1 819 3

30 декември 1916 г. Убит е Распутин

Венцислав Михайлов

На 30 декември 1916 г. е убит Распутин.

"Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един друг и, щастливи, поздравяваха не само познати, но понякога и непознати. <...> По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с ентусиазъм молеше за повторението му". Това описание не е на празнуване на военна победа или на край на война. С такова ликуване руската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, извършено през отминалата нощ от група аристократи на "стареца" (както го наричали по примера на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.

Когато за него за първи път се заговорило в самото начало на XX век,

той имал репутация на светец,

само че след няколко години не го наричали друго, освен демон. В крайна сметка в руската история на Григорий Распутин бил прикачен образът на злодей. Мнозина мислили, че именно той е погубил династията Романови и императорска Русия, обобщава Руски дневник.

Малко повече от десет години преди това, когато полуграмотният сибирски селянин току-що се е появил в Петербург, никой не е могъл да предположи, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата ненавист към него ще достигне такива висоти.

Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той вече бил познат като религиозен човек, странник, който ходи на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той притежава изключителни способности и може да изцерява болни.

В Петербург към него проявили интерес много влиятелни църковни деятели, сред които бил и архимандрит Теофан, духовник на царското семейство. Според една от версиите именно той представил Распутин на царица Александра Фьодоровна и на император Николай II.

Църковният историк Георгий Митрофанов е уверен, че

"Распутин не е бил авантюрист,

а човек, който наистина е бил надарен със специално светоусещане и особени духовни способности".

След като попаднал в царския двор, Распутин успял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо влияние върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с болестта на наследника Алексей – единствения син на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.

Според многобройни свидетелства, когато в случаи на изостряне на болестта лекарите били безсилни да помогнат на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си "Последната велика княгиня", намесата на Распутин наистина влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има предвид, че тя се отнасяла отрицателно към "стареца".

Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата "мама", а царя – "татко" – не е могла да не повлияе на поведението на полуграмотния сибирски мужик. Както пише в книгата си "Григорий Распутин-Новия", историкът и литературовед Алексей Варламов,

той започнал да се хвали с връзките си в Зимния дворец,

да бъде протеже на всякакви просители, които той приемал в голямата си квартира в центъра на столицата. Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отказва на никого, давал пари, ако му искали, звънял на някого от правителството, ако преценявал, че е необходимо, без да се притеснява. Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, "да извика Альошата, оня, министъра". Старецът имал предвид Алексей Хвостов, ръководител на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.

Към 1910-1911 година Распутин живеел далече не по начин, който подхождал на образа на проповедника, с който той се появил в Петербург. Из столицата се носели упорити слухове за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите способности да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че жените сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че само чрез греха може да се познае благодатта. Носели се слухове, че Распутин бил надарен като магаре и имал сексуален апетит като разгонен нерез.

Най-голям резонанс обаче получили слуховете за отношенията му с царицата.

В Русия се заговорило, че "Гришката" живее с императрицата и дъщерите ѝ. "Имам покой в душата си, само когато ти, учителю, си около мен, а аз целувам твоите ръце и скланям глава на блажените ти плещи", се казва в едно от истинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата "даваха повод за най-възмутителни клюки", макар да били "по същество проява на мистичното настроение [на царицата]".

Писмата били разгласени от лишения от духовен сан монах Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор отначало бил под влиянието на "стареца", а после станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена "Светия дявол". Скоро след скандала с писмата един от депутатите в Държавната дума направил официално запитване до властите за Распутин и името на "стареца" било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.

Развръзката настъпила на 16 декември (29 декември нов стил)

в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал организатор на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия. Както си спомнял Юсупов, заговорниците, сред които били и великият княз Дмитрий Павлович и депутатът монархист от Държавната дума Владимир Пуришкевич, първо нахранили Распутин с отровени пирожки, след това няколко пъти стреляли в него, а след това го удавили в дупка в леда.

Два месеца след смъртта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови заедно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а след това заедно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били намерени 57 икони, три от които били подарени от Распутин.

Малко известен факт е, че след Февруарската революция в Русия премиерът Александър Керенски нарежда на ген. Корнилов да изрови и изгори трупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г.

Русия


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Русчуклия (гост)
    Отговор
    1 10:35  30.12.17
    Странно.. казани са много неща, освен най-важното! А именно това, че преди това са направени няколко опита за убийство на Распутин, а когато те остават несполучливи, британското разузнаване изпраща Освалд Райнер ( от МИ-6, това е милитари интелижънс, шести отдел - външно разузнаване) да приключи с Распутин! Възниква естественият въпрос, щом този Распутин е невежа, пияница и развратник, защо британското разузнаване толкова е държало на ликвидирането на такъв човек? Нещо не се връзва! Истината е, че Распутин е бил съветник на семейството на Романов! Истината е, че той е бил против войната (първата световна) и по негова инициатива са започнали преговори с Германия, Русия да сключи сепаратен мир, което означава да излезе от войната! Истината е, че в тези преговори е участвал самият Распутин, използвайки връзките на царицата (която е немкиня по произход)! Ако идеята на Распутин се бе осъществила, тогава Германия щеше да си изтегли войските от източният фронт към западния, което коренно би променила ситуацията за Англия! Англичаните трябваше на всяка цена да оставят руснаците във войната! Ето това е истинската причина за убийството на Распутин, репутацията на когото е очернена, но и това не стигна и го премахнаха и физически!

    Коментиран от #3

  • Гостъ (гост)
    Отговор
    2 19:32  30.12.17
    Браво много изчерпателно и логично.
  • гост (гост)
    Отговор
    3 00:36  01.01.18

    До коментар #1 от "Русчуклия":

    Горе-долу и през ВСВ е същото. Англичани и американци насъскват Германия и Русия да воюват. Когато войната вече е почти приключила се включват и те, за да се включат в разделянето на баницата. Англо-саксонците и евреите са най-долните и коварни племена. В почти всички войни по света от средните векове насам имат пряко и непряко участие. Винаги са били против православието. Дори мюслитата ги приемат за по-близки от православните християни. Винаги са играели срещу нас и Русия.

Напиши коментар:


Публикувай