Доживотната присъда на Герман Костин, убил 5-годишно дете - отменена

Тричленен съдебен състав на Апелативен съд – София е отменил доживотната присъда без право на замяна на Герман Костин, обвинен за убийството 5-годишния Никита. Това се разбра от съобщение на Софийския градски съд (СГС), където делото е върнато за изцяло ново разглеждане, тъй като най-тежкото възможно наказание е изменено на процесуално основание и не подлежи на касационен контрол.

Съдебното решение е взето още на 8 юни 2019 г. от съдебен състав, в който влизат апелативните магистрати: председател и докладчик Калин Калпакчиев (понастоящем председател на Съюза на съдиите в България и бивш член на Висшия съдебен съвет), Атанас С. Атанасов (предходен председател на ССБ) и Виолета Магдалинчева (също член на ССБ).

"Цялостната оценка на протеклото пред първата инстанция съдебно производство налага извода, че правото на справедлив процес на подсъдимия Герман Костин, гарантирано както от основните принципи на НПК, така и от чл. 6 ЕКПЧ, съществено е било ограничено – игнорирано е правото на подсъдимия на писмен превод на материалите от делото; нарушено е правото на защита на подсъдимия, както и правото му на безпристрастен съд", пише в решението на съда, с което се отменя първоинстанционната присъда на съдия Атанас Атанасов от СГС, който не членува в ССБ.

"В процеса на събиране на доказателства по делото, съдът е ограничавал правото на подсъдимия и неговата защита да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, като без да излага надлежни и обосновани мотиви не е допускал въпроси и е прекратявал разпитите, без да даде възможност на страните да зададат въпросите си. По този начин е нарушено правото на защита и в частност принципа на равенство на страните и състезателността на производството.

В голяма част от съдебните заседания, съдът е отстранявал подсъдимия от провеждане на цялото съдебно заседание, като така го е лишавал от право на лично участие, а запознаването му с извършените в негово отсъствие действия е ставало с прочитане на протокола от съдебно заседание, който още не е бил изготвен.

Между подсъдимия и председателя на съдебния състав са се установили отношения на нетърпимост, което се е отразило на цялостното протичане на съдебните заседания и е довело до впечатление за личен конфликт между двамата, достигащ до ожесточение. Без да се оправдава и толерира поведението на подсъдимия, председателят на съдебния състав е демонстрирал неумение да ръководи съдебното заседание по начин, който да вдъхва доверие в страните за безпристрастност. Това е намерило изражение и в затрудненията, създадени от председателя на съдебния състав за упражняване на защитата – отнемане на думата на защитника, налагането на глоби, ограничаването в задаването на въпроси към свидетели и вещи лица. Демонстрирането на пристрастност от страна на председателя на съдебния състав е намерило израз и в неспособността да осигури извършване на съдебномедицинска експертиза на подсъдимия през цялото съдебно следствие. Такава е изготвена едва след приключване на съдебните прения и постановяване на присъдата, а при приемането ѝ са допуснати немислими съществени процесуални нарушения – вещите лица от състава на експертизата са разпитани поотделно", пише в решението докладчикът по делото Калин Калпакчиев.

Преди година Костин получи най-тежката присъда, според действащото законодателство у нас. Това стана след напрегнат съдебен процес, в който почти на всяко заседание Костин отправяше обиди към съда, припомня в-к "24 часа". "Предупреждавай себе си, изрод", пресъздава отношението на Герман Костин към съда и в-к "Монитор" през месец май 2017 г.

Според съдиите Калпакчиев, Атанасов и Магдалинчева "независимо от демонстрираното поведение на подсъдимия, съдът е бил длъжен да се дистанцира от провокациите и да подходи професионално, като не превръща споровете със страните в ескалиращ конфликт, водещ до неуправляемост на съдебния процес в рамките на процесуалния закон".

Първоинстанционният съд имал силно негативно мнение към личността на обвинения за убийството на детето, смята въззивният състав. "В този смисъл следва да се отбележи, че в мотивите към присъдата се съдържат множество силно негативни характеристики за личността на подсъдимия, спекулативни предположения и крайно субективни интерпретации, които са лишени изцяло от доказателствена основа и сочат, че съдът е изградил преднамерено отрицателно отношение към личността на подсъдимия:

В мотивите към присъдата съдът се е позовал на присъда от 1992 г., с която подсъдимият е осъден в Руската федерация, както и на мотивите към нея. Спекулативно посочвайки, че е спорно, доколко присъдата може да се зачита от българския съд, градският съд се е позовал на мотивите към тази присъда, за да възприеме крайно негативни характеристики за личността на подсъдимия", пише още докладчикът по делото Калпакчиев.

Съдиите от САС смятат, че в "мотивите на присъдата градският съд е демонстрирал предубеденост, като е използвал изрази, надхвърлящи обичайните предположения, срещани в други съдебни актове и оценявани като несъвместими с чл. 303 НПК; аргументите и словесните формулировки на първия съд сочат за невъзможност за прилагане на дистанциран от различни внушения и предубеждения подход при формиране на вътрешното съдийско убеждение – сродни аргументи са изложени в решение № 158/19.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 402/2015 г. на II н.о."

"В обобщение САС счита, че съдебният акт на първата инстанция, чрез използваните изрази, внушения и предположения, очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановен от съд, който не е бил безпристрастен в противоречие с чл. 6 от ЕКПЧ", твърдят Калпакчиев, Атанасов и Магдалинчева.

"Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание (включително провеждане на ново разпоредителното заседание, доколкото същото е етап, съставна част, от стадия на съдебното заседание), тъй като допуснатите на съдебната фаза процесуални нарушения напълно опорочават проверяваната присъда. Това обстоятелство не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като "втора първа инстанция" въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая липсва", посочват още действащ и предходен председател на ССБ и член на съдийската организация. Решението им обаче не подлежи на обжалване и протест.

Убийството на 5-годишното момченце в началото на 2015 г. шокира обществеността у нас. Според събраните доказателства, на 8 февруари 2015 година Костин потеглил от столицата заедно с Анна Леонтиева и синът ѝ Никита Плотников към морския курорт Приморско, където тримата пристигнали около 19:00 ч. същия ден. По-малко от час след това Костин потеглил обратно към София, като в колата бил единствено с Никита. През същия месец в гората край Приморско бе намерено разчленено тялото на Анна Леонтиева, за чието убийство се води друго досъдебно производство.

Разследващите установиха, че след прибирането си в София руснакът е задушил 5-годишното момче с притискане в областта на гърлото и носа. След като убил детето, на 9 февруари Костин отишъл в района на язовир Искър около софийското село Пасарел и огледал района, веднага след това се прибрал в столицата, отишъл на зъболекар, вечерял с приятел и се прибрал в дома си. Малко по-късно същата вечер, Костин увил трупа на Никита в хавлиена кърпа, поставил го в куфара, собственост на майка му, и го отнесъл край Пасарел, за да го изхвърли във водоема, след което отново се прибрал.

Сложни финансови взаимоотношения между Костин и Анна станали причина той да поиска да се отърве от майката, а след това и от детето, защото преди това получил стотици хиляди евро от семейството на жертвите за общ бизнес, за което жената била информирана, а той решил да запази парите за себе си и да преустанови контактите с нея и близките ѝ.

През лятото на 2018 г. Прокуратурата поиска най-тежкото възможно наказание за Герман Костин, което бе уважено от първоинстанционния съд. Сега делото трябва да започне отначало пред СГС. Докладчик по него ще е съдия Александра Йорданова, която не е член на ССБ.