В статията си "Атлантида в Америка", любезно публикувана от ФАКТИ, с две изречения описах този феномен, на който посвещавам и настоящия текст.
В "коментари" под цитираната статия веднага се намериха хора, които без да имат понятие за какво става дума, обругаха както моето твърдение, така и мен самата. Ако тези лица познаваха убийствения бумерангов ефект на словото и колосалната му енергия, никога нямаше да си позволят да хвърлят скверни думи срещу другите. В духовния свят грозните думи и престъпните дела са равнозначни, те са плод на еднаква душевна нагласа. Неслучайно този хулителски жаргон в България беше специално селекциониран и издигнат в ранг на медиен език и средство на общуване между хората. Днес всички виждаме резултата - страната ни се покри със смет и смрад в буквалния, материален смисъл на понятието. Ако искаме да спасим земята си от престъпления и душите си от грозота, трябва най-напред да изчистим езика си от сквернословия.
Дотук. Римляните са казали: "Intelligenti pauca". Умният разбира от половин дума, а глупецът никога няма да разбере, дори ако му повтаряш едно и също цял живот. Ето защо, според древните, невежеството е робство, а глупостта - самоубийство за народите. Днешното българско битие е горчиво потвърждение на тази мъдрост.
"Феноменът на завърналото се име"( позволявам си да го нарека така), който илюстрирах с удивителните сходства между имената Атлантида, Атлантис ( а-талас, talas - море ) и Америка ( а-мер, mer, mar - море ), може да бъде онагледен и с други двойки понятия - едното от които е прастаро, а другото - съвременно. Обръщам внимание, че в случая не е важно какъв смисъл се приписва днес на съвременното име. Важното е, че по някакъв базов, " дълбинен" признак, съвременното понятие припокрива древното и би могло да се смята за негов синоним. Това "свръхестествено" явление ни доказва, че името - идея = същина - играе първостепенна градивна роля в духовния свят, чието отражение е материалният. Впрочем всички религии споделят това становище - с изключение на една - най-човеконенавистната - материализмът.
Известният писател и изследовател Алек Маклелън заявява, че името Бразилия, дадено в 1500 г. от португалския крал Мануел Щастливия на огромната територия, завоювана за неговата корона от конквистадора Педру Кабрал, всъщност е било най-древното име на тази земя, наричана от старите ирландци Hy-Brasil от незапомнени времена. Според Маклелан Бразилия е била една от най-мощните колонии на Атлантида. Съвременните енциклопедии твърдят, че ирландското название се отнася за митичен остров в Атлантическия океан, на 200 мили от западните брегове на Ирландия, който ту се появявал, ту изчезвал в дълбока мъгла, но все пак е отбелязван на някои стари карти като овално парче земя, прорязано по диагонал от река(?). Ирландското му име, което варира - Hy Brasil, Hy- Breasil, Hy Breasal, Hy Brazil - според етимолозите произлиза от "потомци" - bress, brass - или от "ценност", " красота". Идентифициран е с легендарния Остров на блажените. Днес той не фигурира на нито една съвременна карта и се смята за "грешка" на старите мореплаватели, въпреки че някои от тях са оставили записки с описанието му. Пълното съвпадение на името му с това на държавата Бразилия е определяно като " случайност". Както е известно, днешното название на Бразилия, се дължи на "пау бразил"( paubrasilia echinata ), дървото, чиято дървесина боядисва тъканите с особен червен цвят, подобен на жарава, тлеещи въглени - браса ( braise - фр.ез.).
Случайност? Има ли нещо "случайно" във вселената?
Примерът, който ще приведа по-долу, е наистина удивителен и по категоричен начин потвърждава феномена на завърналото се име, изключвайки всяка "случайност".
Нека си спомним Овена със златното руно от мита за Фрикс и Хела, децата на Атамант, цар на Беотия. Историята е подробно описана от Аполодор в неговата " Митологическа библиотека". Изтръгвайки се от козните на злата магьосница Ино, втора жена на баща им, Фрикс и Хела се качват на осигурения от Хермес, по молба на майка им Нефела, "овен" и политат над морето, за да се спасят в далечни земи. Хела пада във водите на протока, наречен по-късно Хелеспонт - на нейното име, а Фрикс се приземява във владенията на Еет и поверява на колхидския цар прословутото " златно руно".
Питали ли сте се някога за какъв "овен" иде реч? Аз винаги съм разглеждала "митологията" като непокътнато синтезирано историческо познание и въпросът за " овена" живо ме е интересувал още от ранно детство. Тълкуване на този " мит" давам в статията си "Чудовища и машини" ( включена в книгата "Атланти и чудовища", 2018 г. ), в която доказвам, че "овенът" е ни повече, ни по-малко, вид открит летателен апарат. Ако беше с кабина, Хела трудно би "паднала" от него, освен при катастрофа, в която би загинал и Фрикс. Апаратът явно е имал зооморфен дизайн, каквито са били голяма част от машините на предходната цивилизация. Особените ръкохватки, подобни на тези на съвременния мотоциклет, са увеличавали приликата с "рогата" на овен.
Но забележете - това странно летателно средство не е описано само в творбите на древните историци, то присъства и в българския фолклор! В приказките за "долната земя" се говори за "бял и черен овен", очакващи да понесат юнака, който пада от "горната земя" в някакъв комин - вертикално съоръжение, водещо в "долните светове". Ако юнакът падне върху гърба на белия "овен", той полита с него в първата долна земя и пътешествието му има всички изгледи за щастлив изход. Но ако юнакът има лошия късмет да се стовари върху черния овен, "животното" т.е. "апаратът" го понася към още по-долната ( втората долна ) земя, където го очакват страховити срещи и неясно бъдеще.
"Апаратът" е зооморфен, но защо тъкмо "овен"? Както винаги разгадката е на една ръка разстояние и се корени, не другаде, а в името.
На латински език названието на овена е aries, arietis. Но aer, aeris пък означава "въздух"," мъгла" на латински, съответно aera - на гръцки. Прилагателното "въздушен" на латински е aerius. Забелязваме невероятно, почти омонимно звуково сходство между понятията "овен" и "въздух", "въздушен". Изненадите обаче не свършват дотук. На латински език aerarius означава " меден, бакърен", "aeratus" значи " обкован с мед", а aes, - eris ще рече "мед" или " бронз", както вече писах в статията си "От Арма до Армагедон". На английски "овен" е ram. A на италиански "rame" е мед, бакър. Това словообразуване в древните езици се дължи на факта, че в зората на времената нашите предци са имали възможност да наблюдават зооморфни - с вид на "овен" - въздушни летателни апарати, обковани с възлюбения на атлантите метал - медта, бакъра, който сияе дори по-силно от златото. Това не е бил бакърът, който бързо се окислява и добива зелена патина - не е медта, която познаваме днес. А някаква особена, изкуствено обогатена разновидност на този метал. Именно от нея са изработени "чудовището" Медуза и много от машинариите на Форкас. Разбира се, напълно приемам възможността конкретният "овен" на Фрикс и Хела, да е бил обкован със злато, щом така твърдят древните хронисти.
А кое е " завърналото се от древността име", днешният двойник на прастарото название "овен" ( въздушен летателен апарат на атлантите )?
Това е френското название на ufo - "неидентифициран летящ обект". Французите наричат ufo - objet volant non idetifie. Преведено дума по дума - обект летящ не идентифициран. Съкратено OVNI.
ОВНИ с кирилски букви.
Съвпадението е пълно.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
