Артистичното съсловие изпрати Рангел Вълчанов

Стотици близки, колеги и почитатели се събраха в кварталната софийска църква на Рангел Вълчанов - „Свети Георги“, за да му се поклонят и да го изпратят в последния му път. Пред храма в продължение на дълго време се виеше огромна опашка от благодарни зрители, дошли да му окажат сетна почит, а много венци останаха отвън.

Сред опечалените, наредили се за поклонение пред големия кинорежисьор, бяха актьори, режисьори, певци, художници, журналисти, общественици... Татяна Лолова, Стефан Данаилов, Илка Зафирова, Стоян Алексиев, Цветана Манева, Ивайло Христов, Мая Новоселска и Теди Москов, Георги Мамалев, Людмил Стайков, Георги Стоев-Джеки и Христо Илиев-Чарли, Евгений Михайлов, Силвия Лулчева, Марта Вачкова, Георги Чапкънов, Йорданка Христова, Стефан Димитров, Камелия Тодорова, Георги Лозанов, Найо Тицин,  бяха само някои от представителите на артистичното съсловие, което боготвореше мъдреца от Кривина.

Анжел Вагенщайн, кинорежисьор и писател: „Филмовата академия трябва да определи награда за високи постижения в българско кино "Един Рангел". Сега имаме за съжаление 0,002 „Рангела“... Велик шоп, с когото трябва да се мери цялото ни кино“.

Георги Стоянов, кинорежисьор: „С Рангел си отива онова, което създаваше атмосфера на талант, на творчество, на присъствие на съмишленици в културата... Разберете, че си отива един колос. В нашата култура от няколко зими наблюдаваме как ги прибират на по-добро място и започвам да усещам това, което се нарича осиротяване“.

Коста Биков, кинорежисьор: „Общуването с Рангел Вълчанов трябва да се смята за взето висше кинообразование, аз имам поне четири семестъра при него“.

Татяна Лолова, актриса: „Когато отидох на фестивал в Чехия, много студено ме посрещнаха. Аз обичам чехите, но те са сдържани. Но изведнъж казаха „Това е сънародничка на Рангел Вълчанов и на Методи Андонов“ и започна такова ухажване... Той остава до безкрайност жив с това, което е направил“.

Мария Статулова, актриса: "Безкрайна обич имам с Рангел, в най-прекрасния, най-светлия смисъл. Просто бяхме като две палави деца, на които никога не им стига да се наиграят и да се насмеят“.

Николай Николаев: "Всеки гений носи у себе си доза лудост, при Рангел тя беше двойна доза...“.

Джони Пенков, кинорежисьор: „Лачените обувки на незнайния воин“ е най-българският филм, направен с много чувство и любов, защото това е детинството на Рангел“.

Джоко Росич, актьор: „Рангел вече го няма, няма я бързата мисъл, която изпреварваше времето с 400 години... Нали знаете, приятелството не е въпрос на присъствие, а е въпрос на обич...".

Цветя поднесоха и шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров, Меглена Кунева, Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски, Красимир Велчев.

Рангел Вълчанов почина на 30 септември, дни преди да навърши 85 години, след продължителна битка с рака. Болестта отне гласа му, но не и неговото слово и отдадеността му към киното. Без Рангел Вълчанов нашият български свят би бил по-сив, неартистичен, груб и нечувствителен. Той си отиде от нашия свят, но където и да е, ще бъде винаги "немирната птица любов", убедени са онези, с които професионалният му път се е пресичал.