Доц. д-р Стефан Модев - зам. декан на Хидро-техническия факултет в УАСГ: Столичната канализация също се нуждае от реконструкция

, Единствено мостовете по горното течение на Перловската река имат по-голяма пропускна способност
Доцент Модев, кои са най-слабите места на столичното водоснабдяване?
- Има много наследени проблеми. Най-големият от тях е належащата реконструкция на водопроводната мрежа, която трябваше да започне още през 80-те години на миналия век. В София са за подмяна над 1200 км тръби. Даже и да има финансови ресурси, технически това не може да бъде направено за година-две. В различни оценки периодът, в който може да се извърши подмяната, е между 20 и 50 години.
Лошото състояние на уличната водопроводна мрежа увеличава разходите по доставка на водата до потребителите. Предполагам, че концесионерът "Софийска вода" си е направил сметката в рамките на концесията да подмени тези 1200 км. Според мен обаче няма да успее да го стори. Задачата е твърде обемиста.
Вторият голям проблем на ВиК в София е инкасото. Тук нещата вървят към решаване. На практика фирмата-концесионер създава нова система за събиране на сметките с необходимите и за гражданите удобства при обслужването. При реализацията на начинанието има много трудности, но съм убеден, че "Софийска вода" ще се справи с проблема, защото инкасото е един от най-важните аспекти в дейността на всяка фирма.
По отношение на техническото обслужване на водоснабдителната и канализационната мрежа София не би трябвало да има проблеми, защото има опитен персонал. В поддръжката обаче трябва да се ползват повече материали българско производство, а не да се разчита на вносни.
Има ли проблеми с осигуряването на вода за столицата?
- Най-големият български град има шанса да е разположен недалеч от Рила, която е чудесен източник на прясна вода. София е осигурена с вода за водоснабдяване, но това става за сметка на ограничаване на възможностите за напояване в Софийското поле. В миналото яз. Искър е изграден за нуждите на хидроенергетиката. В началото на 60-те години от него започва да се подава вода за напояване и по-малки количества за питейни нужди. В момента язовирът се използва само за водоснабдяването на столицата. Много малки количества се отделят за напояване на земеделските земи. Около София има над 360 хил. дка поливни площи. Сега почти цялата мрежа от напоителни системи в Софийското поле не работи.
Какво е техническото състояние на язовира?
Язовир Искър е едно от най-добрите хидротехнически съоръжения в България. Надеждността му е изключителна. Няма никаква опасност стената му да се пропука или събори. Тя не може да издържи единствено на нападение със съвременни оръжия. Такива са всички големи язовири на планетата. В момента яз. Искър не застрашава софиянци, а ги спасява от безводие и наводнения.
Защо през последните години язовирът не се завирява до пълния си обем, който е 655 млн. куб м?
- Основната причина е , че след 1980 г. в страната се наблюдава намаление на водните ресурси. Консумацията е същата. За София даже тя се увеличава. Причините са много. Една от тях е разнебитената водопроводна мрежа на столицата. Ако тя бе в изправност, консумацията на вода в града би била поне с 40 на сто по-ниска. За да получи всеки гражданин ежедневната си "дажба" от 100 литра питейна вода, поне още 50-60 трябва да влязат във водопроводната мрежа. Разходите за достигналите до домашните ни чешми 100 литра са разходи за 160 литра. За природата водата не се губи. Лошото е, че тя не може да се употреби по целесъобразен начин.
В кои зони на града тръбите са в най-лошо състояние?
- Не вярвам да има човек в София, който може с точност да отговори на този въпрос. Причината е в лошата хидрометрия на столичната ВиК система. Сега на практика няма достатъчно надеждни устройства за измерване на количествата вода, получавани вътре в града. На входа на системата има. След това обаче надеждно измерване се прави само на изхода на системата - при крайните потребители, както и при резервоарите.
На проблема с хидрометрията в миналото не се обръщаше голямо внимание. Водата се считаше за природно благо. Водоснабдяването бе силно централизирано и главната грижа бе какво количество влиза в града. На тази база се изчисляваха и разходите. Сега концесионерът се е заел да изгражда надеждна и модерна хидрометрична система в рамките на града. Без нея той трудно ще реализира едно надеждно инкасо. Без надеждна хидрометрия няма да могат да се локалиризат и зоните с най-големи течове в градската водопроводна мрежа. Изграждането на модерна хидрометрична мрежа също ще изисква средства и време.
Един от критериите, по които и сега специалистите съдят за състоянието на подземните водопроводи, е броят на авариите. Преценката в този случай обаче не е много точна. Авариите най-често стават в напречните връзки.
Хидрометрия е необходима не само за подаваните количества питейна вода, но и за канализационната мрежа. В София тя е от смесен тип, в нея се вливат и дъждовни води. Българската столица се нуждае поне от десетина хидрометрични станции на различни места в канализационните колектори, както и на преминаващите през града няколко реки. Засега контрол на протичащите водни количества има само на Владайска река, и то в горния й край. В кв. Княжево е единствената станция на националната хидрометрична мрежа по течението на тази река. Преливанията на реките на някои места в София в средата на април бе предвидено от специалистите още през 1995 г. Тогава направихме едно прогнозно проучване, което дадохме на общината. Хидравликата на водните течения на реките, преминаващи през столицата е ясна. Знае се с точност на кои пунктове по тяхното течение има най-големи рискове от преливане. Вече осма година не се предприема нищо и столицата на места се наводнява от валежи, които не са много големи.
Къде точно трябва да се коригират коритата на софийските реки? Не е ли достатъчно само да се изчистят боклуците, с които те са задръстени?
- Боклуците е само единият от проблемите. Време е да се започне да се налагат драстични санкции за изхвърляне на боклуци на непозволени за целта места. Българинът без санкции трудно ще се дисциплинира, защото изхвърляйки боклуците в реката той не мисли, че вреди и на себе си. В момента за съжаление общината няма пари, за да се заеме с подобно почистване. Дори гражданите нищо да не изхвърлят в реките, техните корита се пак ще се нуждаят от редовно поддържане.
Наложително е оправяне на леглото на Владайска река в долната част преди вливането й в р. Искър. В чертите на кварталите Владая и Княжево коритото й също е в много лошо състояние. В тази зона е правена една корекция, но проектът е неудачен. Водите от дворовете на хората не могат да се оттичат и ги превръщат в блата. Коригираната река няма достатъчно добра проводяща способност. Доколкото знам, там е в ход реализацията на някакъв проект, но дали ще се намерят средства за завършването му е друг въпрос. Много проблематична е зоната около и след Сточна гара.
От голямо значение за възможностите на реките в столицата да поемат по-големи количества вода е състоянието на мостовете. Повечето от тях не са инженерно добре разположени. По протежение на Перловската река мостовете, които са по горното й течение, са на по-високо ниво и имат по-голяма пропускна способност от тези в центъра, което е недопустимо. Във въпросното изследване от 1995 г. точно е указано около кои мостове и в кои участъци речното легло се нуждае от реконструкция.Разговора води:
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]