24 Януари, 2016 09:00 5 971 4

Завръщането: С бруталността на природата към "Оскар"

  • завръщането-
  • природата-
  • оскар-
  • леонардо ди каприо

Леонардо Ди Каприо определено си заслужава номинацията

Спомням си първия път, когато се сблъсках с Леонардо Ди Каприо. Естествено, това беше през 1998 г., гледайки касета с „Титаник“, който тогава беше рекламиран като "Филма на века". Тогава Леонардо бе актьор тип манекенче, с руса косица и сини очи, по когото тийнейджърките въздишаха, а мъжете искаха да пребият. Този образ буквално беляза Ди Каприо тогава и му бяха нужни години, за да избяга от него. Сега времето, в което той бе актьор – манекенче е отдавна отминало, а той си е маестро, оставил зад себе си през последните години страшни филми със страхотна игра. „Завръщането“ реално завършва неговата екранна метаморфоза от красивото и романтично момче, до суров мъж, смело сблъскващ се със суровостта на живота.

Всъщност „Завръщането“  през последните месеци бе рекламиран като филма, за който Ди Каприо най-сетне ще вземе „Оскар“. Естествено, лентата е доста повече от това. След триумфа на „Бърдмен“ през миналата година Алехандро Гонзалес Иняриту вече е в тежката категория на холивудските режисьори, което е напълно заслужено, като се имат впредвид оригиналните подходи, с които подхожда към филмите си. Той върши отново страхотна работа в „Завръщането“, който си е големият фаворит за тазгодишните „Оскар-и“. Заслужено ли е това обаче?

„Завръщането“ определено е красив филм. Това няма как да е иначе, след като оператор е Еманюел Любецки, който е заснел брутални кадри. Всичко е заснето с естествена светлина, като операторът е снимал в отделни отрязъци от деня из канадските планини, за да се получат нужните кадри. Най-големият плюс на този филм е, че те кара да усещаш студа. Докато го гледаш, усещаш болката и умората на героите, а студени тръпки полазват кожата ти. Това е огромен плюс за лента, в която студът е основен елемент. Чисто като кадри, това е една от лентите с най-красиви кадри на пейзажи, които можете да гледате и която предлага наистина интересни гледни точки на снимане.

Има няколко брутални сцени, като началната бойна сцена е просто ударна. Някъде вече я сравняваха с камерната версия на култовата откриваща сцена в „Спасяването на редник Райън“. Брутално движение на камерата, непрестанно лутаща се из бойното поле, показвайки бруталността на битката през отделни гледни точки. Това вероятно е и най-добрата сцена на годината. Чисто на режисьорско и операторско ниво, „Завръщането“ е филм, който наистина може да ти отвее главата.

Естествено трябва да отбележим и актьорската игра. Тук актьорския състав е наистина свит, като тежестта пада върху Леонадро Ди Каприо. Навярно вече всички са наясно със сюжета на филма. Това е историята на Хю Глас. Трапер от 19-ти век, който по време на експедиция е нападнат от мечка и тежко ранен.  След това неговите спътници решават, че за него няма шанс да оцелее и го оставят да умре в пустошта. Историята е базирана на романа на Майкъл Пунке. Във филма Глас е оставен на грижите на спътника си Фицджералд, на своя син и на негов приятел. В един момент Фицджералд решава просто да го зареже, междувременно убивайки сина му. Следва една дълга епопея за човешката сила, жаждата за отмъщение и желанието за оцеляване.

Леонардо Ди Каприо определено се справя прекрасно с пресъздаването на физически съсипания човек, опитващ се да се бори с природата. В него се вижда онази суровост, нужна за героя му, но и скритата болка вътре в него, която го движи напред. Истината е, че във филма той почти няма реплики, което е добро решение. В крайна сметка, на изпотрошен мъж, лазещ из пустошта, едва ли му е до приказки. Ди Каприо се справя добре с ролята на физически страдащият мъж, който в същото време води ментално пътуване, правещо връзка между неговото минало и настояще.  Основното в Глас в този филм е, че той е воден от жаждата за отмъщение. Има сурови сцени с него, показващи хищническото в него и това, че оцеляването му е по-скоро въпрос на отмъщение, но и на изкупление. Цялостното пътуване се води на няколко нива, което придава допълнителни очертания на героя.

За самата битка с мечката се изписа много. Някакви идиоти дори разпространяваха слухове в интернет, че животното изнасилвало Ди Каприо. Това, естествено, са пълни глупости. Сцената преминава през няколко атаки от страна на мечката, която поетапно разфасова Ди Каприо. Идеята е всичко да се представи с максимална суровост и бруталност. Сцената трае няколко минути, постоянно нажежавайки напрежението. Най-интересното е, че в един момент започваш да съчувстваш на мечката. Тя напада Глас, за да защити своите мечета. Когато тя се срива върху жертвата си и мечетата започват да вият, човек наистина потръпва. Сякаш мечката символизира природата. Природата атакува човека, който застрашава нейния баланс. Това е малка картина на това, което природата може да причини на човека.

Да, Ди Каприо се справя добре, има няколко страхотни моменти на актьорска игра от него и човекът си заслужава номинацията за „Оскар“.  Истината обаче е, че трябва да благодари на съдбата, че Еди Редмейн си взе наградата през миналата година, защото сега от Академията ще имат обяснение да не му я дадат пак. Ако Майкъл Кийтън бе надделял през миналата година, сега Ди Каприо щеше да гледа как Редмейн триумфира за „Момичето от Дания“, където изпълнението му е много по-многопластово. Той обаче си има „Оскар“ и пътят пред Леонардо е разчистен.

Звездата на този филм обаче е Том Харди. Признавам, че никога не ми е бил любимец и съм гледал на него по-скоро като на нацепен батка, който продуцентите наемат, за да може да си покаже бицепсите и пресата, галейки мислите на дамите. Сега обаче Харди прави брутална роля. Неговият  Фицджералд е злодей с животински инстинкти. В неговия образ има нещо ужасно близко до животинското. Човек, който по природа не е лош, но който в името на оцеляването си, някак по инерция върши немислими неща. Интересното е, че Харди не е в ролята на типичен злодей. Действията на Фицджералд са водени от желанието за оцеляване. Той прескача границите, когато се чувства застрашен, но в останалото време е склонен да проявява човечност и хуманност. Фицджералд се лута между човешкото и животинското в себе си. Неговите злодеяния сякаш са по-скоро въпрос на първичен рефлекс, отколкото на вътрешно зло. За всяко негово действие обаче има обяснение, което го прави и най-пълнокръвния образ във филма. Той убива едно момче, но в същото време брани живота на друго, с риск за безопасността си Наистина много силно изпълнение на Харди, който според мен заслужава да си вземе „Оскар“ за поддържаща роля. Трябва обаче да се отбележи, че неговият образ е не по-малко движещ от този на Ди Каприо, така че адмирациите са заслужени. Добри роли правят също Донал Глийсън и Уил Полтър, така че актьорският състав е силно подплатен.

Проблемът на този филм е липсата на сюжетно съдържание. Тоест, имаме едно пътуване от точка А до точка Б, което сякаш е лишено от допълнително разкриване на основния персонаж. Има отделни сюрреалистични сцени на бълнуване, които би трябвало да направят главния герой по-пълнокръвен, но реално изгледат излишни Идеята за препратки от физическото оцеляване към душевния катарзис не са се получили. Ако търсите по-голяма дълбочина в сюжета, по-скоро няма да я получите. Иняриту обаче е режисьор, който основно разчита на визуална оригиналност и актьорско майсторство, доста често оставящ сюжетното развитие на по-заден план. Това се вижда и в този филм. Точно тази сюжетна празнота сякаш му отнема шанса да бъде шедьовърът, който има потенциала да бъде.

Истината за „Завръщането“ е, че това е един много красив визуално филм, подкрепен от силна актьорска игра. Сюжетната му празнота се компенсира от няколко страхотни сцени: началната битка, боят с мечката и един страхотен финален бой, подчертаващ суровостта и  свирепостта на главните герои, обрисувайки суровостта на самия филм. В крайната точка това е един суров филм, радващ окото и сетивата, но който можеше да даде много повече в сюжетен план.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 dhcp

    0 0 Отговор
    Добър филм. Изгледах го с интерес и ми хареса доста.
  • 2 Ангел Х

    0 0 Отговор
    Лео определено заслужава оскар,не само заради годините в които направи невероятни филми (The lowf from lowstreet и др.) но оскарът все му се изплъзваше а заради невероятната му роля в "Завръщане" кадето няма и спомен от "Титаник Дикаприо" които ненавиждам.

    Коментиран от #3

  • 3 гост

    0 0 Отговор

    До коментар #2 от "Ангел Х":

    научи първо български, Mr lowstreet
  • 4 мм

    0 0 Отговор
    Съгласна съм със статията. По - красиви картини не съм виждала никога, още по-вече, че зимата е моя любим сезон. Не харесвам Леонардо Ди Каприо, но след " От другата страна" мога да го гледам. Не съдя Фицджералд защото ежедневието и новините ме убеждават, че по-вечето хора биха постъпили като него и то не чак в такива екстремни ситуации. Хубав филм, но може би раздаването на Оскари всяка година принизява стойността на наградата. И един гаф - при последната битка по камерата имаше пръски от червена боя / кръв/