Бежанци плащат по 400 лева за фалшив адрес в София

Бежанците в София плащат по 400 лева, за да се регистрират на фалшив адрес, установи проучване на Факти.бг. Високата цена се дължи на нарасналото търсене на фиктивни места за регистрация, както и на страха на бежанците да не бъдат депортирани, заради станалото в бежанския център в Харманли. Досега цената достигаше най-много до 300 лева на човек, като на различни места в страната в близост до бежанските центрове сумата беше далеч по-ниска.

Фиктивните адреси са необходими, за да могат чужденците да получат хуманитарен статут или статут на бежанец, тъй като по изисквания на Агенцията за бежанците чужденецът трябва да предостави на институцията външен адрес, на който ще живее. Едва след като чужденецът се е регистрирал и представи документите за това от съответната община, Агенцията за бежанците предоставя документите за държавна закрила. След това бежанците избират дали да останат да живеят в България или да напуснат страната, но с документи, че имат държавна закрила от страна-член на Европейския съюз. А това им гарантира по-големи права в случай, че бъдат заловени от граничните полицаи в Западна Европа.

Къде са най-скъпите места за фиктивни адреси?

Най-апетитни и скъпи за бежанците са районите около центъра на София, както и местата, които често са обитавани от бежанци – Женския пазар в София (станал известен и като Малкия Багдад), района около Джамията и Халите, както и кварталите в София, които се намират в близост до бежанските центрове – „Овча купел“, „Красна поляна“, кв. „Военна рампа“ и кв. „Враждебна“. Схемата се извършва с посредници, които са предимно лица от арабски произход и от дълго време живеят в България. Посредниците обикалят бежанските центрове и се свързват с мигрантите, които нямат външен адрес. Предлагат на бежанците цена, като парите се плащат предварително, а посредниците обещават, че адресът им е гарантиран и че няма да има проблеми. След като бежанците се съгласят ги водят на уговорен ден и час пред районната община. Там ги чака собственика на имота. Той има подготвен договор за наем и заедно с бежанеца го представя пред общината. Оттам издават бележка на бежанеца, а той от своя страна я предоставя пред Агенцията за бежанците. След като получат документа, оттам издават хуманитарен или бежански статут и с това процедурата по предоставяне на държавна закрила приключва. Адресът, на който се е регистрирал бежанецът, е фиктивен. Той не живее на него, а в повечето случаи дори не знае и къде се намира. Той е необходим само за пред властите.

Не всеки може да си позволи лукса „външен адрес“

Не всеки бежанец обаче може да си позволи лукса да плати такава сума, за да живее, поне по документи, на външен адрес. Затова и чужденците масово се ориентират към крайни квартали на София и дори към градове в София-област, само с надеждата да получат по-малка цена за фиктивен адрес. Такива например са случаите в градове като Божурище и Ботевград.

От дирекция „Административно-информационно обслужване и управление на собствеността“ в община Ботевград коментираха, че на тяхна територия вече има сирийци, които са регистрирани, че живеят там, но това е само по документи.

„В кметство „Трудовец“, община Ботевград са регистрирани семейство сирийци. Семейството е петчленно – съпруг, съпруга и три деца. И петимата са регистрирани с гражданство: Сирийска Арабска Република, статут: бежанец. По данни на служители на кметство „Трудовец“, лицата към настоящия момент не живеят на територията на кметството“, заявиха от община Ботевград за Факти.бг.

От община Божурище заявиха, че на територията на общината са регистрирани 4 лица, които по-късно са променили настоящия и постоянния си адрес в София и вече не фигурират в техните списъци. За 2015 година на територията на общината няма регистрирани чужденци, а за предходната – 3 души. Оттам заявиха още, че се съобразяват с изискванията на Закона за гражданската регистрация. Според тях в случаите на промяна на адресната регистрация по постоянен или настоящ адрес броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по сребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището. По този начин не може да се стигне до вариант на един адрес да бъдат регистрирани десетки бежанци, каквито случаи имаше преди няколко години, когато законът не беше променен.

Бежанци: Регистрирайте ни в центровете и прекратете черната борса!

Мунир Алхаким Абду е сирийски бежанец. Преди няколко седмици пристига в България, след като преди това е бил в център за бежанци в Гърция. Мунир е настанен в бежанския център в квартал „Враждебна“ в София, заедно с още 12 сирийци. Всички те искат да получат държавна закрила, за да могат да пътуват законно до Европа, но също както и много други преди тях стигат до абсурдна ситуация – нямат пари, за да платят на хората за фиктивни адреси.

„Не мога да разбера защо трябва да плащам. Не може ли да им кажа да ме регистрират тук, в центъра на квартал „Враждебна“ и да ми дадат документа? Преди мен разбрах, че е имало такива случаи, защо сега не постъпват и с нас така? Тук всичко е мафия. Трябва да платиш на каналджии, за да дойдеш дотук, после трябва да платиш, за да излезеш оттук, а междувременно трябва и да платиш на някого, за да може да се регистрираш някъде, за да може да получиш една хартия“, коментира бежанецът.

Проверка на Факти.бг показва, че наистина преди Агенцията за бежанците е позволявала за външни адреси да се посочва адреса на бежанския център, но след промяната в Закона за гражданската регистрация, както и във вътрешния правилник на Агенцията, тази практика е била преустановена.

Как се намират фиктивни адреси?

„Тук всеки един от нас има поне по няколко телефона на араби, които са посредници, които намират адреси. Само трябва да им звъннеш и да им дадеш парите. Те обаче са само посредници в цялата схема. В повечето случаи адресите се държат от българи, които са собственици на имотите, или се водят на свързан с тях човек. Всеки чужденец, който се настани в бежански център рано или късно се сблъсква с това и много лесно може да се свърже с такива хора. Някои даже ти предлагат опция да избираш – може в София, може и в страната“, коментира още бежанецът.

Никой не желае бежанците за наематели

След нажежаването на обстановката в бежанския център в Харманли все по-малко стават случаите, в които хората желаят наистина да отдадат апартамент или къща под наем на бежанци. Това заяви за Факти.бг Мохамед Езз, който е представител на Асоциацията на сирийските бежанци в България. „Има много случаи, в които бежанци наистина търсят квартири – не за фиктивни адреси, а наистина, за да живеят там. И хората, като чуят бежанци и не искат. Убеждаваме ги, казваме им, че не са от Афганистан, но хората пак не са съгласни. Това допълнително усложнява нещата. Важно е държавата да намери подходящ механизъм, за да може хем да пресече тази незаконна практика, хем и процедурата за бежанците да бъде по-улеснена и да не се достига до такива бъркотии с фалшиви адреси“, коментира още представителят на Асоциацията.