Първо във ФАКТИ - Краси Аврамов-Човекът Глас: Готвя спектакъла "Български свят"

Едно интервю на Сребрина Гаджева

Подготвяте мащабен музикален проект през септември в Античния театър в Пловдив, разкажете повече за него.

Няма да крия, че дълго време имах желанието отново да стъпя точно на тази сцена, защото я чувствам близко до себе си, като свой дом. Причината е, че именно на нея изнесох едни от най-грандиозните си концерти у нас, състояли се в началото на кариерата ми през 90-те години, които се превърнаха в моя визитна картичка. По време на един от тях дори се роди прозвището, с което станах популярен у нас, макар впоследствие то да бе заимствано и от други колеги (смее се). С години планирах спектакъла „Български свят“, който ще се състои на 4-ти септември т.г., тъй като искам той да представи не само моята музика, но и богатата история на красивия Пловдив пред света. Сценографът Денис Иванов, ще направи цялостна възстановка на Античния театър, показвайки как е изглеждал в миналото, когато е бил създаден.

Аранжиментите са на Румен Бояджиев младши и Борислав Бояджиев. Участие ще вземат още Софийска филхармония, Ансамбъл Филип Кутев, Хора на момчетата Пловдив и много други артистични изненади. Цялото събитие, в което участие ще вземат още редица популярни музиканти от различни точки на планетата, ще бъде заснето във филм, който освен това ще разкаже за древния, но вечен Град под тепетата. Вече дори текат преговори за излъчването му както с родни телевизии, така и с американския гигант PBS, излъчвал навремето мои концерти. Режисьор на събитието Кирил Кирилов - Кико.

На какъв етап от реализацията на проекта сте?

Все още има редица неща, които трябва да се подготвят, а пандемията е сериозна пречка към крайната цел, но вече работата по организацията му трескаво тече. Надявам се, че коронавирусът няма да осуети плановете ни, както се случи през 2020 г., когато всъщност трябваше да се състои концерта. Все пак това е наистина мащабно начинание, изискващо страшно много усилия и труд. Но мен това не ме плаши, затрудненията винаги са ме мотивирали да вървя напред. Честно казано, вярвам, че човек разбира точно на колкото е способен, едва когато се изправи пред сериозно изпитание, принуждаващо го да разчита сам на себе си. Всеки може да върви по утъпкани пътеки, придържайки се за нечия ръка, но аз съм на мнение, че истински значимите успехи са онези, за които човек се бори с всички сили.

Намираме се в трети локдаун, как се справяте в тази ситуация?

Признавам, че в началото не ми бе никак лесно. Но това бе съвсем в реда на нещата. И как би могло да бъде иначе, при положение, че изведнъж животът – такъв, какъвто го познаваме, коренно се промени. Реалността ни се обърна с главата надолу, всявайки страх, паника дори. Постепенно обаче привикнах със ситуацията, извличайки максимума от нея. Чакайки да настъпят по-добри дни, времето започна да тече бавно, но това всъщност ми възможността да си припомня удоволствието от малките неща, на които бях спрял да обръщам внимание в иначе забързаното ежедневие, защото бях свикнал да ги приемам за даденост. Така преоткрих насладата от четенето на хубава книга, гледането на стойностен филм, разходките из природата… Оказа се дори, че имам страхотни съседи, с които се сближих (смее се). Важното обаче е да настроим правилно съзнанието си. Въпреки всички неприятности, трябва да гледаме с оптимизъм към бъдещето, вместо да се боим от настоящето. Не казвам, че не е необходимо да бъдем внимателни и да се пазим, напротив, но в никакъв случай не бива да сме малодушни.

През 2009 г. вие представихте България на Евровизия, какво мислите за българската песен тази година, и имаш ли фаворит?

Искаше ми се песента на Виктория да представи нейните страхотни вокални възможности, защото тя е едно наистина талантливо момиче. Не ме разбирайте погрешно, „Growing up is getting old” е много нежно парче, докосващо специална част от душата на слушателя, това е безспорно, но според мен тя може много повече. Напоследък мнозина от участниците в конкурса сякаш залагат на подобен вид изпълнения - пропити с меланхолия. В това, естествено, няма абсолютно нищо лошо и всяка държава решава сама за себе си коя да бъде мелодията, която да я представи, но предвид днешната действителност, натежала от тъга, ми се иска животът да се върне поне на сцената подобни форуми, където да звучат песни, изпълнени с надежда и радост. Но, като теглим чертата, с течение на времето стана ясно, че това е геополитическо състезание, което, за жалост, няма нищо общо с дарбата на артистите, станали част от него.

Разкажете за новото хоби, което в условията на пандемия се е превърнало и в бизнес за вас през последната една година?

Преди 12 месеца започнах да продавам полилеи от изкуствени цветя, които правя сам. Първия направих за ресторанта, който до неотдавна държах в Пловдив, но след като затворих заведението, го закачих в хола на дома си. Тогава не подозирах, че жилището ми ще се превърне в снимачна площадка на популярен български сериал, а когато попилеят се появи по телевизията, много хора, разпознали дома ми, се свързаха с мен да ме питат откъде съм го купил. Не след дълго дойдоха и първите поръчки, а сега не мога да смогна.