При старите сгради приоритет е изолацията

През 2008 г. Филип Фуше се присъединява към международното бюро SAOTA Architecture & Design, където от 2014 г. е директор и ръководи в компанията дейностите по проектиране, CGI и BIM. Интересът му е насочен към традиционната архитектура и устойчивост, които успешно прилага в изпълнението на различни проекти в Южна Африка, Западна Африка, Индия, Китай и Европа. Какво е новото в областта на фасадите, разказва специално за ФАКТИ Фуше, който взе участие в поредното издание на Световната конференция за фасадите, провела се в София.

Господин Фуше, работите на пазара един за нас екзотичен пазар – Южна Африка. Какви са тенденциите там в областта на фасадите?

На нашия пазар има връщане към проекти от смесен тип. Отново си пробива път идеята, че хората не умират през деня или нощта, т.е. когато хората отидат на работа през деня или спят през нощта сградите пак трябва да функционират по някакъв начин. Налице е синергия между отделните функции на сградите, което облагодетелства по-големите проекти.

Имате предвид цветово? Ако има различни типове сгради в даден комплекс, то техните фасади са различни и така се различават?

Да през фасадата се изразяват функциите на сградата. Последните зависят от светлината и от топлината. Тези всички елементи трябва по някакъв начин да се въплатят във фасадата.

През последните години архитектурата се разви много. Стана футуристична. Това как се отрази на тенденциите при фасадите?

Да, напоследък фасадите се развиват по-сложен начин. В миналото възможностите им са били по ограничени, съответно и начинът, по който са правени. Днес показателите им са много по авангардни, начинът, по който функционират също. Една от големите причини за това са свързани с енергията. Искаме днешните фасади да бъдат много по-енергийно ефективни.

В тази връзка какви технологии при фасадите се използват, за да са по енергийно ефективни. Говорим за най-новите тенденции?

На нашия пазар в Южна Африка използваме доста базови технологии - покритие на стъклата, което защитава по-добре стъклото и вътрешната среда от външни въздействия, но имаме предимството че нашият климат е по-умерен. Съвременните технологии позволяват много по-тънки елементи. Става дума за конструкцията на рамките на прозорците, която може да е 18 мм, а не 60 мм както са тук, например (бел. ред. показва към прозореца). Това позволява много повече светлина и по-добра видимост.

Несъмнено продължава тенденцията за строителство на небостъргачи, където теренът позволява. Какви са особеностите при фасадите при този тип сгради?

В това отношение в Южна Африка използваме доста базови технологии. Тенденцията е да се правят двойни фасади на сградата, което позволява тя да е по-добре охладена. Позволява светлината да контролира и топлината, която влиза в сградата. Освен това има отношение към пространството. Системите за климатизация не са особено авангардни в Южна Африка и тези елементи, т.е. климатиците могат да се скриват като имаме двойна фасада.

Изборът на модел климатична система как се отразява при избора на фасада?

При избора на фасада климатичната система не е първостепенен фактор. Две неща определят каква система ще се ползва – бюджетът и климата. Ако бюджетът ми е по-малък, трябва да избирате начин за оцветяване на стъклото. В противен случай температурата ще окаже голям натиск върху системата за климатизация.

В България имаме много сгради, които са архитектурни паметници на културата. За съжаление, повечето са в окаяно състояние. Какви са вашите съвети по отношение на ефективното им реставриране?

В повечето случаи тези сгради имат статут на защитени и в повечето случаи с основание. Приоритет се дава на изолацията. Те се изтърбушват отвътре и се сменя дограмата на прозорците.