1 852 4

Татарска плячка на Калиакра спасена от българските археолози

Снимка: НИМ
Снимка: НИМ
Светослава Ингилизова

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.

Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет.

Открито през 2018 г. съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед на една малка част, се констатира, че то не включва само сребърни османски монети, а и много български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и малка част на неговият предшественик Мурад I (1362- 1389).

Всички скъпоценности са били укрити в края на 14 в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в една от хрониките от това време, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав, който е бил известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г. бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).

Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от 14 в. В един от гробовете, през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините назад, през които полуострова е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.

(Втора част)

Изключително приятна изненада поднесе на екипа, открил съкровището на Калиакра, втората по големина група монети, която е съставена от Български сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25 % от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. При съкровището „Татарска плячка“, откриваме най–малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6/0,5 г. Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър и то извън Търново.

Друг интересен факт, който ни предостави тази извадка, е наличието на макар и малко екземпляри на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки.

Разбира се, неизменно в този тип големи съкровища откривани по крайбрежието е логично да има парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани „зечино д’оро“ те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета наричана от нас „ставратон“ и неговите малки нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.

Разбира се, присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.

В този малък съд са събрани множество златни и сребърни монети и предмети. Съкровището се откроява със своя блясък, но покорява и с количество и многообразие от информация, която може да ни предостави.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • браво
    Отговор
    1 22:17  25.08.18
    Много находки в зората на демокрацията бяха изнесени извън България. Това, което е останало не е малко и има какво още да се намери, но трябват още разкопки.
  • трезорирано
    Отговор
    2 22:28  25.08.18
    И кой измисли тази дума :) трезорирано
  • Hasan
    Отговор
    3 07:32  26.08.18
    Много хора забогатяха от тези открити скъпоценни находки оставени от Османското присъствие и после плюят по турци татари и всички други малцинства.

    Коментиран от #4

  • Тъп
    Отговор
    4 08:01  28.08.18

    До коментар #3 от "Hasan":

    ХАсене тези скъпоценности вероятно прадядоти е садил и копал картофи.И след продажбата ги е копал в градината.Да не ги лепнат лошите туземци.Сам верваш ли си на онова где си написувал??

Напиши коментар:


Публикувай