3 611 6

За падането на Константинопол и любовта

Огнян Дъскарев

На 29 май, вторник, 1453 г. турските армии, начело с Мехмед II Завоевателя превземат Константинопол. Но Византия вече била изоставена от християнските страни, затова лесно била унищожена, като има и много други причини. Според Стивън Рънсимън, английски историк и дипломат, включително и в България през 30-те, автор на отличната книга "Падането на Константинопол", турците влезли призори в града през малката Kerko Porta. Последният император Константин XI Палеолог се сражава до края с мюсюлманите заедно приятелите си Франциско де Толедо, Теофил Палеолог и Йоан Далмата. Редом с тях се бие Джовани Джустиниани, капитан от Генуа, начело на 700 души. Капитанът е ранен, и изнесен от сражението, което се оказва фатален удар за защитниците на Константинопол. Когато вижда, че всичко е загубено, императорът захвърля знаците на властта и изчезва завинаги в кървавия хаос. Съдбата му е неизвестна.

Турците влизат във великия град и незабавно започват да избиват всичко, което се движи и да ограбват всичко ценно. Ориана Фалачи пише в "Силата на разума", че само през първите няколко часа еничарите изнасили и убили около 4 хил. монахини. Междувременно в „Света София” се събрала огромна тълпа, за да търси убежище. Последният патриарх Теодосий отслужил последната литургия и високо казал: "Не се страхувайте братя и сестри! Ще умрем за нашия Исус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашия град!"

Турците нахлули в църквата и избили всички, включително и децата.

Венецианецът Николо Барборо, свидетел на събитията пише в дневника си: „...Кръвта се стичаше като дъждовна вода след внезапна буря, а труповете на християните бяха изхвърляни в Проливите и се носеха към морето като пъпеши по канал.”

Преди години по екраните беше показана турска суперпродукция, в която безсрамно се фалшифицира обсадата и падането на Константинопол.

Убийствата, палежите и грабежите продължават най-малко няколко дни. На 2 юни 1453 султанът силно се развълнувал от ужасната гледка и с очи, пълни със сълзи извикал: „Какво сторихме с великия град!”. Не знам дали това е вярно, струва ми се, че е ислямска легенда.

Но друго искам да кажа: в 1952 забравеният днес финландски писател Мика Валтари публикува великолепната книга „Черният ангел”. Валтари, автор на много исторически и криминални книги, цял живот изпитвал огромен интерес към Византия и падането на Константинопол. В 1950 отива във Венеция, за да прочете дневника на Николо Барборо, проучва византийски източници и създава историята за Йоан Ангел /Johannes Angelos/. Той е 40-годишен странник с тъмно минало, който пристига от Западна Европа, за да се сражава против мюсюлманите в Константинопол. Йоан Ангел попада в бурята на войната и е убеден, че е свидетел на последната най-голяма битка на християнството с исляма. Той иска да умре за вярата си, защото не иска да живее в свят без своя Бог и Спасител.

Но се случва нещо поразително – Йоан Ангел се влюбва безумно във византийската принцеса Анна Нотарас и любовта му е споделена. Изумително е как в непознат чужденец без дом и пукната пара се влюбва също безумно византийска принцеса, но нали това е роман. Книгата никога не е филмирана, което е огромен пропуск на Холивуд!

Йоан Ангел решава, че заради любовта си трябва да живее и казва на Анна: „ Аз съм на 40 години и вярвах, че съм в есента на живота си. Странствах из много страни и живях много животи. Бог ми проговори и се прояви по много начини, но аз бях сляп. Когато те видях, бях принуден да повярвам и това е чудото на живота ми”. Книгата е издадена в България.

Йоан Ангел иска да живее заради Бог и Анна, но животът му е приготвил друго. Дневникът му свършва внезапно и съдбата му е както на последния византийски император.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • българин
    Отговор
    1 10:20  12.06.17
    Падането на Константинопол е може би най-тъжния ден в историята на християнската цивилизация , а и на нас като народ!Последиците ги виждаме и днес !
  • среден
    Отговор
    2 10:47  12.06.17
    Браво, Огняне. За тези които не са чели тази великолепна книга, вече няма смисъл да я четат, ти им каза как свършва!
  • Хасан
    Отговор
    3 11:35  12.06.17
    Глупостиии..една цивилизация си отива и идва друга...Това не е ли същия Константинопол където живи хора се хвърлят на лъвовете..организират се разни гладиаторски развлечения...и да не забравяме че Констанипол беше много пъти унищожен от "братята кръстоносците -християни" на Лъвското сърце
  • Аяжо
    Отговор
    4 20:36  12.06.17
    И каква точно цивилизация е дошла в Константинопол с османците? Цигания до шия. Мястото й е в Анадола, а не в Европа. Да нашариш Света София с минарета. Простотия.
  • misli posle govori
    Отговор
    5 10:21  13.06.17
    Австрийски инструктури обучават и предоставят на османците артилерия, която е наскоро измислена в Западна Европа. Първите артелирийски залпове са от добре обработени каменни гюллета.С тях повреждат крепостната стена и през залива Златния рог прекарват на боксир един кораб, който позиционират до зоната на пробива, оттам нахлуват в Константинопол. Защитниците са около 10 000 западни наемници и въпреки опитите да докарат още, всичко се проваля, въпреки съгласието на последните византийски василевси да признаят папата за свой духовен баща
  • misli posle govori
    Отговор
    6 10:32  13.06.17
    Правили сме анализи по време на лекциите по история, коя заплаха е била по-голяма арабската или османската като отчитаме спецификата и мащабите на нашествията на мюсюлмани към Европа. Оказва се, че османската заплаха е много по ограничена отколкото инвазията на арабите от 718-719г при Константинопол, когато 150 000 араби с 2500кораба блокират градът. Вие знаете за Тервел, който ги унищожава пред стените на града.Тогава сме имали силна централизирана държава. Проблемът за България е подобен, силното феодализиране на Европа и Балканите, които не са ефективна преграда пред нашествия с друг тип държавно управление, каквото имат османците. За тях разложението ще започне по-късно след 1683г., когато ще се превърнат във второстепенна военна сила и десетината губещи войни, като във всяка от тях губят 100 000- 200 000 хиляди войници.Грабежът от войнита, като средство за забогатяване ще отстъпи място на такова чрез експлоатация на собствения си народ и подвластен такъв.

Напиши коментар:


Публикувай