2 021 0

Притча: Погледни в кутията

Погледни в себе си и намери богатството там

Събина Андреева

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. - Да имаш малко дреб­ни? - смънкал просякът, протягайки по навик старата си шапка.

- Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал:

- Какво е това, върху което седиш?

- Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара ку­тия. Седя на нея, откакто се помня.

- Поглеждал ли си ня­кога вътре?" - попитал непознатият.

- Не. Защо да гле­дам? Вътре няма нищо.

- Я погледни - настоял непозна­тият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пъл­на със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи матери­ални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него.

Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобре­ние, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в ко­ето не само че е включено всичко това, но и то е безкрай­но по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Изложени ли сте на стрес? Толкова ли сте заети да стиг­нете в бъдещето, че сегашното е сведено само до средст­во по пътя към него? Стресът се дължи на това, че сте „тук", а искате да бъдете „там", че се намирате в настоя­щето, а искате да сте в бъдещето. Това раздвоение ви раз­късва вътрешно. Да създавате такова вътрешно раздвое­ние и да живеете с него е лудост. Ако се налага, можете да се движите бързо, да работите бързо, дори да тичате, без да се проектирате в бъдещето и без да се противите сре­щу настоящето. Когато се движите, работите или тича­те, правете го с цялото си същество. Радвайте се на по­тока от енергия, на високата енергия на момента. Вече не сте в стрес, вече не се разкъсвате на две. Просто се дви­жите, тичате, работите - и това ви доставя удоволст­вие. А можете да зарежете всичко и да седнете на някоя пейка в парка. Тогава обаче наблюдавайте ума си. Може той да каже: „Ти би трябвало да работиш. Пилееш време." Наблюдавайте ума. Усмихнете му се.



Напиши коментар:


Публикувай