2 834 14

26 октомври 1957 г. Умира Никос Казандзакис

Той е сред най-талантливите гръцки писатели

26 октомври 1957 г. Умира Никос Казандзакис
Снимка: Архив

На 26 октомври 1957 г. умира Никос Казандзакис. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

Той е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит.

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей, Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека.

През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един - единствен глас – печели я френският писател Албер Камю.

Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец.

Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя.

Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902).

През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.

Писателят прекарва много време работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи.

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за ЮНЕСКО.

Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“.

Поставете оценка:
Оценка 4.1 от 13 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 Сноним

    10 4 Отговор
    Велик
  • 2 Фактология

    5 3 Отговор
    Тук-там си го съкратил, но не е точно така.През октомври 1927 год. заминава за Русия по покана на руското правителство за да участва в 10-годишнината от Октомврийската революция.През януари 1928 год. изказвайки славата на Съветският съюз в театър " Архамбра",е арестуван и съден.Но до присъда не се стига.През април отново заминава за Русия и написва сценарии на филм за руското кино " Гръцката революция от 1821 год." Червеният шал " През 1925 год. пак е бил арестуван защото е поел ръководството на комунистическата организация на недоволните бежанци и ветерани от Мала Азия.С 2 думи си е бил червен.Да не говорим за гръцката църква която не го е долюбвала заради офоризмите му и дори за погребването му са създали проблеми.
  • 3 джаич

    5 3 Отговор
    Никос Казандзакис преразказа животът на Георгиос ( Георги ) Зорбас ( Чорбов ) македонец от Егейска Македония , под името Алексис Зорбас . Прототипът на Алексис Зорбас - Георгиос е погребан в гробището на Скопие - Северна Македония !

    Коментиран от #6

  • 4 Сандо

    7 2 Отговор
    За Нобелевите награди могат да се направят два списъка:първия за велики /и то преживе/ писатели,неполучили наградата,и втория на получилите я незначителни,често конюнктурни и политкоректни творци.Никос Казандзакис е в челото на първия списък.
  • 5 Читател

    4 1 Отговор
    Заради Последното изкушение има предложение да бъде отлъчен от църквата. В крайна сметка не се стига до там, но отношенията с гръцката православна църква до края на живота му остават обтегнати.
  • 6 macedonicus

    6 1 Отговор

    До коментар #3 от "джаич":

    Македония - разпъната на кръст , Георги Чорбов в България , Георгиос Зорбас в Гърция , Джорже Чорбеску в Румъния , Георги Чорбич в Сърбия . Алексис Зорбас - Зорбас гъркът , на Никос Казандзакис и Микис Теодоракис , емблемата -реклама на Гърция !

  • 7 Един гръцки

    5 7 Отговор
    мазен фашист по малко, сега гние в Ада
  • 8 Литератор

    6 2 Отговор
    В крайна сметка трябва да се знае, че все пак , че Казандзакис е отлъчен от гръцката православна църква, а книгите му са анатемосани.
  • 9 БАЙ Х@Й

    2 1 Отговор
    Казандзакис и Хемингуей!
  • 10 БАЙ Х@Й

    4 1 Отговор
    Никос Казандзакис: Чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече...
  • 11 БАЙ Х@Й

    3 0 Отговор
    Ърнест Хемингуей : "Всичко, което е далече от морето, е провинция"
  • 12 БАЙ Х@Й

    3 0 Отговор
    "Ти помниш ли морето и машините...." / Вапцаров
  • 13 kkk

    2 1 Отговор
    пак ли тоя мразител на България го възпявате...
  • 14 Станислав

    0 1 Отговор
    Велик.Божествен!

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.