1 692 1

167 години от рождението на Иван Вазов

"Патриархът на българската литература" проплаква на 9 юли 1850 г. в Сопот

Константин Карагьозов

На днешната дата (9 юли) се навършват 167 години от рождението на големия български писател, поет и общественик Иван Вазов.

В родния му град Сопот, където днес е кулминацията на тържествата по повода, довечера ще бъде открит мемориален комплекс "Аз съм българче". За първи път ще бъде присъдена Вазова литературна награда за дете с ярки писателски заложби. Отличието е за 14-годишната Йоана Николова от София, автор на фентъзи роман.

"Патриархът на българската литература" Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни по Юлианския календар) 1850 г.. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, към просветителските и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава верен на призванието си - научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в "Периодическо списание", списание "Читалище", вестник "Отечество", вестник "Свобода" и др.

Една нощ бяга в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров - Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Христо Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

В периода 1872-1873 г. учителства в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки "Пряпорец и гусла" (с псевдоним Пейчин) и "Тъгите на България".

През Руско-турската война от 1877-1878 г., на която откликва със стихосбирката "Избавление", Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров, откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в Русе.

В Берковица той е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 - септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата "Грамада".

От 6 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.

През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, Вазов участва в редактирането на вестник "Народний глас", от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884 - 1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове - цикълът от 12 оди "Епопея на забравените", стихотворенията "При Рилския манастир", "Българският език", "Към свободата", "Не се гаси туй, що не гасне", "Новото гробище над Сливница", повестите "Немили-недраги", "Чичовци", разказа "Иде ли?" и др.

След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса. Там той пише романа "Под игото", публикуван след завръщането му в България в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина".

През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в София. През 1890 г. основава списание "Денница", което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в "Драски и шарки". През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът "Нова земя" е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане.

След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. През 1897 - 1899 г. той е министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в Петото Велико Народно събрание.

На Балканските войни през 1912 - 1918 г. откликва с 3 стихосбирки - поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски.

Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето в София.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Жоро
    Отговор
    1 12:24  09.07.17
    Къде са сега тези писатели поети родолюбци и общественици сега?? Само отвратителни лъжци и лицемери навсякъде

Напиши коментар:


Публикувай