Нова теория: Българите и Буда с обща история

От доста време се водят спорове относно произхода на старите българи. В крайна сметка се появавиха три напълно различни теории. Според първата, дедите ни са тюрки. Съвсем различно е виждането на много други учени, които гледаха на народа ни като на потомци на траките. В средата на ХХ век, на конференция на лигвисти в Москва, с една разработка на Веселин Бешевлиев бе положена основата на иранската теория за произхода на старите българи. Това съобщи за Факти.бг изследователя Павел Серафимов разкривайки каква е връзката на българите с Индия.

Още една индикация за това, че част от предците на индийските брамини са потомци на траките, които Дионис довежда е факта, че в далечното минало, по времето на Патанджали (края на първо хилядолетие преди Христа) задължително качество за брамините е да са със светла кожа и руса коса. Повече от ясно е, че в този период, брамините, които са част от древните арийци, няма как да принадлежали на местното население. Еврипид описва Дионис като красив младеж със златисти къдрици, логично е неговите потомци да са хора с по-светла коса от тази на дравидите.

Потомци на старите арийци се явяват и саките-народ обитаващ Средна Азия в далечното минало. За саките се смята, че са наследници на кшатрия – войнската класа на арийците. Днес саките са набедени за иранци, но още в средата на първо хилядолетие преди Христа, гърците са знаели прекрасно, че саките са траки и са отбелязали това съвсем ясно в своите литературни творби. В сборника “Cambridge Ancient History”, Vol. X, p.247 е изказано виждането, че под названието сака парадрая персите може да имат предвид гетите. Персите наричат масагетите ма-сака, т.е. гледат на масагетите като част от саките, а за масагетите Йордан е категоричен, че са част от гетите. На масагетската царица Томира е приписано основаването на град Томи в Добруджа през VI век пр. Христа. Нека не забравяме, че тракийските успоредици на арийските топоними и хидроними са предимно от земите на гетите, това няма как да се дефинира като случайност.

За саките трябва да се спомене още нещо от значение. Знае се, че те са със светла кожа, т.е. те спадат към антропологичен тип, който е различен от този на индийците и иранците. Не кой да е, а известния в цял свят Буда произлиза от средите на саките. Неговото истинско име е Сидхарта, а Буда е прозвище със значение буден. Друго име на основателя на една от най-разпространените религии е Сакия Сину – тук етническия произход на Буда е указан съвсем ясно.

Да не забравяме и това, че учението на Буда е едно отражение на доктринатата на живелите доста по-рано Залмоксис и Орфей, които проповядват за безсмъртието на душата, а наблягат и на важността от непривързаност към материалното и на въздържането от хранене с месо.

Съществуват и други данни свързващи Буда с траките. Правейки проучване на историите за похода на Дионис в Индия, Д.М. Бухарин споменава, че тракийския бог оставя наследници. Като такива са посочени Спатемба и Будия. Бухарин смята, че в старата индийска легенда може да се прави загатване за Буда. Това не е за пренебрегване като имаме предвид факта, че саките, от които Буда произлиза са траки, такъв е и Дионис – син на богинята Земела.

Разбира се, в случай, че един народ се засели в определена територия, там трябва да останат и някакви материални следи. Такива има, но е жалко, че по въпроса почти не се говори. В Северна Индия са намирани особени видове кирко-копачи с втулка. Те нямат традиция на развитие в региона, а най-рано се срещат на територията на България през пето хилядолетие пр. Христа. Поради своята ефикасност, тези кирко-копачи се ползват дори и днес, но вече направени от желязо, а не от мед, или бронз.

Интересни паралели се срещат и между керамиката от Северна Индия и по-старата халколитна керамика от Тракия. Както формата на съдовете, така също и орнаментите показват смайващи прилики. Не е за пренебрегване и факта, че значително количество знаци от печатите намерени в Мохенджо Даро, Харапа, Лотал и т.н. съвпадат напълно с така наречената Балканска, Дунавска писменост, която е поне две хиляди години по-стара.

Тези сведения са безспорно важни и интересни, а към тях може да се добави още нещо. Преди около две хиляди години Страбон съобщава за тракийското племе сарапари живеещо между арменци и мидийци (хора обитаващи Иран). Малко по-късно Плиний Стари поставя клон на сарапарите край Бактрия (Афганистан). Разказвайки за северноиндийските племена, същия автор споменава кикони, туни, брисари, чиито имена са почти идентични на тракийските племенни названия кикони, туни, брисеи.

Не само разполагаме със сведения на над десет стари автора за идване на траки в Индия, но съществуват и данни за конкретни тракийски племена в Средна Азия.

Като имаме предвид тези неща, не е никак учудващо, ако се натъкнем на значително количество близки думи в тракийски и санскрит:

санскрит-тракийски-български

адима-адина-адин (един родоп.диал.)

акси-ак-око

амба-ямба-(в)ъмбел (извор)

апа-апа-(в)апа (блатиста вода стблг.)

асми-аз-аз

аси-аса-осил, острие, острота

асия-оста-уста

бага-багайос-богъ (бог)

бáла-балиос-бял

балá-балайос-болии (по-голям, по-едър стблг.)

бара-аберет-бьрати (бера, събирам, нося стблг.)

братр-братер-братрь (брат стблг.)

бргу-берг-бряг

буриж-бруз-бърз

васу-васо-весел

ведате-видето-вѣдѣти (зная стблг.)

виса-виса-вьсъ (село, селище стблг.)

гарма-герме-горя, горещ

гири-гара-гора

дала-дел-дел (дял, парче)

дама-дама-дом

дана-дане-данъ (данък, дар стблг.)

дате-дает-дѣти (поставям, слагам стблг.)

дина-дин-ден

дршиу-дерзас-дързък

драма-друме-дръм (горичка)

дума-думас-дымъ (дим стблг.)

дхар-дарза-държа

джара-стар-стар

ила-ила-илъ (глина стблг.)

кала-кал-кал

кама-кама-камотна (хубава родоп.диал.)

крсна-керсас-чер (черен)

купака-купа-купá (купчина)

ма-ме-ме (мене)

матр-матар-матерь (майка, майчин стблг.)

пана-пана-пяна

прия-приянт-приятен

прус-прас-пръскам

сама-сама-самъ (сам стблг.)

сари-звер-звѣръ (звяр стблг.)

ступа-стоб-стобор

сушка-саусу-суша

свита-светул-светъл

такас-такос- (по)текло

тама-тама-тъма

тата-тата-тате

три-три-три

трас-трус-трус

уда-вода-вода

ханти-гентон-гнетѫ (гнетя, натискам, удрям стблг.)

Всеки езиковед, който е запознат с тракийската ономастика, а и със санскрит, би трябвало да може да направи връзката между речта на Орфей и тази на старите арийци. Ако това бе сторено, щеше да е доста по-трудно да се правят спекулации относно съдбата на траките и произхода на народа ни.

Уверихме се, че данни за тракийския поход в Индия има предостатътчно, ясно е и отъждествяването на арийците саки с траките, да не забравяме и сведението на Стефан Византийски относно това, че Ария е най-старото име на Тракия. Реално погледнато повече доказателства не са ни нужни, нужна е непредубеденост, а и смелост да се тръгне против течението, против неиздържаните теории.

Представените тук данни показват, че действително има връзка между българите и Индия, но тя не е такава, каквато я описват определена група автори. Ние не идваме от земите край Хималаите, а сме потомци на древно балканско население-траките. Част от тях, в търсене на нови земи се е установяват в Средна Азия и там дедите ни повлияват културно и езиково на местното население.

Това обяснява защо само сред принадлежащите на арийците брамини се срещат генетични маркери типични и за нас българите, докато с дравидското население на Индия, генетични прилики не са установени. Виждаме, че няма мистерии и необясними феномени, или както е казал един умен човек преди време - Истината никога не е сложна, сложен е пътя тя да се укрие.