1 653 11

19 юни 1885 г. Статуята на свободата

19 юни 1885 г. Статуята на свободата

На 19 юни 1885 г. Статуята на свободата пристига в Ню Йорк като дар от френския народ.

Пренесена е в Америка като е разделена на 350 парчета, сглобена е на място и през октомври 1886 г. е официално открита от президента Грувър Кливланд.

Тя има за цел да увековечи приятелството на Франция и САЩ, както и да отбележи вековния юбилей на младата американска държава.

Статуята е висока 46 м., а заедно с пиедестала - 93 м.

Тя е дело на Фредерик Огюст Бартолди, а вътрешната ѝ структура е дело на Гюстав Айфел. Статуята копира модела на класическите скулптури от римския период на богинята Либертас.

Във вдигнатата си дясна ръка жената държи факла, към която е добавено и знамето на Америка. В лявата ѝ ръка е поставена Декларацията за независимост, обявена на 4 юли 1776 година. В долната част при краката на Статуята на свободата стоят разкъсаните вериги на робството.

Малко известен факт е, че преди да отплува за САЩ Статуята на свободата е трябвало да бъде поставена на Суецкия канал.

Самият Федерик Бартолди е бил изкушен по Близкия изток и намиращите се там образци на гръко-римска скулптора. През 1869 г. египетското правителство изразява интерес за проектиране на фар за Суецкия канал. Нетърпелив и развълнуван, Бартолди проектира колосална статуя на забулена жена, държаща факла, която той нарича Египет (или Прогрес), който носи светлина в Азия. Когато обаче присъства на откриването на канала, Бартолди е бил уведомен, че няма да може да продължи с работа си по фара.

Така вдъхновението намира пристан на остров Либърти в САЩ.

Дубликат на статуята на свободата има и в Париж, дори са две. Едната от тях се намира в градините на Люксембург. На информационният панел на пиедестала пише, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Датата написана на статуята е 15 ноември 1889г. - датата на освещаването ѝ. Другият дубликат се намира на остров Сен Луи или острова на лебедите в река Сена. Погледът на статуята гледа към Атлантическия океан и към нейната „по – голяма“ сестра, намираща се на пристанището на Ню Йорк. Има две дати написани върху нея – 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – деня на независимостта на САЩ.

САЩ
Поставете оценка:
Оценка 4 от 5 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 Анти милиционер

    9 14 Отговор
    Еврейски безправни роби живеещи в мракобесен режим.

    Коментиран от #2

  • 2 нервен ( разбивача на тролове )

    14 6 Отговор

    До коментар #1 от "Анти милиционер":

    Каза робът на орките
  • 3 Иван

    9 13 Отговор
    Да се бутне.
  • 4 Иван

    9 13 Отговор
    Таэи статуя вече буди отвращение.
  • 5 ХХХ

    8 3 Отговор
    Хубава статия, с много добре структурирана и представена информация. Определено не знаех тези подробности, както и че има статуи в Париж. Би било прекрасно, ако успея да видя и оригинала в USA :)

    Коментиран от #6

  • 6 СссереМ

    8 5 Отговор

    До коментар #5 от "ХХХ":

    Всеки мечтае да я види,особенно руските тролаци мечтаят да емигрират там вместо дя спамят тук за жълти копейки,но не всеки му се усмихва щаститето.
  • 7 ХХХ

    4 4 Отговор
    До коментар #6: Съгласен съм с написаното от теб. Само да уточним, че не харесвам Русия - начина им на мислене и управление. В т.ч. са окупатори, но историята е изкривена. Жалко за загиналите момчета. Следвали са заповеди - волята и интересите на диктаторите им.
  • 8 Този коментар е премахнат от модератор

  • 9 Баи хой

    5 4 Отговор
    Статуята на свободата трябва да бъде оценена като едно от чудесата на света супер е много ми харесва.
  • 10 Bulba

    2 0 Отговор
    6 септември 1885 СЪЕДИНЕНИЕТО на БЪЛГРИЯ!
  • 11 патриотъ

    1 0 Отговор
    Статуя като статуя,но не на свободата,а на американското мракобесие!

Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.