Нима има историк или влюбен в древния свят ентусиаст, който не би пожелал да разкрие загадъчния смисъл на името Олимп - Обителта на боговете ?
То съпътства човечеството от зорите на неговата история като символ на вечност, безсмъртие, върховна власт и заветна цел. Когато към името на планината Олимп се добавя това на Олимпия - равнината в Елида, в Пелопонес, посветена на Зевс, където всеки четири години се празнуват общогръцките Олимпийски игри и в гръцката земя, изтощена от междуособици, настъпва кратък мир, тогава дарбите на хората сякаш се сливат с могъществото на боговете. Върховният Бог и увенчаният атлет или поет си подават десница и епитетът "олимпийски", без да се принизява и да губи от блясъка си, добива по-човешки измерения.
В продължение на повече от две хилядолетия европейската цивилизация използва изрази като "божественият Олимп", " държавният Олимп", " културният Олимп", " литературният Олимп", "спортният Олимп" - чертаещи кръговете от ония малцина избраници, които благодарение на изключителните си дарби, късмет или успешни задкулисни машинации, са се оказвали на световния връх и са влияели върху съдбите на народите и духовните посоки на епохите.
Преносният смисъл на името Олимп ни е напълно ясен, но какво означава само по себе си словото "Олимп"? Каква е неговата етимология? Мнозина са се опитвали да проникнат в тая загадка, но без особен успех.
Освен всеизвестната планина Олимп между Македония и Тесалия -"Домът на олимпийските богове", втората по височина на Балканите, съществуват и други планини със същото име - "малкият" Олимп в Мала Азия, в близост до който е изграден древният ликийски град Олимпус - и кипърският Олимп - най-високата квота на блажения остров.
Така нареченият "малък" Олимп ( с около 400 м по-нисък от балканския ) всъщност стана повод да напиша тази статия, защото бе споменат от колегата Андрей Киряков в неговия текст "Причини, поради които все още не е даден окончателен отговор за езика на траките" - и това ми напомни обещанието, което отдавна бях си дала - да изследвам смисъла на името Олимп. Андрей Киряков споменава сегашното турско название на малоазийския Олимп - Улудаг - което ми се стори интересно. Понякога, като в случая с Одрин - Едирне ( град на едреите, великаните ), " турското" име всъщност е традиционното име, взето от диалекта на местното нетурско население - и затова много по-истинско и надеждно от запазилото се в гръцката историческа книжнина. "Даг" е планина, а "Улу" на съвременен турски ще рече "висок, голям, страхотен". Великолепно име за планина, още повече когато съименницата ѝ на Балканите, е указаната от всички древни поети и писатели "Обител на боговете". Но подобна теза има една основна слабост - словото "olympos" и неговите близки по звучене думи в древногръцкия и латинския език не означават нито "висок", нито " голям" или " страшен". Просто не фигурират в това смислово гнездо.
Изследователите, които са ровили в етимологията на названието Олимп, са проявили забележителна изобретателност. Така например авторът на една руска статия обяснява произхода на името Олимп от преиначеното произношение на lampas ( гр. ) - лампада, светлина, свещ, факел ( забравил е обаче едно важно значение на lampas - " мълния", което би изглеждало много по-подходящо ). Но за жалост, тази теза напълно игнорира факта, че навсякъде Олимп се изписва с начална "о", а и появата на звук "а" ( lAmpas ) в думата, е изцяло произволна.
Българският изследовател Д.Георгиев-Даков предлага тракийското название на улулицата - ylaux - като словесен праобраз на името Олимп. Любопитно тълкуване, което би обяснило и " турското" име "Улу-", но вече от съвсем друга гледна точка. За жалост, има толкова планини с название Олимп - и с право бихме си задали въпроса:" Нима всички те са били пълни с улулици?" Ясно е, че трябва да отхвърлим това предположение като интересно, но наивно.
Другите две възможности, указани от Д. Георгиев-Даков - че Олимп произхожда от "aulos" - типична тракийска флейта или от "тракийския глагол " olumi" - изтребвам, унищожавам - също не ми се струват достатъчно убедителни.
Спирам дотук, за да съобщя и моето тълкуване.
То се базира на простия граматически закон, съществуващ и в съвременния гръцки, че буквосъчетанието "MП" ( " MP") означава фактическо "Б" в думата. Следователно не трябва да търсим никаква носовка, а да изследваме значението на словото Олимп във вариант ОЛИБ.
Изненадващо се натъкваме на сродни имена - хърватския остров Олиб и името на абат Олиба - духовен баща на каталунците, живял в Х - XI в., наследник на вестготските крале на Каталуния, отказал се от трона и приел монашеско звание. Соча тези примери не за друго, а поради простата причина, че подобно ядро от имена съществува - нужно е само да открием етимологичната следа.
Оказва се, че това не е чак толкова непосилна задача.
Най-близката асоциативна връзка с "олиб" е думата " olibanum" - тамян. От това слово произлиза и името на Ливан. Не е необходимо да обяснявам как и защо тамянът е бил използван в култовите практики от прадревни времена. Тамянът е мазният смолист сок, който тече от вените на дървото Boswellia и на неговите разновидности. Събраната от разрезите на кората смола бавно кристализира в големи кехлибарени капки с уникален аромат и лечебни свойства, широко описани в Аюрведа и в европейските фармакопеи. И макар че Бозвелия от дълги столетия расте в ограничени ареали в Африка, Индия и Арабия, някога - "толкова някога, колкото четири хиляди лета", тя може би е избуявала и по склоновете на планините в Средиземноморския басейн и Балканския хинтерланд, които днес все още носят благоуханното име Олимп. Произходът на названието Олимп от "тамян" - OLIBANUM" - чудесно се връзва и с религиозните практики, в чийто център е бил "Домът на боговете". А от Бозвелия идва мистериозното прозвище на Неофит Бозвели.
Веществото "тамян" - olibanum - поради мазната природа на смолата - стои в центъра на словесно ядро от думи като " oleo"- мириша ( приятно или неприятно), olentia - благоухание, olea = oliva ( маслина ), oleum - масло, зехтин - и други.
Всъщност на баски език OLIBA e именно маслина.
Маслиновото дърво е дар от боговете и е много възможно тяхната Обител да е наречена на него.
Тамян - olibanum или маслина - oliba? Аз съм по-склонна да приема първото слово като първообраз на Олимп, но във всички случаи разковничето не е извън тези две понятия!
Вариант на името Олимп, според мен, е и названието на град Олинт - Olynthos - на Халкидическия полуостров.
Някога човечеството е свързвало тамяна с присъствието на своите богове - вечни, безсмъртни. Тамян, храм, олтар и човешка душа са били синоними. Днес жалкият роб се кланя на "бог долар" - а парите не миришат. Не миришат ли? Напротив, вонят на престъпление, преизподня и вечна духовна гибел.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
