Окончателно: Осъдиха митничар, присвоил близо половин милион лева

Тричленен състав на Върховния касационен съд потвърди решение на Апелативния съд в Пловдив и осъди на 7 години затвор митничаря Димитър Манчев, присвоил близо 500 000 лева. Присъдата е окончателна.

През 2019 година подсъдимият е признат за виновен от Окръжния съд в Хасково по обвинение за длъжностно присвояване заради това, че в качеството си на длъжностно лице – разследващ митнически инспектор в Митница – Бургас, присвоил чужди пари в размер на 464 652,24 лв., поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представлява особено тежък случай и е извършено при условията на продължавано престъпление. С решението на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда е изменена, като е намалено наказанието „лишаване от свобода“ от 9 на 7 години, намалено е наказанието „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол и стопанисване на публично имущество“ от 12 на 10 години, намалено е наказанието „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, контрол и отчитане на чуждо имущество“ от 12 на 10 години. Присъдата е потвърдена в останалата част.

Тричленният състав на ВКС приема, че възраженията на подсъдимия срещу материалната законосъобразност на оспореното въззивно решение са неоснователни. При приетите от въззивния съд фактически положения, установени по неоспорен от страните начин, деянията на подсъдимия, с които е осъществено престъплението, изграждат особено тежък случай на длъжностно присвояване. Законовото определение за особено тежък случай оставя впечатление, че се отдава преимуществено значение на обществената опасност на деянието, доколкото в пояснителната норма на чл. 93, т. 8 НК е поставен нарочен акцент върху настъпилите вредни последици. Без съмнение под вредни последици законът има предвид престъпен резултат, който при длъжностното присвояване се свежда до причинената имотна щета на чуждо имущество. И в конкретния случай тя възлиза на 464 652,24 лв., като този размер, както правилно е регистрирал въззивният съд, удовлетворява критерия за особено големи размери, утвърден в съдебната практика (ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС). А фактът, че надхвърля повече от 7 пъти минимума, достатъчен за прилагането на по-тежко наказуемия състав по чл. 203, ал. 1 НК, изисква съобразяване и в друго направление – като съществено завишаващ обществената опасност на извършеното, а в известен смисъл характеризиращ и личността на подсъдимия и обществената му опасност, доколкото бележи неспособността му да контролира користта си. Своеобразието на начина, по който подсъдимият си е осигурил постоянен достъп до иззетите по трите наказателни производства парични суми, като след изземването им не ги е предал за пазене в търговска банка, а ги е оставил в общо помещение за съхраняване на веществени доказателства и впоследствие се е възползвал от липсата на видео- или друг контрол върху достъпа до това помещение, както и грубият, арогантен и в редица свои аспекти нарушаващ и други наказателноправни забрани начин на прикриване на присвоителните актове, представляват съществени характерности на престъпната му дейност. Според тричленния състав на ВКС механизмът на извършване и на прикриване на присвоителните актове разкриват личностни черти на подсъдимия като дързост, изобретателност, комбинативност, които, поставени в престъпния контекст и ведно с проявената от него безскрупулност, определят личността му като такава с изключително висока обществена опасност.

Върховните съдии обръщат внимание на факта, че престъплението е извършено от лице, работещо в държавна институция с важно държавно и социално предназначение, функционирането на която е предназначено, наред с всичко останало, и да възпитава гражданите в духа на действащото право, както и да съдейства за формирането на тяхното правно съзнание. Посланието, което изпраща към обществото поведение като инкриминираното на подсъдимия, е за неефикасност на дейността на митническите разследващи органи, не формира правилно разбиране у гражданите за ролята на разследващия митнически инспектор, за неговия морал, за нравствените и професионалните негови качества, не съдейства за подобряване на доверието им в работата на тази институция и за изграждането на авторитета ú, а е от естество да формира мнение и убеждение относно сигурността и почтеността на държавните органи, съдейства за отслабване на доверието и уважението към тях и държавните институции, срива авторитета на тези органи, нужен им, за да налагат ефективно държавната воля чрез дейността си, поощрява нежелание за добросъвестно изпълнение на правните задължения.

Подбудите на подсъдимия не само не са игнорирани от въззивния съд. Напротив, проблемът, свързан с тях, е подробно коментиран във въззивното решение. В мотивацията на подсъдимия са включени фактори с различен произход, каквито са изтъкнати в касационната жалба, но нито един от тях не е свързан със задоволяване на непосредствени нужди, например от храна или за провеждане на лечение, а е насочен към задоволяване на користни стремежи и формирани псевдопотребности. Поради това фактът, че част от инкриминираната сума е присвоил, за да предотврати изнасяне на жилището на брат си на публична продан и още по-малко фактът на залагането на част от присвоените пари в хазартни игри „заради желанието си да възстанови присвоените преди това суми“ не са способни да смекчат правния укор към извършеното. Правилно въззивният съд е отбелязал, че подсъдимият сам се е поставил в сложните житейски ситуации, воден от стремежа си към охолен живот и страст към хазарта.

Преобладаващата част от аргументите, с които прокурорът е оспорил справедливостта на наказанията, също са неприемливи според състава на ВКС.

Липсва претендираната от страните необходимост от намеса по отношение на коригирания с въззивното решение размер на всяко от кумулативно наложените на подсъдимия наказания. Удовлетворяването на която и да е от предложените от страните опции не би било в интерес на справедливостта, категорични са върховните съдии.