1 867 1

Пръстовият отпечатък в здравеопазването

Българите отново оглавихме черна статистика в ЕС. Oколо 17 000 умират преди пенсия

Колаж: Факти.бг
Колаж: Факти.бг
Венцислав Михайлов

2016 г. премина под темата за пръстовия отпечатък в здравеопазването. Той беше въведен от здравния министър в оставка Петър Москов с обяснението, че така ще намалеят злоупотребите в болниците.

Системата беше една от реформите в здравеопазването,

която здравният министър, сега в оставка, въведе по време на мандата си. Междувременно той получи три обвинения в прокуратурата за друго решение по време на работата си – бартера с Турция за ваксини.

Системата стартира в началото. Целта на въвеждането на кода, станал популярен като пръстов отпечатък, е да се намалят злоупотребите с парите на здравноосигурените граждани.

Регистрацията на пациентите предизвика гневни реакции на гражданите.

От момента на влизане в сила на тестовата система за вход в болницата с пръстов идентификатор, 364 хиляди пациенти са се отказали да постъпят по този начин в лечебно заведение, но пък хоспитализациите за периода ноември 2015-а година, в сравнение с ноември 2016-а година, са намалени с 18 хиляди, което е добър ефект от въвеждането на пръстовия идентификатор, съобщи заместник-здравният министър в оставка и председател на Надзорния съвет на НЗОК – д-р Ваньо Шарков..

На 21 ноември Върховният административен съд обяви пръстовите отпечатъци в болниците за невалидни. Решението на тричленен състав на ВАС не е окончателно. Системата за чекиране с пръстов отпечатък в болниците бе въведена преди по-малко от месец – на 1 ноември. Според магистратите в случая е „очевидно, че въвеждането на пръстов идентификатор, вместо на документ, който да съдържа информация за здравните данни на лицето и да осигурява достъп във виртуална среда до тях (електронна лична здравна карта или тя е съвместена с личната карта за самоличност) усложнява трансграничното легитимиране. Това противоречи на съюзното право, което цели унифициране на вида на идентификация с оглед придвижване, сигурност и получаване на медицинска помощ в държавите от ЕС”. Това заявиха от ВАС.

Старите проблеми и през новата 2017 г.

Според размера на публичните разходи (4.2% от БВП) за здравеопазване България е на едно от последните места в целия Европейски съюз. Това е основната причина за огромния размер на доплащане от страна на пациентите, който достига и надминава 50% от всички разходи и е най-висок в Европейския съюз. Предвидените в бюджета на НЗОК за 2017 година разходи няма да променят тази тъжна констатация. Това обявиха от Сдружението на частните болници. В същото време като общ размер на разходите за здравноосигурителни плащания – 3.032 милиарда лева, България остава много далече от нивата в другите Европейски държави. Така например публичните разходи за здравеопазване в Австрия, която е съпоставима като територия и население, са 42 милиарда евро или 14 пъти повече. Тази огромна разлика се отразява на качеството и за съжаление в най-голяма степен на възнагражденията на медицинския персонал, които са убедително най-ниски в Европейския съюз.

Едва 23% от стойността на изписваните лекарства и медицинските изделия (изкуствени стави, стентове и др.) в България се поемат от публични източници, като Здравната каса и застрахователните компании. За сравнение: в ЕС публичните разходи за медикаменти и консумативи покриват две трети от стойността им, а в Германия, Люксембург и Нидерландия този дял е дори над 80%.

Процентът на разходи за лекарства е непропорционално висок и е близо 30%.

Сравнителният преглед на всички здравноосигурителни системи в ЕС показва средно ниво на разходи за лекарства между 15 и 18% от всички разходи за здравноосигурителни плащания. Основната причина за това обаче не е във високите разходи за лекарства, а в прекалено ниските разходи за всички останали дейности, финансирани от НЗОК.

НЗОК продължава да дължи на болниците над 60 милиона лева

неразплатена дейност за 2015 година. Смятаме, че Народното събрание следва да заложи в проекта за бюджет на НЗОК за 2017 година тази сума и да започне нейното изплащане. Недопустимо е към българските болници да се поставят лимити и ограничения, а на болници в други държави да се изплаща всяка отчетена от тях сума, въпреки че НЗОК няма абсолютно никакъв механизъм за контрол на направените там разходи.

През 2015 година НЗОК завърши с излишък от 7 милиона лева, заради събраните в повече здравноосигурителни вноски, но тази сума не бе отчетена в бюджета и не бе изплатена за здравноосигурителни плащания, въпреки че Закона за здравното осигуряване постановява, че събраните от здравноосигурителни вноски средства не могат да се разходват за друго, припомнят от Сдружението на частните болници.

Скритите възможности за повече пари в НЗОК

Общата философия на закона е да създаде условия за равен достъп на гражданите, независимо от тяхното материално състояние и доходи. В тази връзка законодателят е предвидил децата да се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Предвидено е също други категории граждани – пенсионери, студенти, пострадали при изпълнение на служебни дълг, граждани, получаващи енергийни помощи, получаващите обезщетение за безработица, лишени от свобода и др. да се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Общото между всички тези категории лица е това, че нямат достатъчно доходи и/или имущество, за да го направят пълноценно, както останалите.

Изцяло извън философията на здравното осигуряване е предвиденото в чл. 40, ал. 1, т. а) изключение, че с отделен закон може да се предвиди за други категории лица здравната им вноска да е за сметка на ведомството, сиреч държавния бюджет. Такива са държавните служители по Закона за държавния служител, прокурорите, съдиите и следователите по Закона за съдебната власт, военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили.

Всяко едно от лицата, визирани в тези закони получава достатъчно доходи, че да може да си позволи да заплаща здравноосигурителна вноска. В този смисъл приравняването им с пенсионерите, безработните и децата е изцяло в разрез с философията на Закона за здравното осигуряване.

Нещо повече, други работници и служители, работещи в бюджетно финансирани организации, като например учителите се явяват дискриминирани спрямо цитираните по-горе изключения по отношение на заплащането на здравноосигурителната вноска. Възниква въпросът защо учителят да е по-малко важен за обществото от държавния служител или прокурора и следователя. Освен че е принципно правилно поправянето на това непсраведливо третиране, то би спомогнало за увеличаване на приходите на НЗОК без да се товари държавния бюджет.

Тази реална възможност за увеличаване на приходите, която не е била използвана от самото създаване на НЗОК.

Всичко това ни поставя начело на поредната черна статистика.

Най-високата в Европа преждевременна смъртност, причинена от неинфекциозни болести, сред хората в активна икономическа възраст е регистрирана в България.

Годишно около 17 000 българи на възраст между 25 и 64 години приключват твърде рано жизнения си път.

Това сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в документ, озаглавен "Поглед върху здравеопазването в Европа 2016".

Документът отбелязва, че това е осезаема загуба за все по-дефицитната работна сила за икономиката на България. Липсата на адекватна информационна кампания и традиция за профилактични съчетани с високия процент на неплащане на здравни вноски само прави картинката в здравеопазването по-черна.

Тук България и Румъния си оспорват първенството. По тази причина над една трета от нуждаещите се от лечение българи при нужда могат да се обърнат единствено към екипите на Бърза помощ.

Според данните на ОИСР, България твърдо заема последното място в Европа по дял на средствата, отпускани за превантивни клинични изследвания и дългосрочни медицински грижи за възрастните и тежко болните пациенти...

А промяна за 2017 г. просто е наложителна, но партиите пак загърбиха здравеопазването...

България


Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • мими (гост)
    Отговор
    1 09:58  29.12.16
    В България здравеопазването никога не е било приоритет на държавата. Безработни, работещи на минимална или малка заплата са задължени да си плащат здравните осигуровки, а прокурорите, съдиите и разни други които получават по 2000-3000 лв. месечно а във висшите съдилища още повече не ги плащат. Ако това не е несправедливост - здраве му кажи. Как тогава да се напълни бюджета, като сигурно и ДОД не плащат защото са държавни служители пък ние плащаме плосък данък?

Напиши коментар:


Публикувай