1 127 0

Два танцови проекта в движение

Нова премиера на Балет "Арабеск" - "Сянка от копнеж" и пърформанс-ритуал "Ехо от падащ цвят" на фондация "Пространство за танц"

Калина Петрова

Два проекта в движение развиват духовните връзки между България и Япония и на 29 и 30  октомври т.г. ще зарадват почитателите на танцовото изкуство.

Вдъхновени от книгата „Сянка от копнеж“ /издателство „Изток-Запад“/ на поетесата Силвия Стефанова, по преводите на Братислав Иванов, спектаклите предлагат едно нестандартно пътешествие в света на старинните японски петстишия танка, които се трансформират в музика, поезия и танц.

Двата проекта интерпретират темата в различни пространства.

„Ехо от падащ цвят“ е пърформанс-ритуал, който Фондация „Пространство за танц“ ще представи на 29 октомври от 11.30 ч в парка до Музея за националното и политическо помирение /зад хотел „Хилтън“/. Изборът на  мястото  добавя стойност и нов поглед не само към самото произведение на изкуството, но и към атмосферата и откритите пространства на града. Входът е свободен. Проектът се реализира с подкрепата на  Министерство на културата. Музеят за история на София е основен партньор, с медийната подкрепа на Информационна агенция „ФАКТИ БГ“.

По изненадващ начин хореографията на Боряна Сечанова, виолата на Валентин Геров, танцът на Марина Попова и Стефан Вучов и стиховете на Силвия Стефанова, ще одухотворят поетично-танцовия ритуал по посаждане на дърво – японска вишна, който символизира хилядолетния кръговрат между любовта и изкуството.. „Ехо от падащ цвят“ се обръща към метаморфозите на мимолетното, видени през призмата на дзен философията и гледните точки на творци от различни изкуства. Очертава и доближава  светогледите на източната и западната култури.

На 30 октомври от 18.00 ч. на сцената на Музикален театър предизвикателството се поема от Балет „Арабеск“.  Премиерата на Балет „Арабеск“ „Сянка от копнеж“ въвлича в синкретичен спектакъл творци от различни култури и области на изкуството. 1200 години делят японските танка от „ехото“ на Силвия Стефанова, което сега ще зазвучи в музика и танц в премиерата на спектакъла. Мултижанровата структура на представлението е продиктувана от принципа на старинната японска колективна поетична форма – „ренга“. В нея всеки творец се оттласква от творбата на предишния. Това е една отворена форма на щафетно дописване на съдържанието, при която се създава спектакъл, а резултатът обещава да бъде неочакван и непредсказуем.

Три пиеси са включени в премиерната вечер.

 „Капка в оекана“ на композиторката Добринка Табакова и хореографа Антъни  Мидълтън изследва състоянието на самота и празнота. Хореографът ни потапя в парадокса на чувството за пустота, което може да бъде така дълбоко за всеки индивид и така невидимо за останалите. В концептуалната рамка на премиерната вечер това любимо на трупата произведение намира своя истински контекст.

 Двете премиерни пиеси на Анна Донева и Боряна Сечанова търсят връзката между светоусещането на безсмъртните японски поети  и днешните български творци чрез отгласа на любовното чувство. То е затрогващо интимно, но и философски надхвърлящо  времето.

Да обясняваш необяснимото е тъжно. Как да призная онова, което толкова дълго крих? Да призная от къде идват думите и тъгата, защо едни думи продължават други, къде се пресреща и случва /отново/ отминалото, което /не/ е забравено? – се пита в своя „Шепот“ и хореографката Анна Донева, под звуците на музиката на Дмитрий Шостакович.  Отговорът е любов, чувства без място и време, шепот в  ритъма на тишина и тайни.

Художественият експеримент е доразвит като спонтанна музикална и хореографска носталгия по изгубени, но и намерени ценности в  „Удоволствието да не правиш нищо“. Да се потопиш в океана на неправенето е една от най-дълбоките истини на древния Изток. В моментите на нищо неправенето изплуват думи и погледи, незабелязани в подредения и забързан ден, връхлитат ни истини, които променят нашия живот. Това е посланието на хореографа Боряна Сечанова по музиката на Телеман и с вдъхновяващото партниране на виолата на Валентин Геров, която се преплита със звука на бамбука.

Кимона, японска звучност, игра на нюанси, съвременна експресия, вдъхновение и страст са кодовете в изпълнението на танцьорите от Арабеск. Така отново тайнството на вечното изкуство и неумиращата любов от книгата „Сянка от копнеж“ заживява на сцената:

„Не е любов,

Нито мечтание

Само сянка от копнеж

Лунен лъч  в облак

Притихнал.“

София / България


Напиши коментар:


Публикувай