Почина поетесата Лиляна Стефанова

На 01.08.2021 г. ни напусна обичаната от всички поетеса Лиляна Стефанова, съобщиха от семйството ѝ пред Епицентър.бг.

"Надявам се, че нейната обич и творчество ще остави светъл лъч във всеки един от Вас", пишат близките ѝ.

Както тя самата каза: "Моят живот е чудотворство"

ЧУДОТВОРСТВО

Какво чудотворство

да се откриеш

в неуловими съзвучия,

в думите,

в тайните на душата си.

Да се откриеш

в болката,

в надеждата,

в гордото Мога!

Да се откриеш

в нови пространства,

приятелства,

в красотата на изгрева,

в тъгата на залеза,

в зелената лудост на вятъра.

Да се подгонят

рими и багри

и да викнеш пияна от дързост:

Успях!

(София , 04.2020г.)

Поклонението ще се извърши в Ритуалната зала на Централните софийски гробища в петък 06.08.2021г. от 10.00ч.

Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София, в семейство на учители. Баща ѝ завършва Духовната семинария на Екзарх Йосиф в Цариград и българска филология в Софийския държавен университет. Пише и публикува стихове с псевдоним Димитър Бодрин. Майка ѝ – от рода на легендарния македонски революционер и учител Пере Тошев – също учителка.

Висше образование – в Москва, в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС със специалност режисура, по-късно приета в Литературния институт „Максим Горки“.

Специализира в Лондон (1965 – 1967). Завършва Писателската програма към университета в Айова, САЩ (1988).

В Опитния театър на Стефан Сърчаджиев и Петър Стойчев играе главни детски роли в пиеси за деца (1938 – 39). Като ученичка за първи път публикува стихове – в-к „Средношколско единство“ (1945), в-к „Литературен фронт“ (1947).

Първа книга стихове – като студентка (изд. Народна младеж, 1952). Преведена на руски език излиза в Москва с висока оценка от руската критика (1953).

Автор на повече от петдесет книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, публицистика, драми. Нейни стихове и проза са преведени на 31 езика. Общият тираж на книгите ѝ надхвърля 1 милион екземпляра.

В различни години – председател на Кабинета на младия писател (1957 – 1960).

Зам. гл. редактор на сп. „Септември“ (1964 – 1965).

Създател и главен редактор на сп. „Обзор“ (1967 – 1987).

Гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1988 – 1989).

Зам. кмет на София (1977 – 80). Зам. министър на образованието (1980 – 1984).

Председател на Българския ПЕН център (1980 – 1990).

Секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.

Дълги години участва в големи форуми на ПЕН и МАЛК в Ню Йорк, Токио, Париж, Лондон, Мадрид, Кеймбридж, Рим, Каракас, Хелзинки, Монреал, Сеул, Брюксел, Сан Марино, Лугано, Маастрихт, Хамбург и др.

Публикува разработки за естетическо възпитание в нашето училище (награда от ИНСЕА, световна организация за естетическо възпитание). Пише и издава книги със стихове и поеми за деца повече от тридесет години.

Поезията ѝ за най-малките десетилетия е в читанки и буквари, на страниците на всички наши периодични издания за деца.

Нейните книги, преминали през много поколения, са богато илюстрирани от видните художници Мана Парпулова, Иван Богданов, Борислав Стоев, и др.

Награди
Носител е на престижни национални и международни награди за литература, между които и за поезия за деца, някои от които:

Награда на Съюза на българските писатели (1964, 1981 и 2009);
Национална награда „Станка Николица“ (1967);
Национална награда за поезия „Яворов“ (1983);
Национална награда „Дора Габе“ (2008);
Национална награда „Константин Константинов“ (2012);
През 1984 г. Съюзът на преводачите в България също ѝ връчва своята награда. През 2008 г. получава награда от Съюза на московските писатели.

През 1971 г. е удостоена с най-висшето държавно отличие на Народна република България – Димитровска награда.