1 143 0

Иван Консулов: В Русе бях безкрайно щастлив. Без Русе нямаше да стана певец."

75 години от рождението на певеца

Иван Консулов принадлежи към четвъртото поколение русенски певци, което дойде с една нова естетика в театъра. Като драматург в Русенската опера имах възможността отблизо да наблюдавам дейността му и бих казал, че се открояваше сред своите колеги – преди всичко с работоспособността и самокритичността си. Задълбочен, роден музикант, той работеше неуморно още като студент в Консерваторията и бе забелязан от културната общественост от самото начало на възходящата си кариера в България. В Русенската опера той работи по- малко от десетина години, но приносът му там е видим.

Иван Консулов е роден през май 1946, под знака на Близнаците, в културно семейство във Варна. След като завършва Музикалното училище „Добри Христов” в родния си град с пиано и тромпет, постъпва в столичната консерватория. Има големия шанс да учи при проф. Илия Йосифов, един от водещите вокални педагози у нас, при когото най- доброто от немската и италианската школа беше съчетано в един неповторим синтез. Йосифов подготви съзвездие от певци: Ана Томова, Николай Здравков, Пенка Дилова, Райна Кабаиванска... Специализира в Италия при именития баритон Алдо Проти, под чиято насока навлиза дълбоко в италианския репертоар /Росини, Доницети, Пучини и преди всичко Верди/. По- късно ще сподели, че е „Вердианец”! От всичките 26 опери на Верди, той е участвал в постановки на 15 от тях!

Без съмнение, тази много сериозна школа на маестро Йосифов и на Алдо Проти бе решаваща за него. / Лично аз уважавам повече този тип певци, които се изграждат с упорит труд, а не разчитат на природата си.../

Учеше системно, упорито, целенасочено и още тогава се открояваше сред своите състуденти – страшно трудолюбив и амбициозен е, такъв го видях и в Русе. Истински работохолик, той се трудеше всеки Божи ден. Дори да нямаше конкретна задача за момента, подготвяше нещо ново – някой песенен цикъл, някое соло в оратория или кантата, нова партия от още непоставена опера. И когато се търсеше изпълнител, готов да се включи в някоя продукция за кратко време или да подготви сложна партия, той винаги беше налице. Като студент дебютира много успешно в постановката на „Ксеркс” от Хендел на Учебния театър при Консерваторията/ 1971/ и показа добрите си възможности и още по- добрите си перспективи. В състава от избрани най-добри певци- студенти той беше най- сериозно подготвеният, най- музикалният.

Завърши обучението си в София през 1972 година и трябваше да започне работа. Тогава, посъветван от композитора Любомир Пипков, беше негово протеже, реши да дойде в Русе, където театърът беше със силна трупа, големи възможности и много богат репертоар. В Русе по това време – по моя идея – беше основана Студия за певческо майсторство с художествен ръководител проф. Октав Енигареску, големия баритон, с когото Консулов продължи обучението си в продължение на три сезона.

„Когато пристигнах в Русе, в Операта имаше четирима баритони, по- добри и опитни от мен, споделя в интервю пред хориста и журналиста Жечо Христов, Консулов през 1992 г.”Това бяха: Кирил Кръстев, Наско Анастасов, Иван Добрев и Милко Касабов. Всеки от тях с изградено име и голям репертоар, и аз трябваше да намеря своето място, а тогава това съвсем не беше лесна работа…”

Мисля, че Консулов веднага намери своето място в този състав с име и потенциал. Дори твърде бързо се открои сред всички. Беше най- музикалният и учеше бързо, което диригентите оцениха високо. А тогава в Русе само групата на тенорите солистите бяха 9 ! А цялата трупа беше от 40 даровити певци от три поколения и повечето от оперите имаха тройни състави, дори такива като: „Симон Боканегра”, „Андре Шение” или „Вълшебната флейта”!

Изключителната му музикалност и интелигентност, възможностите му да превключва в различен, често пъти диаметрално противоположен репертоар, го направиха ценен сътрудник на театъра, в който по онова време се поддържаше богат афиш. Освен това, той бе и редовен сътрудник на Русенската филхармония, изявяваше се активно и като камерен концертен изпълнител. Много композитори и диригенти от столицата и страната го канеха за участия във фестивали, концерти, за първи изпълнител на български и чужди автори. По това време той изпълни за първи път много трудната /в музикално отношение / партия на Прометей от операта на Лазар Николов „Прикованият Прометей”- премиера за фестивала „Мартенски музикални дни” под диригентството на големия Добрин Петков, който ценеше високо музикалността и интелекта на младия певец от Русе. Това бе събитие от национален мащаб, сериозна заслуга за което имаше и Иван Консулов.

През първите си сезони Иван спечели лауреатски звания от няколко конкурса /Белград, Атина, Остенде, Филаделфия /, стигна дори до финала на свръх трудния Чайковски, където получи лауреатско звание при една огромна конкуренция от гласовити и отлично подготвени руски и чужди кандидати, сред които Силвия Шаш и Стефка Евстатиева. Тази награда му отвори вратите на Софийската опера и на още много врати и той заработи още по- усърдно и неуморно.

В концертния репертоар на Иван Консулов присъстваха творби от предкласиката до съвременността. В това отношение той си съперничеше единствено с Павел Герджиков от мъжете- певци. Бих казал, че беше отличен интерпретатор на музиката на Моцарт, Пипков, Равел, Брамс, Лазар Николов, Малер, Шуберт, Шуман…

Първите роли на Иван в Русе бяха от Моцарт и Росини. Неговият Фигаро от „Севилският бръснар” конкурираше този на по- опитния и по- гласовит Иван Добрев. Още по- категоричен бе успехът му в „Така правят всички” като Гулиелмо и Папагено във „Вълшебната флейта”, две много успешни постановки на режисьорите Веселина Манолова и доц. Стефан Трифонов, задържали се сравнително за дълго в афиша на института. С тях той показа, че е роден Моцартов певец / може да се съжалява, че на наша сцена не направи Алмавива в „Сватбата на Фигаро” и Дон Жуан, поставени след като напуска Русе…/. У нас никога не е имало достатъчно добри певци, годни за този деликатен стил, особено сред мъжете, и може да се каже, че Иван Консулов бе точно сред тях.

В началото на 70- те години в Русе той имаше възможност да се пробва и в трудния Вердиев репертоар. Първо като Жермон в „Травиата”, после в Граф Ди Луна от „Трубадур”, които преодоля успешно, а след тях и като Ренато в „Бал с маски” и двете баритонови партии в „Симон Боканегра” – Паоло Албиани и в трудната заглавна роля, на Симон, като дубльор на протагониста Кирил Кръстев.

Като Ренато от „Бал с маски” , роля, която застъпваха Кирил Кръстев, Иван Добрев и Анастас Анастасов, Консулов ни предложи един богат вокален образ, темброво оцветен,изпълнен със смислови акценти. Сценичната му изява тук беше много добра и хармонираше на певческата.

Във Вердиевите партии Консулов се изяви като типичен „ кавалир баритон”, което според немския термин означава: „галантност на обноските, красива музикално- текстова фраза, специфична представителност главно при роли на аристократи”. В тази поредица, по- късно, вече не на русенска сцена, той изпълни и роли от богатото творчество на Доницети, автор, който му „легна” много и поддържаше гласа му в добра форма.

Другата линия в русенското творчество на артиста беше свързана с българската и съвременната опера. На първо място: Прометей в операта на Лазар Николов „Прикованият Прометей”/ една изключително трудна партитура, на която бе първият – и засега единствен! – проникновен тълкувател/, Дядо Кузман – епизодична, но запомняща се роля от „Момчил” на Пипков за Мартенските дни през 1974 г., и още : Фердинанд от „Годеж в манастира” на Прокофиев, Ингрем в „Момчето- великан” на Хренников, Принц Орловски в „Прилепът” на Щраус- син… Беше и много добър Марсел в „Бохеми” на Пучини/ записа тази роля за „Супрафон”, Прага още в началото на кариерата си/, също и консула Шарплес от „ Мадам Бътерфлай”...

В края на седемдесетте Консулов, след като бе спечелил награди от редица международни конкурси – бе шампион сред българските певци тогава! – тръгна по света. Стигна и до Миланската скала, където участва в премиера на „Златното петле” от Римски- Корсаков. Пя на редица европейски сцени в различни опери – съвременни и от голямата класика /Верди, Моцарт, Доницети, Пучини, Чайковски /. После се установи в Берн, Швейцария. Там създаде семейството и своя дом, направи редица нови роли, сред които Дон Жуан на Моцарт, Яго от „Отело” и Фалстаф от едноименната опера на Верди / тази роля той направи в Бургаската опера за турне в Швейцария/. Дейността му в Европа продължи – на сцената и на концертния подиум. Стигна до Скалата и повечето от големите европейски сцени в Италия, Германия, Франция, Белгия, Холандия, Швейцария. Имаше шанса да участва в големи постановки на: „Бохеми”, „Селска чест”, Палячо”, „Любовен еликсир”, заедно с някои от звездите на оперната сцена като Павароти, Френи, Доминго, Гюзелев, Гяуров. Сред най- големите му творчески постижения в годините извън България бяха превъплъщенията му в трудните роли на Фалстаф, Яго от „Отело”, Макбет, Симон Боканегра, оценени високо от критиката и публиката.

Години след като напусна България и Русе, през 1996, Иван гостува на Мартенските дни в първата българска постановка на „Стифелио” от Верди / реж. Цветан Михайлов, дир. Михаил Ангелов/ , в която партнира на протагонистите Костадин Андреев /Стифелио/ и Виолета Шаханова/ Лина/ и отново доказа високата си класа на певец- музикант. През 2013 се раздели със сцената – отново в любимия Русе, в интересна постановка на Вердиевия „Фалстаф”, отново в „Мартенските дни”

„Мисля, че в Русе бях безкрайно щастлив! Без Русе нямаше да стана певец”, сподели тогава артистът.

Поставете оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.

Още по темата