Расизъм в Германия: наемодател не дава жилището си на чужденци

Германец от Аугсбург беше осъден за това, че търсел само германци за наематели. Хамадо Дипама от Буркина Фасо е човекът, завел и спечелил делото. Ето какво ни разказа той.

ДВ: Господин Дипама, заради дискриминация съдът постанови наемодател да Ви плати 1000 евро обезщетение. Как ще коментирате това?

Хамадо Дипама: Доволен съм от присъдата, но за мен не са най-важни тези 1000 евро, а потвърждението на съда, че подобно поведение е расистко и не трябва да се повтаря. Това най-важното.

Защо заведохте делото?

Заведох делото като се позовах на антидискриминационния закон. Когато позвъних на наемодателя, се сблъсках с отношение, което ме остави без думи. И веднага си казах, че това не може да е нормално и трябва да се отнеса към съда.

Искали сте да се преместите от Мюнхен в Аугсбург и сте видяли обява в интернет, така ли?

Да, в „Аугсбургер Алгемайне". В обявата видях жилище, което отговаряше на желанията ми. По-късно установих, че не съм забелязал, че накрая на обявата пише „на германци".

И решихте да се обадите. Какво Ви каза наемодателят?

Не получих възможност да се представя. Първият въпрос беше „Чужденец ли сте? Откъде идвате?". първо останах безмълвен, а после отвърнах: „Обаждам се за жилището. Не знам какво общо има въпроса Ви и защо произходът ми има значение". И той затвори телефона. Стоях с телефона в ръка и не знаех какво да направя. Тогава се сетих да помоля мои приятели, които са германци, да се обадят. Исках да направя сравнение. Трима човека позвъниха. И така се убедих, че има нещо нередно в този случай.

Какво се е случило с приятелите Ви по време на разговора?

Първият се е обадил, името му е германско, така че не е имало дълга дискусия. Последвал е въпрос какво работи. Той е отговорил, че работи в социалната сфера. Наемодателят е искал да знае в коя социална сфера. Тогава моят приятел е обяснил, че работи с мигранти. Наемодателят е отвърнал: „Не, не, не. Тогава не става". Той вече имал социални работници, които пускали хора в сградата, които били нежелани. След това една жена се е обадила - също с германско име. Той се зарадвал и ѝ казал „Най-после германка се обажда". Получил е много обаждания и то все от чужденци. Тогава жената попитала „Какво имате против тях?". Той имал лош опит с чужденци, бил е дори ограбван от чужденци и затова не искал повече такива. Тогава тя казала: „И моите родители имат подобен опит, но не с чужденци, а с германци". На което той отговорил: „Както виждам, няма да се разберем". Третият обадил се не споменал, че има нещо общо с чужденци. И наемодателят му предложил час за оглед.
И сте включили всичко това в жалбата до съда?

Да, представих всичко това на съда, хората, които се бяха обаждали, ми пратиха разпечатка на телефонните си разговори.

Как мина процесът?

Процесът беше много напрягащ. Не ставаше въпрос само за това делото да приключи с присъда, но и да се обърне внимание на проблематиката, както и на моите права. Хората, които имаме опит с расизъм и дискриминация, мигрантите в Германия, нямаме само задължения, имаме също и права. Затова се надявах, че в съда наемодателят ще може да види, че нещата при него не са както трябва, и може би ще се извини. Или процесът да излъчи посланието, че подобни расистки виждания и действия не бива да се повтарят. Но това не се случи. Той смята, че е в правото си да избира кой да наема жилището му, воден от расистки причини. Той няколко пъти сподели пред съда расистки изрази и мнения, част от тях много обидни и унизителни. Беше много неприятно да чуеш подобни неща в съдебната зала.

Коя част от аргументацията на присъдата е особено важна за Вас?

Особено важно е решението, че наемодателят не може да продължи да се държи така. Че не може да включва подобни расистки критерии в обява. В противен случай го заплашват 250 хиляди евро глоба или шест месеца затвор. Това е една ясна и категорична присъда, която за мен е важна. Важно е и следното: Тъй като наемодателят се опита да оправдае своите расистки критерии с престъпността сред чужденците, съдията при произнасянето на присъдата каза: „Престъпленията се извършват от хора, не от граждани на държава". Това беше едно ясно послание.

Присъдата все още не е окончателна. Какво ще направите, ако обвиненият обжалва решението?

Готов съм да продължа да се боря за правата си, ако той обжалва присъдата.

Хамадо Дипама е роден в Буркина Фасо и от 2002 година живее в Германия. Той е член на Миграционния съвет на град Мюнхен и на Общността на чуждестранните, мигрантски и интеграционни съвети в Бавария.