30 Ноември, 2021 11:15 6 250

Синовете на Зевс и Европа

  • зевс-
  • европа-
  • минос-
  • сарпедон-
  • радамант-
  • имена-
  • произход-
  • значение

Значение на имената Сарпедон, Радамант и Минос

Забавни са заключенията на някои " предучилищни етимолози", които " обясняват името Сарпедон като " Кривчо", а Радамант - като " Този, който се много се радва и има голям успех". Колкото до Минос, единият от тези "етимолози", без много да му мисли, невинно си е "присвоил" моята дешифровка на това име ( " присвояване" - така в епохата на соца наричахме кражбата, за да не обидим - не дай, Боже - някой крадец ).

Е, сега ще се опитам да "обриша от калта" - по думите на дядо Вазов - благородните имена на Зевсовите синове и да прибавя още някои важни елементи към моето тълкуване на името Минос.

Тези имена са основополагащи в понятийната система на човечеството. Те имат своя паралел в санскскрит и своя смисъл във

ведическата философия. Ако обаче се спрем на повърхностния слой от значения, естествено ще стигнем до алогични и направо комични изводи.

САРПЕДОН - Освен Сарпедон, син на Зевс и Европа, съществуват още три митологически фигури,носещи това име. Ясно е, че името е съставно и се състои от две части - САР и ПЕДОН. Превеждам първата част като "цар", имайки предвид имената на асирийските и вавилонски царе, съдържащи тази частица - Сарданапал, Балтасар. Името на прославения византийски пълководец от тракийски произход - Велизарий - също носи тази частица.

Необходимо е да отворя кратка скоба и да изясня, че напоследък се правят опити частицата "сар" в тези имена, да бъде представена като "Ешара". Ешара или есхара може да означава само "бели хора" ( ас-хара ), но "сар" или "зар" има друго значение.

"Зар" ще рече сияен, озарен, озаряващ, откъдето идва и титлата. Но един по-дълбок размисъл над тази частица и титла, ме накара да прозра в нея един още по-древен, скрит в мрака на десетки хилядолетия смисъл - saur - рептил, гущер. Не е толкова възмутително, защото земята е владяна от различни раси или поне различни раси са се борели за власт над нея, включително тази на гигантите - получовеци - полувлечуги с грамадни размери. Да изведа частицата "сар" от saur в името на Сарпедон, ме подтикна и втората му част - ПЕДОН, тъй като често най-древните имена са "тавтологични" - състоят се от две различно звучащи части, които обаче се припокриват по смисъл. Обяснявам си това с разликата в епохите,промяната на езиците и различията в териториите и народите, в чийто словесен фонд навлиза ново за тях понятие - те не го разбират и добавят към чуждото име същите характеристики, които то вече съдържа, само че на техния език. ПЕДОН за мен означава ПИТОН- PYTHA- ПАЙТА, ПИДА - ЗМЕЙ. То произхожда от санскритското PYTHA със същото значение.В шактризма PYTHA се наричат няколкото десетки първостепенни светилища по земята, бележещи частите от тялото на Деви. Сещаме ли се за прорицалището в Делфи - название, което дешифрирам като производно от Деви - и за първичното име на това светилище - Питон?

"Откритието" на пишман-лингвиста, че Сарпедон иде от "сърп" ( извит, крив ) и следователно означава Кривчо, се базира на повърхностна, вторична връзка ( змията се извива ) и естествено води до погрешни изводи.

Същото е и положението с името на единия от другите двама синове на Зевс и Европа - Радамант.

РАДАМАНТ - "Езиковедът" правилно се е насочил отново към санскритско понятие, но отново е спрял на илюзорната повърхност, която за пореден път го е изпързаляла. Да, санскритското слово RADHA означава "радост", близостта на българския до санскритския се подчертава от съществуването на идентични понятия и имена ( Радко,Рада ),но те в съвременната понятийна система, са лишени от древната си дълбочина, от вложения в тях пластов, многолик и величествен смисъл. "Радост" е емоция, недълбинно понятие, идеята за "успех", също съдържаща се в RADHA, е олекотена и приравнена към лично благополучие - "рахатлък", което,колкото и чудно да е,също произлиза от RADHA. Но дълбокият смисъл на това синкретично санскритско понятие е " ОБЩОЧОВЕШКИ УМ" и именно така би трябвало да разбираме първата част от името на Радамант, божествен потомък и съдник на душите в подземния свят. Това разбиране идеално съвпада с названието ВЪРХОВНА РАДА на Украинското народно събрание.То съответства и на старинния глагол "радя" - работя,творя. Един върховен устрем на човешкия ум да твори,да постига напредък и успех в името на доброто, на щастието. Е, поне някога е било така!

Втората част на името - МАНТ - пък е съвсем лесна за тълкуване и изкривяването ѝ в "имам","имане" буди дори не смях,а недоумение. MANTH и днес е универсална за почти всички арийски езици дума и означава "ум", "съзнание". Трактовката ѝ като "дух" е също твърде честа, но по-неточна. MENS на латински, MENTE на италиански и пр. Явно и в името на Радамант имаме тази тавтология, която подчертах в името на Сарпедон. Хрумва ми,че от manth произхожда и думата "мантия" - първичното значение на която може би не е "тъкан", "царско наметало", а аура - невидимата харизма,която обгръща изключителните хора - водачи и съдници. Всички тези тълкувания са подходящи за личността, ранга и значимостта на Радамант, които надхвърлят измеренията на човешкия свят.

МИНОС - цар Минос може да бъде смятан за един от основоположниците на цивилизацията на европейския континент, живата връзка между атлантите и новата човешка раса. Името му, което явно се е произнасяло Мино в дълбоката пеласгийска и тракийска старина, е все още живо в България и Италия - Мино, Минчо, Мина. Свети Мина носи същото име и неслучайно той е светецът, който помага на слепите да "прогледнат".

Но ето че и един от най-известните египетски фараони, обединителят на Горен и Долен Египет, е имал много сходно име - Менес, а Херодот направо го назовава Мин, което вече говори не за сходство, а за идентичност. Съществуват следи от името Мин и в други райони на планетата.Това означава,че то има общочовешки смисъл и единен - божествен произход.

Свързах това име с тайнствените слова "мене мене текел упарсин", изписани с огнени букви на стената на залата, в която пирувал последният вавилонски цар Валтасар, докато персийският владетел Кир вече завземал града му. Пророк Даниил, в чиято книга във Вехтия завет, е описан този потресаващ епизод, превежда веднага страшното Божие предупреждение или по-скоро присъда.То гласи: "преброен претеглен разделен" или "преброен претеглен (намерен) дребен ( според трети тълкувания -" предаден на персиеца"). "Текел" и "упарсин" звучат несъмнено познато - "топло" - за българското ухо, това са българските понятия " претеглен" и "ситен"(наситнен, направен на парчета, разпарчетосан). Но какво означава "менес"?

Обяснението на тази дума, според тълкувателите на Библията е "царство" - "царството ти е преброено" - в териториален и времеви смисъл. Но аз тръгнах в друга посока, вземайки за отправна точка прастария израз "амин!" ("амен!"). Това понятие, влязло в християнската традиция от иврит, а в иврит от арамейския език, и в дълбоката древност, както и сега, е представлявало отклик на вярващите

по време на култовите практики. Най-общо може да се преведе като "Воистина!", което е почти идентично с общоприетия му днес смисъл - "Да бъде!".То произхожда от "оман",омен" название на специфична конфигурация на съзвездията, предсказваща, според вавилонската астрология, събитие, което непременно ще се случи и няма начин да бъде предотвратено.Веднага ми дойде наум понятието неМИНуемо,което съдържа в сърцевината си корена "мин"(минавам) - идеята за път и време.

Словото "мин - мен - мене" се оказва средоточие на понятията за "истина" и "път". Каква по- точна дешифровка би могло да има името на цар Минос - неподкупен съдник на човешките дела и изминатия от човеците житейски път? Но някои западни автори - с основание - извеждат от него и думата "man"( човек, мъж ). Според мен изключително обилното на идеи понятие " име", също произхожа от ядрото "мин-мен- мене",а оттам идва и "имение" - "владение", "царство". Ето го,освен всичко друго, и обяснението на названието на планината Имеон.

Едно от основните разкрития от горепосочените съждения, е произходът на фундаменталния глагол " имам"("иметь")!

Ето че описвайки пълен етимологичен кръг около старото тълкуване на словото "мене"("царство"), аз се завърнах в същата точка, но обогатена с огромен набор от изключително важни,основни за речта,произхождащи едно от друго, понятия: Имам ( владея ), Път и Време (минавам, минута),Творение ( човек ), Истина, Име! Всички те са аспекти на божественото, негови ИМАнентни имена!

Автор: Милена ВЪРБАНОВА



Свързани новини