941 0

Съборът в Копривщица вписан в Регистъра на добрите практики на UNESCO

След Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими и Празникът Сурова в Пернишко, това е петото вписване в листата на нематериалното културно наследство на UNESCO

Калина Петрова

На Единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство Националният събор на българското народно творчество в Копривщица бе вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO.

След Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими и Празникът Сурова в Пернишко, това е петото вписване в листата на нематериалното културно наследство на UNESCO, подготвено като кандидатура от специалисти на ИЕФЕМ – БАН. За разлика от предишните четири кандидатури, които станаха част от Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, вписването на Събора в Копривщица е в Регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство на ЮНЕСКО.

Екипът от учени на ИЕФЕМ – БАН, който работи по кандидатурата на Копривщица включва проф. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. Д-р Лина Гергова. След особено трудни дебати и силно враждебна среда, доц. д-р Николай Вуков успя да зашити Събора в Копривщица като уникална практика за опазване на културното наследство, която трябва да служи за пример на много страни по света. Доц. Вуков достойно и категорично отрази напълно безпочвените критики на хора от Оценителната комисия, че Съборът в Копривщица представлява фестивализация, т.е. изкривява оригиналните форми на културни изяви и практики и ги изважда от контекста им. Въпреки, че зам.-председателят на комисията два пъти повтори, че е против кандидатурата ни, специалистът от ИЕФЕМ доказа как на всеки 5 години участниците предават традициите на своите последователи в страната, включително на диаспорите в чужбина. Така Съборът в Копривщица, от напълно отхвърлена кандидатура през септември, днес вече е вписан в Регистъра на добрите практики и практика за пример на света.

Изключителното постижение за България е заслуга на всички участници в Копривщица, хранители на българския дух – българи от всички възрасти от училища, читалища, клубове на самодейци, българските общини и институциите.

Национален събор на българското народно творчество в Копривщица (и по-специално на поляните в местността "Войводенец" над града) се провеждат на всеки 5 год. от 1965 г. насам и сбира автентичен фолклор - народни песни, танци и обичаи.

В разцвета си фестивалът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички фолклорни области на страната и участие на славянски комитети от цял свят. С организацията му са натоварени културното министерство, Община Копривщица и народното читалище в града.

Едни от инициаторите на събора в миналото са Райна Кацарова – Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов. По техния замисъл не се професионални изпълнители не участват е програмата на фестивала.

Основната му цел е да се покаже жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство. Представят се, на регионален принцип, традиционните за страната занаяти и тяхната продукция. В събора могат да вземат участие певци, свирачи, танцьори, разказвачи на народни предания, инструментални, певчески, танцови групи и групи за народни обичаи, които изпълняват автентичен български фолклор.

В днешно време съборът се организира за около 10 000 участника от различните краища на страната, българи живеещи в чужбина, както и чужди граждани изпълняващи български фолклор.

София / България


Напиши коментар:


Публикувай