Разказ на пребития от 15 цигани в Рогош: Нямам нищо против етноса, но това беззаконие трябва да спре

Както ФАКТИ вече съобщи, мъж беше зверски пребит и наръган четири пъти от група нападатели при възникнал скандал на 15 май в пловдивското село Рогош. Пострадалият Тодор Ванев даде интервю пред регионалното издание Plovdiv24.bg, в което разказа версията си за тежкия инцидент.

- Г-н Ванев, какво точно се случи в деня на инцидента, при който вие сте пострадал? Имаме информация от полицията, но не е достатъчна.

- Тя не е и достоверна като цяло тази информация. Ще ви кажа какво точно се случи. Първо да уточним – аз съм от българския етнос, жена ми е от ромския етнос. Заживяхме заедно в махалата в село Рогош близо вече 14-15 години. Имаме си три дечица.

На обяд си ходя в къщи да обядвам. Обаче как да го нарека, това е направо племе, тия хора. Опитват се да се саморазправят със съпругата ми и навлизат в къщата ми, въоръжени с ножове, бухалки, тръби. Това са около 15 човека, може би и повече, нямах време да ги изброя. Аз се прибирам да обядвам, защото аз съм началник цех в един завод за велосипеди в село Рогош. Повечето от селото са ми подчинени при мен там, познаваме се. Прибирам се, не открих съпругата си вкъщи и с един колега с колата тръгвам към работа.

Минавам по един път, където живее сестрата на моята съпруга. Те са я търсили и там за саморазправа. Аз слизам от колата и викам: "Какво става?“. Две жени, с метални тръби, дойдоха към мен и ми хвърлиха сол в очите, за да ме ослепят. Аз се опитах да се защитя, но изскачат десет човека в гръб, не можах и да разбера къде бяха тия хора, ръгат ме и тръгват да бягат. Обаче трима от тях ми нанасят удари с тръби и бухалки, свалят ме на земята и така приключи всичко, избягаха всички.

Само един е задържан – този, който ме намушка. Останалите, които ме биха с тръби и ми хвърляха сол в очите, са привлечени като свидетели.

- Може би към момента е такава ситуацията и по-късно може да се прецизира предполагам обвиненията... А защо са искали да се саморазправят с вашата съпруга? Какъв е проблемът? За това, че тя е от ромски произход и е омъжена за българин?

- Аз получавах заплахи година преди това, явно заради статуса, който имам в самата фабрика. Защото много хора от тях, може би цялото семейство, ми бяха работници. Работеха при мен, но част от тях съм освободил поради несправяне със задълженията. Оттам тръгнаха заплахите. След това с едни фалшиви профили във фейсбук тръгнаха да хейтват жена ми, по мой адрес писаха разни глупости. Те просто си търсеха причина.

Живея вече може би 15 години с тоя етнос, така че по-завистлив народ няма. Аз съм добре социално и финансово. Може би са завидели на това, което имам, предполагам... Те са го крояли от доста време – има свидетели, които ще ги привлека към делото, когато се наложи, ще обяснят как той се е хвалел, че ще ме нападнат по същия начин, както го направи – в гръб, или ще ме блъсне с кола или ще ме намушка. Успя. Думите му станаха, реално е.

Затова се свързах с вас, защото се бях свързал с един адвокат. Идеята ми е – властите да си свършат работата. Когато става въпрос за роми, никой не обръща внимание. Аз съм живото свидетелство, че опитвам по някакъв начин да интегрирам тия хора и да заживеем съвместно, защото има много свестни хора от тоя етнос. Самото семейство на моята съпруга са от елита, много заможни хора, много културни и възпитани хора. Но ей такива като тия, тая хунта, разваля реномето.

- Познавате ли този, който ви е нападнал? Как се казва?

- Казва се Филип Янков, той е на 56 години. Родът му е доста голям – има двама синове, дъщеря, има зетове, внуци... те са там много плодородни. Голям джинс са, голяма рода са. Даже сега в момента бяха го задържали с мярка до 72 часа, но е освободен поради някакви причини - изкарал е епикризи, че е болен. Те всички са болни, за пенсии, вадят такива работи и подкупват докторите.

Има незаконни бойни оръжия – пистолети и такива работи, и се е канел: "Ми той оживя, втория път ще му пръсна мозъка“. Аз как да се прибера в къщи? Сега все още съм в болницата. Страх ме е за семейството, за мен. Един път не е успял, втория път може да успее. А властите ей така стоят и никой нищо не казва, няма развитие по делото.

- То не може изведнъж да стане, трябва известен период, нужно е технологично време при такива ситуации. Вие сте в бившата Окръжна болница. Как сте, добре ли сте?

- Да, в хирургично отделение съм. Със счупени ребра съм, четири прободни рани и много охлузвания по тялото. Като цяло, опитвам се да се възстановя. Аз изгубих може би над 2 литра кръв. Много съм отпаднал физически. Аз съм 105 килограма мъж, който е тренирал 6 години бокс и, ако бях лице в лице с някой, бих се справил, но те бяха 15 човека, в гръб ме нападат с бухалки, тръби и ме мушкат... никой не ми даде шанс да разбера за какво става въпрос. Отделно, жените бяха въоръжени със сол по джобовете и хвърляха.

Съпругата ми също беше пребита зверски. Майка ѝ също. Сега сме изкарали медицински.

- Кога са били нападнати съпругата ви и майка ѝ?

- Когато нападнаха мен, са се саморазправяли с моята съпруга. Аз случайно попаднах на свадата. Жена ми, като видя, че ме нападат, се опита да ми помогне, да ме спаси, обаче, който иде да се намесва, да помага, също си го отнася. Моята жена и майка ѝ и те го отнесоха.

- Те къде са?

- Съпругата ми е с мен в болницата – и тя лекува раните си, и е същевременно ми като придружител, защото аз не мога да се обслужвам самостоятелно. Тъщата е с различни заболявания, тя претърпя операция на белия дроб, има множество охлузвания, може би има и счупени ребра. Съдебна медицина ѝ препоръчаха да ходи да се снима, защото има отоци по ребрата, по главата, по брадичката... Просто тая жена те я пребиха. Тя не е в болница, но има множество охлузвания по тялото.

Другото, което искам да ви кажа, имам три деца – две момченца и едно момиче. Вторият ми син е на 10 години, преди две години беше заболял от рак на белия дроб. Благодаря на Господ, той е в ремисия. Знаете стреса и напрежението докъде води и какво може да отключи – може да рецидивира самата болест. Най-големите ми страхове и притеснения са за това. Защото те навлязоха в дома ми, а децата ми бяха там. Гледката от това да дойдат някакви хора, които искат да убият родителите ти и са въоръжени и са разярени, да ти навлизат в дома, в очите на дете на 10 години, според вас, как изглежда?

- Страшно е.

- Абсолютно. Затова искам да се спре, грубо казано, защото съпругата ми е от тоя етнос, но циганското беззаконие трябва да се спре. Нека да има закони за всички нас. Ние сме равни граждани на Република България. Затова се свързах и с вас като прочетох статията, за да може да огласите точно какво се случва. Нямам нищо против етноса, затова съм заживял с тях съвместно. Уважавам ги, имам много приятели и познати, но нека се спре беззаконието на тези, които си мислят, че са привилегировани като кажат: "Ми добре, ние, циганите, нямаме права, нямаме друго...“ и оправданието да спрем.

- Другите ви деца колко са големи?

- Синът ми, големият, е на 14 години, малкият е на 10 и имам момиченце на 2 годинки.

- Сега къде са децата?

- Сестра ми ги гледа. Тя в момента е в платен отпуск, за да може да ги гледа у тях. В Рогош са, но са в друга къща. В моята къща, където живея аз, ние сме на 100 метра разстояние от тия хора, и сестра ми си ги гледа в нейния дом. Тя се притеснява и я е страх, че след заканите, които отново отправят, може нещо да се случи. Даже аз се замислям къде да ходя да живея, защото тия хора са добре въоръжени и са много отмъстителни.

- Значи предполагате, че може би защото тая фамилия са работили при вас и са били уволнени за несправяне с работа и оттам е тръгнал целият проблем? Други отношения не сте имали с тях?

- Социалният ми статус явно ги дразни. Казвам ви, че тия хора са много завистливи. Аз съм човек, който има авторитет на културен и възпитан. Все пак и поста ми, който заемам в самата фабрика, може би ги дразни. Може би и това, че съм финансово добре съм осигурил семейството си – това ги дразни. Завистта при този етнос е в голяма степен.

Сега разбрах, че част от биячите, които ме налагаха с тръби, ще бягат в Англия, да се отърват... Няма да има възмездие. Аз съм с такова впечатление – че едва ли не законите на Стария завет са най-добрия вариант - "Око за око, зъб за зъб“, защото държавата така поставя нещата. Ние ставаме като цяло малцинство и етнос в държавата. Българите трябва да се пазим. Не знам вече по какъв начин, нямам представа.

- Вие колко време ще останете в болницата? Какво казват лекарите?

- Още първия ден ми направиха операция. Обаче раните ми са доста дълбоки. Първо си мислеха, че е лесна работа, всичко ще се оправи, но след като ме прегледаха и ме зашиха, сложиха ми дренажи, проникващата дълбочина е между 6 и 7 сантиметра дълбока рана. Имам две счупени ребра. Докторите ми казаха, че е много сериозна работа, казаха, че няма как да ме пуснат за 3-4 дни, ще стоя под наблюдение, за да не се инфектират раните и да могат да заздравеят, да не се получат някакви вътрешни кръвоизливи. Казаха ми: "Това, че си добре сложен, с голяма, едра физика, мойто момче, те е спасило. Иначе беше мъртъв.“.