1 330 0

21 юни 1527 г. Умира Николо Макиавели

Венцислав Михайлов

На 21 юни 1527 г. на 58 години във Флоренция издъхва един от най-спорните, но и разпознаваеми мислители на всички времена - флорентинският философ Николо Макиавели. В продължение на дълги години роденият в ренесансова Флоренция Макиавели е служител на Флорентинската Република с дипломатически и военни отговорности. Той е основател на модерната политическа наука, и по-конкретно на политическата етика. Писал е също така комедии, карнавални песни и поезия. Личната му кореспонденция е високо ценен образец на италианския език.

Макиавели е секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция (1498-1512), когато Медичите не са на власт. Той написва своя шедьовър – „Владетелят”, след като Медичите възстановяват своята власт и Николо вече няма задължения и отговорности във Флоренция. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.

Съчиненията на Макиавели по теория на политиката са интерпретирани противоречиво в историята на политическото мислене и са използвани за противоположни политически цели. Според някои той е истински републиканец, който иска да предупреди народа за машинациите на владетелите и с това дава указания за защита на свободата. За други той е съветник на безскрупулни силови политици и един от теоретичните бащи най-напред на абсолютизма, а след това и на тиранията, който разрушава етическите обвързаности на класическата политика и поставя политиката само под максимата за непосредствения успех и дългосрочното увеличаване на властта.

В Западна и Средна Европа през ранното Ново време той е бил четен като първият представител на теорията за държавния интерес, с която се изтласква класическата аристотелианска представа за политиката, а политическата теория се ориентира към разширяване и гарантиране на характерната за Новото време властова държава. Приблизително по същото време представителите на републиканизма в английската революция и по-късно отците - основатели на САЩ, го смятат за поддръжник на едно политическо партиципативно мислене, който с най-голяма яснота и изключителна острота е премислил основните принципи на една република, механизмите за нейното обновяване и предпоставките за нейното запазване. Проблемът пред всяка модерна интерпретация на Макиавели е, че една до друга съществуват две противоположни възприятия, които се позовават или на "Владетелят", или на "Размишленията".

Италия


Напиши коментар:


Публикувай