На 20 септември 1916 г. е издигната кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.
Наградата обаче е връчена на Вернер фон Хайденщам от Швеция.
Един от най-известните български писатели – Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година.
Неговото творчество оставя ярка следа в родната литература, като приживе той неслучайно печели определението „Патриарх на българската литература”. В своята дългогодишна творческа кариера, Иван Вазов успява да предизвика революция в българската литература. Днес той продължава да бъде един от най-големите и успешни български писатели.
Иван Вазов е роден в семейството на заможен търговец. Майка му е видна обществена дама, която се радва на голямо уважение сред съгражданите си. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Вазов още от ранна детска възраст проявява своята любов към българската литература и чуждите езици.
Писателят завършва местното класно училище, изучава гръцки и турски език в Калоферското училище, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. Там се оформят литературните предпочитания на Вазов. Той започва да проявява интерес към руските и френските автори, като успоредно с това се отдава все по-често на творческа дейност. През 1870 година е публикувано първото стихотворение на Иван Вазов – „Борът”. То излиза в „Периодическо списание” на Браилското книжовно дружество.
Същата година писателската дейност на Вазов е прекъсната. Неговият баща решава да го изпрати в Румъния, за да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободолюбив дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца сред българските хъшове. Там получава вдъхновение за повестта „Немили-недраги” и започва да публикува патриотични стихотворения в списание „Читалище”, вестник „Отечество” и други.
По време на Руско-турската война, писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров. През 1879 година е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Съдебната дейност, с която се занимава през този период, го вдъхновява да напише поемата „Грамада”. През 1880 година Вазов се мести в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Там заема длъжността на депутат от Областното събрание на Народната партия. Паралелно с това писателят не изоставя публицистичната си дейност. Заедно със своя приятел Константин Величков започват редактирането на вестник „Народний глас”. Двамата се занимават с издаването на списание „Зора”, което е първото литературно списание в България. По време на престоя си в Пловдив, Вазов създава някои от най-успешните си литературни произведения. Там пише „Епопея на забравените”, „Българският език”, „Новото гробище над Сливница”, „Иде ли?”, „Чичовци” и други. През 1886 година, писателят решава да посети страната на своите мечти – Русия. Той заминава за Одеса, където създава един от най-емблематичните романи в българската литература – „Под игото”. Това е първото българско произведение, за което български издател се съгласява да плати хонорар на автора. Романът „Под игото” е издаден в България от Тодор Чипев.
След завръщането си у нас, през 1889 година Вазов се мести в София. Той започва да издава списание „Денница”, а негови разкази излизат в два тома под заглавието „Драски и шарки”. През 1894 година Иван Вазов е избран за народен представител, като неговата кандидатура е издигната от Народната партия. През 1897 година той заема длъжността на министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов. Напуска този пост през 1899 година. Трагичният край на Първата световна война за България, кара писателя да преосмисли ценностната си система. Вазов тежко приема провала на любимата си родина. Въпреки всичко през 1920 година той тържествено отбелязва своя 70-годишен юбилей, като получава отличието „народен поет”. Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година, като малко преди това е станал почетен член на Българска академия на науките.
Творчеството на Иван Вазов допринася за развитието на българската литература. Неговите произведения се отличават със своя реализъм, вълнуващи природни описания и фино чувство за хумор. Иван Вазов е определян за първия професионален писател у нас, а неговите творби са еталон за качество.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Активист на БКП
04:33 20.09.2020
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 1234
04:59 20.09.2020
4 1234
До коментар #2 от "Вазовица":
От Дон Кихот какво ти ставаше, или от Антигона?Коментиран от #5
05:01 20.09.2020
5 Дълбоко Виждащ
До коментар #4 от "1234":
Вие имате физическа възможност да откриете едно стишие на Вазов на Връх КОМ е Гравирано!От Връх Ком има Чудна Гледка към вси Посоки на тази земя!Не мога да си го Спомня,но е Душе-разтърстващо!Като сложим моята матрица....Целия ...живот се ръководи от бг дс-Картината и тогава е пределно ясна!Но за това Стишие не е крадено от ЮГО– му казвам-БРАВО ПИЧ-Голям СИ!05:09 20.09.2020
6 Коко
05:25 20.09.2020
7 Стрелата
05:44 20.09.2020
8 pasi
ДА ПРЕБЪДЕ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ ДЕЛОТО На гениалния ИВАН ВАЗОВ
05:51 20.09.2020
9 Грейс
06:23 20.09.2020
10 Активист на БКП
06:43 20.09.2020
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Браво
Коментиран от #23
08:17 20.09.2020
14 РЕАЛИСТ
08:25 20.09.2020
15 Читател
08:26 20.09.2020
16 РЕАЛИСТ
08:39 20.09.2020
17 Docenta
Коментиран от #18, #21, #22
09:05 20.09.2020
18 РЕАЛИСТ
До коментар #17 от "Docenta":
Я чети статията. През 1886 Вазов заминава за Русия-страната на неговите мечти и там в Одеса написва " Под игото'Коментиран от #20
09:12 20.09.2020
19 Лингвиста
Вазов е имал много по-богат речник от този на Шекспир.
Коментиран от #25
09:32 20.09.2020
20 Генерал 🇧🇬
До коментар #18 от "РЕАЛИСТ":
Докато Стамболов е още на власт, Вазов е в списъка на „шпионите”, защото минава за русофил. Така че през цялото време Стамболовата полиция го наблюдава. Затова е принуден да емигрира в Одеса (Русия). Написва своето коронно произведение - романа „Под игото”. Когато Стамболов пада от власт и идва кабинетът на Стоилов, Вазов се връща от Русия. Но отново не е на мода, понеже управляват либералите, тоест прозападните политици. Така е до края на войната, когато идва на власт Стамболийски. 1910-1921 г. – това е комай единственото дотогава време, когато Вазов се радва на почит. Тогава му правят юбилея, дават му пенсия и т. н. Преди това в литературата властват д-р Кръстев и Пенчо Славейков, понеже минават за прогресисти, западняци. За Вазов не пишат една дума в тогавашните литературни издания.09:40 20.09.2020
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 Браво
До коментар #17 от "Docenta":
Ако Вазов беше жив щеше да пише Под игото на олигарсите10:29 20.09.2020
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 Никога не е късно да научиш нещо
14:19 20.09.2020
25 Еми няма как другояче
До коментар #19 от "Лингвиста":
Вазов използва 40% турски думи.Коментиран от #26
14:27 20.09.2020
26 Лингвиста
До коментар #25 от "Еми няма как другояче":
Използвал е малко турски думи, защото днешният книжовен турски език е създаден при управлението на Ататюрк през 20 в (след 1920г.), като за азбука използват латиницата.Османският език е бил официалнен в империята, и е с лексика от около 70% арабски и персийски заемки.
17:33 20.09.2020
27 Роза
17:48 20.09.2020