Откриха 37-метрова котка в долината Наска (СНИМКИ+ВИДЕО)

Нов геоглиф на огромна котка беше открит от археолози върху хълм в южната част на Перу. Това прави гигантската котка най-новата рисунка от линиите в долината Наска - част от списъка на ЮНЕСКО за световното наследство от 1994 г.

Котката, която прилича на най-голямата детска рисунка правена някога, е с дължина около 37 метра, и лежи на пясъчен хълм в Пампа де Наска.

Според археолозите и министерството на културата на Перу, възрастта на този геоглиф е около 2000 години, което го прави по-стар от всеки друг геоглиф, открит в района.

Котката е изсечена на склоновете на хълм в средата на пустинята в района на Наска около двеста години преди нашата ера, много преди появата на известни фигури като „маймуната“, „паякът“ или „птицата“, които направиха района едно от местата с най-голям археологически интерес в Перу.

Новооткритата рисунка остава скрита почти 2000 години, на няколко метра от Панамерикана, главната магистрала, която минава от север на юг през цялата страна.

Случайно откритие

Откритието на котката станало съвсем случайно, когато властите решават да подобрят достъпа до мястото за наблюдение на удивителните рисунки. Докато работели по преустройството на естествената наблюдателница, наречена Mirador Natural, която позволява на посетителите да видят част от гигантските фигури от земята, архолозите осъзнали, че пътят към няблюдателницата всъщност минава през геоглифа.

„От Министерството на културата разбрахме, че достъпът до наблюдателната точка всъщност е преминал през геоглиф и обмислихме да го променим, тъй като не е възможно да се осигури достъп като се уврежда наследството ... Друг е въпросът, че изкачването е сложно и искахме да улесним по-безопасно преминаване ... И в процеса на работа осъзнахме, че по този склон има следи, които по никакъв начин не са естествени", разказва археолога Джони Исла, главен археолог за археологическия парк Наска-Палпа пред испанската агенция EFE.

Отначало работниците едва забелязали котката, защото естествената ерозия на склона почти била изтрила древните котешки очертания. С помощта на снимки, направени с дронове, археолозите открили нещо, което от самото начало „изглеждало като зооморфна фигура на котка". След около седмица работа по консервацията на изображението, археолозите възстановили геоглифа, излежавал се стотици години скрит от очите на всички.

"Поразително е, че все още могат да бъдат идентифицирани нови фигури, но знаем, че има и други неоткрити. През последните години с помощта на дронове, които ни позволяват да правим снимки на склонове, прави това възможно", обяснява археологът.

Откритието е станало в началото на тази година, но заради спирането на дейностите в страната поради covid-19, до момента не е завършена теренната работа по разкриването на фигурата на животното, очертана с линии с дебелина около 30 сантиметра.

Културата Паракас

Всичко показва, че изображението на животното принадлежи на културата Паракас, която предшества с няколко века културата Наска, създала геоглифите, с които е известен този регион. Това също прави котката по-стара от всеки друг геоглиф, открит в района.

"През последните години между долините Палпа и Наска бяха идентифицирани около 80 или 100 нови фигури, които предшестват тези на културата на Наска. Те са по-малки и са очертани по склоновете на хълмове, очевидно от тази традиция според иконографските сравнения. Например в текстила на Паракас има птици, котки или персонажи, лесно сравними с тези глифи“, обяснява изследователят.

Исла посочва, че историческата и културна интерпретация на тези находки е различна от тази на геоглифите от Наска, които са много по-големи и трудни за възприемане с невъоръжено око.

"За смисъла на геоглифите от Наска има нещо сигурно като отговор: те са свързани с водата и плодородието. Нищо странно за хора, живеещи в пустиня и за които водата е важна (...) Но тези новооткрити малки изображения включват различна концепция: те са създадени, за да ги виждат хората“, разсъждава археологът.

По този начин, докато фигурите на културата на Наска се правят "от хората за боговете," тези от културата Паракас "са от хората за хората", заяви Исла.

„Във всеки случай е очевидно, че тази необятна пустиня представлява културен пейзаж и има много специално значение в продължение на стотици години“, добавя археологът.

Линиите на Наска, открити през 1927 г., представляват огромен комплекс от зооморфни, геометрични или растителни изображения, чието откриване за света става възможно благодарение на Мария Райхе (1903-1998), която посвещава голяма част от живота си на проучване и опазване на геоглифите в Наска.

Линиите на Наска са огромни рисунки в почвата на пустинята Наска, създадени предимно от културата Наска между 500 г. пр. н. е. И 500 г. сл. н. е.

Под червеникаво-кафявите камъчета на пустинята има жълто-сива почва. Когато горният слой се премахне, той излага по-светъл цвят отдолу. В региона няма много дъжд, вятър или ерозия, така че създадените от човека изображения биха могли да останат в сравнително добро състояние в продължение на хиляди години.

Долният слои на почвата съдържа и големи количества вар, която се втвърдява при излагане на влага (например от сутрешната мъгла) и помага да се запазят линиите непокътнати от ерозия в продължение на хиляди години.

Някои от линиите на Наска са геометрични фигури, други са прости линии, а някои са комбинирани в сложни изображения на животни и обекти, често простиращи се на няколко километра и най-добре забелязвани отдалеч или отгоре от небето.

"Откритието за пореден път показва богатото и разнообразно културно наследство на това място", се казва в изявление на министерството.