Нова книга от бившия министър на културата

Излезе третата книга на „Притаени мигове“ на Георги Йорданов, издание на „Захарий Стоянов и „Светулка 44 Атеней“.

Именитият политик, държавник и публицист я нарекъл „Поврати“, както той обяснява, „тъй като повратните моменти в битието са негаснещите въглени на паметта. Паметта, която ни стряска в радост и тъга, която ни буди от сън“. Така споделените в книгите спомени и вълнения, се превръщат в своеобразно отражение и на отрязък от обществения живот. Трите тома са сборници с документи, лични свидетелства, откровения, анализи, коментари, изповеди, публицистични късове, есета, импресии, личностни портрети и очеркови скици.

В третата книга „Поврати“ Георги Йорданов построява разказа си в хронологията на историята, като има две успоредни линии, които се сливат: историческият ход на събитието и собственото авторско преосмисляне. Повествованието започва от спомените на детството, преминава през превратностите на историята от 40-те години на миналия век насам и завършва със съдбовния въпрос „Quo vadis? Къде отиваш, в буквалния смисъл: „Къде отиваш, Отечество?“- тази особеност изтъква в своя предговор проф. Симеон Янев. Това превръща политика и публициста Георги Йорданов в летописец на своето време и изследовател и анализатор на времето преди него. Той се връща назад в миналото, което оценява не като съвременник и участник, или като наблюдател на „повратите“, а въз основа на спомени на авторитетни участници в тях, на позициите на Великите сили, на достоверни исторически сведения, но създава истински усещането, че да е бил там – заради умението да съпреживява. Първата му глава е посветена на войните в отминалото столетие, нарича се „Войни и последици“, тя започва с детските спомени, преминава през разказите на баща му, а по-сетне в търсенето на исторически свидетелства, за да ни представи едно интересно и убеждаващо четиво, на коeто и титулувани историци могат да завидят.

Книгата е разделена на две части. Първата е „От Ялта до Малта“, в нея заглавията са красноречиви: „По волята на победителите“, „В съветската сфера на влияние“, „Зашеметяващата промяна“ (Развенчаването на Сталин и политиката на Хрушчов) „Блоковото противопоставяне“, „Въображаемата „шестнайста република“, „Последици от студената война“ и „Преустройство и разпад“. Авторът категорично с необорими аргументи доказва, че България бе независима суверенна държава, а на тия, които оплакват съдбата ѝ на евентуална 16-а република предлага „да се самонаслаждават на твърдения, които съществуват само в тяхното безгранично въображение“. И продължава: А както казва геният Айнщайн“...при логиката е от А до Б, при въображението – от А до безкрайност“. Разглеждайки повратите, Георги Йорданов не броди по света, винаги стъпва на родна почва – най-важното за него е как тези съдбовни промени „преминават“ за добро или зло през Отечеството.

„За Отечеството“ е назовал и последната глава от „Заник и след това“, в която разглежда както „Предвестията за съдбовни проблеми“ и Буреносният ноември 1989 г., трите десетилетия след него, като не престава да си задава въпроса, който не му дава мира: „Къде отиваш, Отечество“. Всъщност той се пита за бъдещето на Отечеството - „Какво да се прави?“ Читателят ще се удиви от богатия анализ на събитията и умелото им съчетание с лично преживяното, от изследователската страстност и ерудираността на Георги Йорданов, който изважда картите на масата и изказва категоричните си позиции за вчерашния и днешния ден на Отечеството. И търси да възкреси истините. Това не е лесно във време, в което общественият климат бесуват лъжи и фалшификации за миналото. "Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна." - Георги Йорданов сякаш е попил тази мисъл на Елиас Канети.

Преди време написах, че сянката на политиците на Соца останаха вградени в миналото, но несъмнено Георги Йорданов не е от тях. Сигурно доказателство, че е от друга порода zoon politicon. На всичкото отгоре освен държавник и политик той е интелектуалец - може би единствен сред вчерашните и днешните политици, и добър човек, който излъчва доверие и печели доверие. Високо ерудиран и казано по възрожденски - един от най-просветените българи. Така че не трябва да се учудваме на богатото му книжовно дело.

За няколко години Георги Йорданов разкри своите "Притаени мигове" в три забележителни книги "Срещи" (2016), "Откровения" (2017) и "Поврати" (2020) и се превърна в летописецът на двете "времена" в новото българско развитие - годините на градеж и духовно обогатяване, и годините на разрухата и упадък.