функционална организация на античната базилика. „В антриумния двор е имало приемна част и ние също разполагаме такава там. В науса (в основния кораб) е било основното пространство. Предстои да се открие основното експозиционно пространство на това място”, допълва Тодоров.

При строежа на сградата също е използвана нова за България и като мащаб и като сложност технология. Използвано е специално стъкло, със специална светлопропускаща вата, която спомага както за топлоизолацията и за вътрешния климат, така и за създаването на равномерно мека светлина, идеална за експозиционно нужди.

Голямата базилика ще се превърне и в любимо място за децата. „Ще има различни активности за най-малките. На тъч скринове ще могат да редят мозайки. Заниманията са напълно интерактивни и съобразени със съвременните технологии. Поне 20 деца ще могат да играят едновременно в обособената зона. Съоръженията са направени така, че всяко едно да бъде ползвано по едно и също време от две деца”, казва арх. Пламена Андонова от проектантския екип.

Базиликата също така разполага и с пространство за открити уроци и малко по-задълбочено обучение с микроспоки, за да може да се види структурата на различните камъни, които са използвани, тъй като всичките тесили (бел. ред. така се казват камъчетата) не са оцветени. „Има също така една малко по-научна зона, за по-големите деца, която може да се ползва за провеждане на открити уроци и обучения”, допълва арх. Андонова.

За запазването на разкопките в случая не се налага някаква специална температура. Добре е да е между 18 и 25 градуса по Целзий. Става дума за естествени камъни, които не са много „капризни” относно атмосферните условия. От самото начало на строежа на сградата е обърнато специално внимание на осветлението. „Важно бе да има разсеяна естествена светлина, а не пряко ослънчаване, защото това може да влияе върху цветовете и да се променят. Също така не е добро възприемането на мозайките, когато има светлосенки върху тях. Затова и единственият прозорец, който е на второ ниво гледа към катедралата и е на север”, допълни арх. Андонова.

Работата по възстановяването на мозайката е била изключително трудна. Причината за това е, че тя е престояла близо три десетилетия на открито и атмосферните условия до известна степен са я компрометирали. Археолозите е трябвало да я стабилизират и почистят и едва след това да я отделят от терена. „Днес (бел.ред. 26 септември 2019 г.) върнахме последните 10 фрагмента и сме изключително доволни. Не мога да ви опиша какво е да обработите 800 кв.м мозайка в такъв кратък срок”, каза Кантарева и допълва: „След като вдигнахме мозайката от терена, разкрихме и отстранихме хоросана, който беше между двете мозайки. Разкрихме долния слой на базиликата. Под мозайката има два прекрасни пода, които са доста по-различни един от друг, защото са полагани в различно време. Според мен, мозайката на втория етаж е правена средата и края на 5 век. Подредбата ѝ е отнело много време, тъй като става дума за изключително голяма площ. Колкото и бързо да са работили по онова време, дейността отнема десетилетия”.

Горният слой на мозайката е сравнително еднороден, докато долният е полаган по друго време. „Всъщност по време на нашите реставрационни дейности направихме стратигравски проучвания на мозаичните подове и установихме, че имаме не два, а три пода един върху друг, като първият е много евтин хоросанов под. Вероятно са използвали целия си финансов ресурс, за да построят сградата и за да я пуснат в експлоатация. След това са продължили да събират средства и след това са полагали подовете в различните части на базиликата. Затова най-ранният ни под е в централния кораб, който е най-важен от литургична гледна точка. Това е най-ранната ни мозайка. Тя е много по-едра като мащаб, по монохромна, почти в три цвята, докато другите са изключително многоцветни”, обяснява Кантарева.

В Голямата базилика ще работят минимум 20 души, каза за ФАКТИ кметът на Пловдив Иван Тотев. Ще се влиза с билети, като средствата от тях ще отиват в общинската хазна. Парите от тях обаче няма да стигнат, за да покрият разходите по поддръжката на сградата и заплатите на персонала и ще има допълнително общинско финансиране. По предварителна прогнозна годишно разходите на Голямата базилика ще са между 500 000 лв. и 550 000 лв. Официално за посетители базиликата е бъде отворена на 7 октомври.