3 Ноември, 2021 09:00 4 798

Караваджо - произход и значение на името

  • караваджо-
  • художник-
  • град-
  • име-
  • произход

Има ли то нещо общо с древния тракийски етнос и език?

Караваджо - произход и значение на името - 1
Снимка: Уикипедия

Само на 42 км от ломбардската метрополия Милано се намира скромно градче, бивше селце, чието име нямаше да стане известно никога и никому извън близката околност, ако не го носеше най-вулканичният гений на световната живопис - Караваджо.

През 20 век славата на Микеланджело Меризи, наречен Караваджо, надхвърли дори тази на Рафаело Санти, а в последните години се превърна в религиозна истерия, в идолопоклонство. Нашата измъчена трагична епоха търси измъчени трагични гении - а нима има творец,който по-могъщо от Караваджо, въплъщава в изкуството и в битието си , огнената сплав от бунт, насилие и мъченичество? Гърчът на тела и лица, на жили и мускули, в неговите композиции, е потопен в безвъздушен мрак, в който формите се открояват с оскъдна бакърена светлина, извряла сякаш от пъкъла или от гръдта на самия художник.

Караваджизмът не е само оригиналният почерк на великия живописец, превърнал се в неподражаем пример за тенебристите, а и начин на живот - пълна непримиримост към всякакво, дори едва намекнато, унижение от страна на "меценатите", които държат "хляба и ножа", сиромашия, скитничество, кръчми, лоши компании, побоища, проститутки, ревност, неистовост, ярост, водеща до престъпление, безконтролност - но едновременно с всичко това - фантастична воля за работа, дисциплина и отговорност пред платното.

Характерното лице с бледомаслинова кожа, с тъмни очи, лъчисти в юношеството и оловнотежки в по-късната възраст, с плътни черни вежди и ярки устни, което познаваме от автопортретите на Караваджо, се повтаря многократно в персонажите от неговите картини и някога ние с дъщеря ми си фантазирахме, че живописецът, прекалено беден, за да плаща на модели, е използвал за модел самия себе си. Но това едва ли е точно така, защото особено в зрелите си години, измъчен от преследване и бягства, художникът настойчиво впечатва собствения си образ в няколкото отрязани глави на персонажи от религиозните си композиции. Негово е и конвулсивно изкривеното лице, с виещи се змии вместо къдрици, в щита, изобразяващ горгоната Медуза, който би трябвало да се възприема като програмна творба. Тия повтарящи се автопортрети, в които няма нито капка разкрасяване, грандомания и честолюбиво вторачване в собствената персона, говорят само едно : че Караваджо възприема живота и смъртта от първо лице и е готов за страдание и възмездие.

Страховито съдбовен е фактът, че враговете на художника атакуват тъкмо лицето му и го обезобразяват до неузнаваемост. С дълбоки инфектирани рани, горящ от треска, Караваджо блуждае из блатата край малкото тосканско пристанище Порто Ерколе ( днес в провинцията на Гросето ), в търсене на трите си платна - вероятно тези, на които най-много е държал, тези, които е пожелал да подари на племенника на папата в знак на благодарност за дългоочакваната отмяна на смъртната присъда, произнесена срещу него в Рим - и които може би съвсем преднамерено са му откраднати. Тук, в летния зной, сред сухите безутешни тръстики, той пада в несвяст и подир няколко дни умира, ненавършил 39-години.

Много по-късно, когато се подготвя паметник за лобното място на художника и се разкопава гробището Сан Себастиано в търсене на неговите тленни останки, в некрополната църква е открита кратка записка от неумела ръка, с правописа на Сейчентото. От нея се разбира, че точната дата на смъртта на Микеланджело Меризи, наречен Караваджо, е 18 юли - годината е сгрешена, но днес се знае, че това е лето Господне 1610.

Колкото до неговата рождена дата - тя е 29 септември 1571. Роден е в деня на Св.Архангел Михаил и в негово име е кръстен Микеланджело. Небесният покровител е превелик - дали това не обяснява необуздания темперамент на протежето? Тъкмо откриването на кръщелното му свидетелство през февруари 2007 г., според което младенецът е роден в Милано, сякаш формално лишава село Караваджо от цялата му гордост, отстоявана през вековете - честта да бъде родно място на гения. Но малцина са чували фамилното име Меризи - а прякорът Караваджо гърми все по-мощно в изкуството и в умовете на днешните хора. В селото са родени бащата и майката на художника , тук е коренът и на двата му рода - бащин и майчин. В детството си самият той за кратко се премества да живее в село Караваджо заедно със семейството си - търсят спасение от поредната чумна епидемия, вилнееща по-безмилостно в големите градове. Но на семейство Меризи спотаяването в тихия роден край не помага особено - от чума загиват бащата,чичото и дядото на бъдещия велик живописец . Като причина за гибелта на бащата - Фермо Меризи, се изтъква и друга версия, но по-интересно е името му. Фермо в доста рядко собствено име в Италия и означава "спри!".Това е прилагателно в м.р.ед.ч., чието значение е "неподвижен" или причастие от глагола "fermare"-"спирам", но в италианския език се използва най-вече в императивна форма - fermo! - спри! (стой на място!) като се съгласува по род и число - ferma! - когато заповедта е отправена към жена и съответно - fermi! ( мн.ч ) - когато е отнесена към повече лица. Смятам, че подобно име се дава на новородени, чиито родители са губели своите дечица в съвсем ранна младенческа възраст - като заклинание към фатума - "спри!", "остани жив!". Съответствие в българската традиция са имена като Стоян, Стойко и пр.

Но нека подир това несъразмерно дълго въведение, породено от моята страстна обсебеност от личността на гения Караваджо, се върна към зададената в заглавието тема - какво означава името Караваджо и главно - има ли то нещо общо с древния тракийски етнос и език? Оказва се, че има!

Името на градчето Караваджо - Caravaggio в Ломбардия - има своя точен паралел на остров Кипър - малкият пристанищен град Karavaz в област Кирения, който днес се намира в Севернокипърската турска република и вече се нарича Алсанджак в област Гирне.Според обясненията в гръцките сайтове името на кипърския град означава "кораб". Руските етимолози обясняват произхода на думата "кораб" - " корабль" - тя логично произлиза от "кора" - от издълбания дънер на дърво, служещ за изработване на лодки - в зората на корабоплаването. Аз бих добавила още по- красноречивото българско слово "коруба" като праобраз на понятието " кораб". Латинското название на село Караваджо, споменато за първи път през 10 в. е Caravagium. Латинският глагол "vagio"- крещя, издавам вопли - по-скоро няма нищо общо и в не в тази посока трябва да се търси смисълът на името. Но виж "vago" е нещо друго - този глагол означава " блуждая", "странствам", "пътешествам", "скитам" ( оттук идва италианският глагол vagare, субстантивът " vagabondo"- скитник ).

Така в името Karavaz разпознаваме словото "кораб" - средство за воден транспорт на хора и стоки. А предвид прадревния произход на населението на остров Кипър ( самото име на острова означава "кипър" - строен, гъвкав - откъдето произлиза и названието на кипариса), можем да бъдем сигурни, че и названието на град Karavaz има тракийски корен и смисъл. Това тракийско име са възприели гърците ( гръцкият език е дериват от тракийския ) и то се е запазило през вековете до момента, в който турците са го променили в унилото Алсанджак.

"Стемата" - гербът на градчето Караваджо - представлява щит, разделен на четири полета - две червени и две бели, шахматно разположени. Щитът е обрамчен с лаврови клонки и увенчан с корона - впрочем короната е атрибут в гербовете на почти всички италиански села. Мегаломания или спомен от монархическата епоха - не е важно. Важното е, че този величав символ на царската власт също произхожда от "КОРА". Какъв е първообразът на "КОРОНАТА"? - Венец от сплетени клонки.

Много пъти съм казвала, че на Апенинския полуостров е по-лесно да намериш селище с древен тракийски произход, отколкото поселение, нямащо нищо общо с траките. Но как тракийският "кораб" е заседнал в Паданската равнина?

Ето някои варианти на отговора :

1. Жители на Кипърския Karavaz още в древността са се установили в Северна Италия и са създали селище, което са нарекли с името на родния си град. Обратното - италийци да са положили основите на кипърското селище по ред причини е по-малко възможно.
Вариантът "преселение", който съвременните учени винаги изтъкват като причина за сходствата в имената или елементите на културата на отдалечени един от друг обекти, обаче никога не е звучал сериозно в моите уши. Много по-уместно е да се съгласим, че цялото Средиземноморие и неговият хинтерланд в прастари времена са били населени от групи на един и същи етнос, говорещи сходни езици.

2. Преди два милиона години сегашната Паданска равнина е била част от т.нар. Паданско море ( доказан научен факт). При по-нататъшното оттегляне на водите, са останали плавателни водни басейни и в крайбрежните селища, едно от които е днешното Караваджо, са били използвани кораби.

3. При основаването на село ( днес градче ) Караваджо, е намерен изкопаем кораб и този факт е определил името на селището.

4. Река Серио ( Serio ), която тече в близост до градчето Караваджо, както и езерцата по нейното течение, които формират днешния "Регионален природен парк Серио", в далечното минало са били много по-пълноводни и съответно плавателни.

Всички изброени "възможности" обаче си остават само докадки. В околностите на градчето Караваджо не са предприемани хидро-геоложки изследвания с голям размах, нито са правени езикови дирения, за да се установи произходът на името. Но "словесната археология" много често изпреварва реалната и проправя път към откритията на бъдещето.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА



Свързани новини