2 542 0

За Сафо

Николай Гочев

- Хайде да кажем нещо за Сафо. Ако нищо не пречи.

- Е, ще кажем. Ясно е, че не можем просто да я отминем, все едно, че е като всички други. За нея има сякаш повече легенди, отколкото сигурни сведения. И все пак се знае повече, отколкото за Омир и Хезиод. Била е от Ерес, това е един град в западната половина на острова. В „Суда“ пише, че била омъжена за някакъв богаташ от Андрос и имала от него една дъщеря. За други събития от биографията й не знаем, освен легендата, че се била хвърлила от Левкадската скала – защото била влюбена в някой си Фаон.

- И защо точно оттам? Ако човек иска да се самоубие, може да го направи навсякъде, защо да пътува до другия край на света… тоест, на техния си свят.

- Защото се е смятало, че ако скочиш оттам, ще те обикнат. Или ако не, поне ще ти мине, няма да страдаш повече. Разказвало се е, че там седял Зевс, когато му било мъчно за Хера, и Афродита, когато тъгувала за Адонис – всъщност той бил умрял вече, но тя отишла там, защото скалата лекувала любовта. Овидий пише за тези неща в „Метаморфози“, също и в "Писмо на Сафо до Фаон". Но исках да кажа, че от живота й се знаят съвсем малко събития. Иначе е известно, че е имала приятелки, на които е посвещавала стихове, това се вижда и от фрагментите. Трябва да са били едно женско общество, посветило се на приятелството и изкуствата, или нещо като училище за млади момичета, които искат да придобият светска култура.

- И затова ли я наричат лесбийка? Извинявам се, но в първоначалното значение на думата няма нищо лошо.

- Наричат я, защото това, което е правила, е било твърде ново – във всеки случай ново за гръцкия свят. Не е известно в Атина да е имало такова нещо, нито другаде, макар че са известни имена и на други жени поетеси - има две тиванки например, от времето на Пиндар. Но Сафо е станала популярна с това, че е първата, която е създала женско общество, и то за свободни изкуства, което е същото, като философското общество при мъжете. Затова често правят аналогия между нея и Сократ: каквото е бил Сократ за своите приятели, това е била и тя за приятелките си. И не е странно, че и той е бил подозиран в хомосексуализъм, макар че Платон отрича това, а Аристофан не го споменава, макар че като комик непременно би го казал, ако беше истина. Работата е в това, че по този начин жената се оказва равна на мъжа – щом може да пише поезия и да философства, което по онова време се е смятало за мъжко занимание. Освен това способността да събереш хора около себе си и да ги задържиш е рядкост, и говори за държавнически талант, най-общо казано, а това винаги тревожи околните, защото те усещат, че такъв човек придобива власт. Затова и срещу Питагор е имало съпротива, знае се, че неговото общество е било насилствено разбито. Може би има истина и в преданието за Орфей – че и той е бил убит, може би не точно от вакханки, но че не е починал от естествена смърт.

...

- Значи Сафо е интелектуалка.

- Разбира се. Пар екселанс. Трудността при нея е, че ние не знаем нищо определено за обществото й, като изключим отчасти Алкей, но не сме сигурни дали те са правили нещо съвместно, дали са разговаряли дори. Има едно стихче, което представя техен диалог, и това е всичко. Така че тя е някакси сама, няма други ярки лица около нея, които да са оставили нещо свое - както е примерно в Сократовия кръг, където се знае много за събеседниците и приятелите на Сократ.

- А нейните стихове са много хубави. Личи си, че е имала голям талант. Аз, разбира се, съм ги чела само в превод.

- Наистина, фрагментите, по които съдим, са много смели, говори се недвусмислено за любовното чувство, често се обръща към жени, има образи, отпращащи към плътските отношения. Това е лирика във висш смисъл, монолог-изповед на интимни преживявания. Може да се каже, че тя, заедно с Алкей, е дала образеца за цялата по-нататъшна лирическа поезия.

Гърция


Напиши коментар:


Публикувай