Вълдобрев: Младите са най-прецакани

Ежегодното събитие на Dir.bg He's The Man влиза в обувките на музиканта, актьора и писателя Стефан Вълдобрев. Деян Веселинов разговаря със Стефан Вълдобрев за житейските премеждия, вдъхновения и творчески път.

Особеното живеене днес

"Объркан съм като всички. Чудя се какво се случва. Разсъждавам, размишлявам. Това е страшен недостатък. Човек, който много размишлява, не се справя лесно."

Какво е щастие?

"В моя речник няма дума щастие от много години. Сам съм си забранил да я използвам, не знам защо. Може би, защото е имало някакви кратки мигове, в които съм се чувствал така и веднага след това нещо ме е събаряло. Това е като предпазна реакция. Криворазбрана мъдрост."

Думата успех и изкуството

Музикантът и актьор Стефан Вълдобрев разказва за творческия и житейския си път в рамките на кампанията He Is The Man 2021

Успехът при творците означава да се чувстваш разбран.

"Важно е, когато пишеш нещо и искаш да достигнеш точно определена емоция, да видиш, че хората са я разбрали."

Последните 5 години се оказват благословен период за Стефан Вълдобрев, защото всичко, което правят с екипа му, е получавало разбиране и емоционален отзвук.

Как дете на машинни инженери става артист?

"Родителите ми се чудеха същото. Тайно съм наблюдавал техните реакции през годините, когато съм имал концерти и изяви. Те винаги са се чудили на това, как е било възможно да се случи!"

Отговорът е, че когато машинните инженери са хора на духа и се интересуват от изкуство, това няма как да не повлияе и на тяхното дете. Стефан Вълдобрев разказва, че родителите му са купили апартамент, който бил все още празен, без никакви мебели вътре, но с пиано.

"Аз много по-късно осъзнах какво значи това пиано. Като бях малък, то беше голяма мъка. Символ на това, че трябва часове да седя на него."

Семейството

"И от страна на майка ми, и от страна на баща ми, в семейството ми има безумно интересни разказвачи. Във Велинград, откъдето е майка ми, веднъж се събрахме целият род. Седнахме, извадиха се ракиите и вината, започна да се рецитира и да се пеят македонски песни. Имаше искри в очите на хората, прегръдки... Една сицилианска палитра."

Разказвачите на истории

За доброто разказване на истории заслуга имат роднините. Те имат тази дарба.

"Много рано започнах да разказвам истории. Тогава започнах да пиша и първите си песни. Това беше някъде 10 клас. Аз пишех много поезия и много по-късно започнах да обличам тази поезия в мелодии."

Читалища, самодейни сборища - това са първите места, където Стефан Вълдобрев, още в гимназиалните си години, прави първите концерти.

Той споделя, че притеснението му било голямо, но по-късно театърът го прекършва. Защото на сцената излизаш и си това, което си - напълно открит пред публиката.

1989!

В паметната 1989 г. Стефан Вълдобрев е приет да учи английска филология. После обаче кандидатства във ВИТИЗ. По какъв начин е осъзнал политическите събития през тази година?

"Осъзнаването идва в края на 20-те години. Като дойдоха промените, ние не ги мислехме. Ние ги искахме. Състоянието, в което бяхме тогава, беше, че няма начин да не се случат. Имаше една такава вътрешна убеденост в младите хора. Всичко беше стигнало до ръба. Усещаше се някаква страшна енергия, сякаш ти си го предизвикал. Това разбира се е голяма илюзия, но тя ти дава крила."

Стефан Вълдобрев все пак възприема себе си като човек на настоящето. Споделя, че по-скоро си спомня музиката на 90-те с носталгия.

Според него усещането, че нещо голямо предстои да се случи, е огромен стимулатор.

"Такова усещане вече няма никъде по света."

Каква е музиката на 90-те?

"Имаше от всичко за всеки. Във всеки възможен стил. Включително и прословутата чалга. Но имаше и технопаради с десетки хиляди хора по улиците. Беше като овощна градина с по нещо за всеки. Тогава все още продуцентите не бяха по-важни от изпълнителите. В момента приходите от реклами станаха по-важни от децата в риалити форматите."

Парите в изкуството

"Не съм тръгвал никога към нещо с мисълта за пари. Никога не гледам на това, което правя, като на бизнеспроект."

Важното е всичко да има смисъл. Дали ще има удовлетворение след това.

"Никога не съм могъл да се пазаря. Изчервявам се, когато говоря за хонорара на групата."

Стефан Вълдобрев следва правилата на своята работа, в която го движат не парите и големите суми, а връзката с публиката и нейната всеотдайност.

Менторите в живот

Сред актьорите в България има голямо уважение към Учителите.

"Всеки актьор винаги казва класа на професора, в който е завършил. Нашата източна школа държи много на учителите. Моят клас говори с огромна гордост за проф. Азарян и Тодор Колев."

Вълдобрев обича да помага на млади хора и вижда в тях желание за развитие и израстване.

"Имал съм много тежки периоди в живота си. Когато родителите ми си отидоха. Тогава театърът отново се появи като нещо спасително, защото отивах в театъра и си давах сметка, че всички тревоги и бесове мога да ги изкарам на сцената. Действа като терапия."

Дава си сметка, че с особената ситуация последните 1-2 години, смехът и самоиронията са най-добрата терапия, която може да те задържи на повърхността.

"Всеки да си намери общност от хора, с които да се смее" - това е моят съвет. Стефан споделя, че зимата, евакуиран в Созопол заради пандемията, единствено в дългите разговори с момчетата от групата е намирал спасение.

Вярата

"Това е нещо много лично. То се усеща. Трудно се говори за него. Ако истински се усеща, човек не може да го обяснява."

"По съветите и поуките съм доста слаб" казва Вълдобрев, но добавя, че в "Книга за песните" е описал всичко, което си е извадил като житейски поуки досега.

"Най-важната стъпка е да усетиш кое е най-важно в живота ти. То е като влюбване. Трябва да го хванеш и да не го изпуснеш."

"В един момент трябва да се лишиш от егото" - макар и в сферата на изкуството това да е трудно, казва Стефан.

"Ако има сегмент от обществото, който се чувства най-прецакан от всичко, това са хората до 30 години. Те влизат в един враждебен свят, в който не знаят какво се случва. Обществото ни трябва да обърне внимание на тези хора, защото те са най-уязвими. Стискат зъби, мълчат, а ние им оставяме руини."